Катя Филипова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Обогатяване
Ред 17:
 
== Биография ==
Родена е на 13 май 1949 във [[Варна]], в музикално семейство. Баща ѝ е потомък на руски емигранти-дворяни дошли още през 1878 г. Някои от тях са били губернатори, генерали, композитори, оперни певци, хора на изкуството. Родът Телесницкий в [[Русия]] датира още през 1661 г. и се води като един от най-старите дворянски родове в [[Русия]]. През 1725 г. управляват [[Оренбургска област]], [[Башкортостан]], [[Татарстан]] и северен [[Казахстан]]. Участват в изграждането на гр. [[Лодейное Поле]] през 1702 г. в [[Санкт Петербург]] по заповед от [[Петър I (Русия)|Петър I]]. През 1878 г. Александър Телесницкий участва заедно с брат си Владимир Телесницки в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]]. Владимир загива на [[Шейновска битка|бойното поле]] в [[Шейново]], а брат му получава Регалии от руския император [[Александър II (Русия)|Александър II]] и става генерал на Руската армия и далекоизточния флот. Баба ѝ е австроунгарка, родена в Любляна – [[Крайна (провинция)|Херцогство Карниола]], [[Австро-Унгария]]. Била е преводачка на много вестници и списания и е била полиглот – владеела е 12 езика. Дядо ѝ завършва музика в [[Одеса]], а майка ѝ Дора Филипова – Кралската музикална академия в Букурещ. Майка ѝ е била пианистка. Баща ѝ Александър Тодоров е актьор и певец в Музикалния театър в София, а майка ѝ е пианистка. За съжаление двамата почиват млади и Катя остава сама на 23-годишна възраст. Баща ѝ завършва [[Военно училище|висшето военно училище]] в [[София]] и получава чин [[капитан]] в конната кавалерия при цар [[Борис III]]. Получава медал „Герой на Съветския съюз“ – първа степен лично от съветския лидер [[Сталин]] и е първият чужденец, носител на това отличие в историята на СССР. Заслугата му е, че спасява цял съветски танков полк в [[Унгария]] по време на [[Велика Отечествена война|Отечествената война]].
 
Катя Филипова завършва [[УНСС]] в София със специалност „Социология“, но още като студентка дебютира като певица. Работи с оркестър „Метроном“ и трио „Обектив“ (1973 – 1974), става солистка на Биг бенда на [[Българско национално радио|БНР]]. Самостоятелната кариера на певицата започва именно след като печели конкурс за солист на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия (дн. Биг бенд). Още първото ѝ участие на международния фестивал „Златният мост“ в Западен Берлин през 1975 г. ѝ носи втора награда и предложение от концерна GMbH за 4-годишен договор за работа и разпространение на плочи. Това не се нрави на тогавашната комунистическа власт и тази възможност е осуетена. По-късно певицата споделя, че макар да смята, че е пропуснала голям шанс да стане европейска звезда, не съжалява, че е останала в родината си. Кариерата на Катя Филипова се развива повече от успешно: записва песните си на няколко езика (самата тя говори 6 – френски, английски, полски, немски, гръцки и испански), пътува непрекъснато, радва се на многобройни ангажименти и стотици почитатели. С концерти и турнета обикаля над 40 страни, а нейните награди и отличия са успехи и за България. Осъществила е концертни изяви и турнета в редица европейски страни, Куба, Германия (концерти „Парад на звездите“ в Баден-Баден, Щутгарт и др.), Швейцария, Тунис, Алжир, Мароко, Либия, Гана, Нигерия, Етиопия, Ирак и др. Има издадени малки грамофонни плочи и участие в сборни албуми в Германия, Полша, Чехия, Куба и Русия. Катя Филипова участва на няколко международни фестивала, където печели награди: „Златният мост“ (Западен Берлин '75), Касълбар (Ейре '75), I награда на фестивала в Сопот, Полша (1976), II награда от Шлагерфестивала в Дрезден, ГДР (1977), I награда от „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ (1981); „Песни за морето“ (Рощок, ГДР, 1982). С песни на един от любимите си композитори Тончо Русев озвучава филмите на режисьора Павел Павлов „Язовецът“ (1981) и „Есенно слънце“ (1982). Най-популярната ѝ песен е „Незабрава“ по музика на [[Тончо Русев]] и текст на [[Калин Донков]] от 1979 г. В края на 1980-те години Катя Филипова работи с [[Динамит брас бенд]] в скандинавските държави. Освен „Незабрава“, други големи хитове на Филипова са „Бялата птица“, „Добри познати“ и „Добър вечер“.
Дядо ѝ завършва музика в [[Одеса]], а майка ѝ Дора Филипова – Кралската Музикална Академия в Букурещ. Баща ѝ Александър Тодоров завършва [[Военно училище|висшето военно училище]] в [[София]] и получава чин [[капитан]] в конната кавалерия при цар [[Борис III]]. Получава медал „Герой на Съветския съюз“ – първа степен лично от съветския лидер [[Сталин]] и е първият чужденец, носител на това отличие в историята на СССР. Заслугата му е, че спасява цял съветски танков полк в [[Унгария]] по време на [[Велика Отечествена война|Отечествената война]].
 
Катя Филипова има брак с известния барабанист Крум Калъчев.
Сключва брак с известния барабанист Крум Калъчев. Има племенник [[Александър Филипов (художник)|Александър Филипов]], който е художник, известен в средите като новатор със своите нестандартни идеи в областта на дърворезбата и участва в изграждането на историческия музей в [[Белчин]]. Той създава изцяло интериор, който е типичен за 18 век.
 
Катя Филипова завършва [[УНСС]] в София, но още като студентка дебютира като певица. Работи с оркестър „Метроном“ и трио „Обектив“ (1973 – 1974 г.), по-късно се представя и Биг бенда на [[БНР]]. Катя Филипова участва на няколко международни фестивала, където печели награди – „Златният мост“ (Западен Берлин '75), Касълбар (Ейре '75), I награда на фестивала в Сопот (1976), II награда от Шлагерфестивала в Дрезден (1977), I награда от „Песни за морето и неговите трудови хора“ в Бургас (1981); „Песни за морето“ (Рощок '82).
 
Най-популярната ѝ песен е „Незабрава“ по музика на [[Тончо Русев]] и текст на [[Калин Донков]] от 1979 година. В края на 1980-те години Катя Филипова работи с [[Динамит брас бенд]] в скандинавските държави. Освен „Незабрава“, други големи хитове на Филипова са „Добри познати“ и „Добър вечер“.
 
Умира на 13 май 2012 г., точно на 63-тия си рожден ден.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1372007 24 часа]</ref>
 
Музика за нея са писали [[Атанас Косев]], [[Зорница Попова]], [[Тончо Русев]], [[Чеслав Ниемен]], [[Найден Андреев]] и много други.
 
== Дискография ==
=== Малки плочи ===
* “Звън звън“ (1976)
* Катя Филипова – ВТК 3097 (1974)
* „Катя Филипова“ (1977)
* Катя Филипова – ВТК 3232 (1975)
* „Незабрава“ (1980)
* Катя Филипова – ВТК 3275 (1976)
* „Добри познати“ (1985)
* Катя Филипова – ВТК 3333 (1976)
* „Добър вечер, Едит Пиаф“ (1989)
* Катя Филипова – ВТК 3372
* „Незабрава – Бялата птица“ (1996)
=== Дългосвирещи плочи ===
* „Незабрава – най-доброто“ – 2 CD (2008)
* Катя Филипова – ВТА 2083 (1977)
* Незабрава – ВТА 10595 (1980)
* Добри познати – ВТА 11474 (1985)
* „ДобърДобър вечер, Едит Пиаф“Пиаф – ВТА 12376 (1989)
=== Аудиокасети ===
* Незабрава. Бялата птица – ВТМС 7678 (1996)
=== Компактдискове ===
* „НезабраваНезабрава – най-доброто“доброто – 2 CD (2008)
 
== БележкиИзточници ==
* [http://archives.bnr.bg/16235/sartseto-vseki-zhrebij-zasluzhava-no-ne-zabrava-no-ne-zabrava/ Сърцето всеки жребий заслужава, но не забрава, но не забрава…], БНР, Архивен фонд, 13 май 2019 г.
* [http://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=content/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D1%8F%20%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B0 Биография в bgestrada.com]
<references />