Катя Филипова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Обогатяване
Ред 19:
Родена е на 13 май 1949 във [[Варна]], в музикално семейство. Баща ѝ е потомък на руски емигранти-дворяни дошли още през 1878 г. Някои от тях са били губернатори, генерали, композитори, оперни певци, хора на изкуството. Родът Телесницкий в [[Русия]] датира още през 1661 г. и се води като един от най-старите дворянски родове в [[Русия]]. През 1725 г. управляват [[Оренбургска област]], [[Башкортостан]], [[Татарстан]] и северен [[Казахстан]]. Участват в изграждането на гр. [[Лодейное Поле]] през 1702 г. в [[Санкт Петербург]] по заповед от [[Петър I (Русия)|Петър I]]. През 1878 г. Александър Телесницкий участва заедно с брат си Владимир Телесницки в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]]. Владимир загива на [[Шейновска битка|бойното поле]] в [[Шейново]], а брат му получава Регалии от руския император [[Александър II (Русия)|Александър II]] и става генерал на Руската армия и далекоизточния флот. Баба ѝ е австроунгарка, родена в Любляна – [[Крайна (провинция)|Херцогство Карниола]], [[Австро-Унгария]]. Била е преводачка на много вестници и списания и е била полиглот – владеела е 12 езика. Дядо ѝ завършва музика в [[Одеса]], а майка ѝ Дора Филипова – Кралската музикална академия в Букурещ. Майка ѝ е била пианистка. Баща ѝ Александър Тодоров е актьор и певец в Музикалния театър в София, а майка ѝ е пианистка. За съжаление двамата почиват млади и Катя остава сама на 23-годишна възраст. Баща ѝ завършва [[Военно училище|висшето военно училище]] в [[София]] и получава чин [[капитан]] в конната кавалерия при цар [[Борис III]]. Получава медал „Герой на Съветския съюз“ – първа степен лично от съветския лидер [[Сталин]] и е първият чужденец, носител на това отличие в историята на СССР. Заслугата му е, че спасява цял съветски танков полк в [[Унгария]] по време на [[Велика Отечествена война|Отечествената война]].
 
Катя Филипова завършва [[УНСС]] в София със специалност „Социология“, но още като студентка дебютира като певица. Работи с оркестър „Метроном“ и трио „Обектив“ (1973 – 1974), става солистка на Биг бенда на [[Българско национално радио|БНР]]. Самостоятелната кариера на певицата започва именно след като печели конкурс за солист на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия (дн. Биг бенд). Още първото ѝ участие на международния фестивал „Златният мост“ в Западен Берлин през 1975 г. ѝ носи втора награда и предложение от концерна GMbH за 4-годишен договор за работа и разпространение на плочи. Това не се нрави на тогавашната комунистическа власт и тази възможност е осуетена. По-късно певицата споделя, че макар да смята, че е пропуснала голям шанс да стане европейска звезда, не съжалява, че е останала в родината си. Кариерата на Катя Филипова се развива повече от успешно: записва песните си на няколко езика (самата тя говори 6 – френски, английски, полски, немски, гръцки и испански), пътува непрекъснато, радва се на многобройни ангажименти и стотици почитатели. С концерти и турнета обикаля над 40 страни, а нейните награди и отличия са успехи и за България. Осъществила е концертни изяви и турнета в редица европейски страни, Куба, Германия (концерти „Парад на звездите“ в Баден-Баден, Щутгарт и др.), Швейцария, Тунис, Алжир, Мароко, Либия, Гана, Нигерия, Етиопия, Ирак и др. Има издадени малки грамофонни плочи и участие в сборни албуми в Германия, Полша, Чехия, Куба и Русия. Катя Филипова участва на няколко международни фестивала, където печели награди: „Златният мост“ (Западен Берлин '75), Касълбар (Ейре '75), I награда на фестивала в Сопот, Полша (1976), II награда от Шлагерфестивала в Дрезден, ГДР (1977), I награда от „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ (1981); „Песни за морето“ (Рощок, ГДР, 1982). С песни на един от любимите си композитори Тончо Русев озвучава филмите на режисьора Павел Павлов „Язовецът“ (1981) и „Есенно слънце“ (1982). Най-популярната ѝ песен е „Незабрава“ по музика на [[Тончо Русев]] и текст на [[Калин Донков]] от 1979 г. В края на 1980-те години Катя Филипова работи с [[Динамит брас бенд]] в скандинавските държави. Освен „Незабрава“, други големи хитове на Филипова са „Бялата птица“, „Сбогом, мое море“, „Добри познати“ и „Добър вечер“вечер, Едит Пиаф“.
 
Катя Филипова има брак с известния барабанист Крум Калъчев.