Жофроа дьо Вилардуен: Разлика между версии

Редакция без резюме
През пролетта на 1205 г. участва в похода на император Балдуин срещу българите и в битката при Одрин, по време на която кръстоносците са разбити, а самият император – пленен. Жофроа съумява да събере остатъците от кръстоносната армия и да я преведе до [[Родосто]], където на помощ идва армията на балдуиновия брат [[Хенрих Фландърски|Анри д’Ено]]. През 1206 и 1207 г. участва във военните походи на кръстоносците против българите в Тракия и против византийците в Мала Азия. През август 1207 г. получава от император Хенрих като владение Мосинопол.
 
През 1208 г. е сред участниците в [[Битка при Пловдив (1208)|битката при Пловдив]] на 31 юли, в която латинците нанасят поражение на войската на [[Борил|цар Борил]]. Последните известия за Жофроа са от 11 декември 1212 г., в официален документ, съставен в Халмирос, уреждащ отношенията между епископа на Гардики и ордена на [[Хоспиталиери|хоспиталиерите.]] Жофроа дьо Вилардуен е подписал документа като свидетел, заедно с Конон дьо Бетюн и Милон льо Бребан. Жофроа умира в периода между 1212 и 1218 г. През 1218 г. неговият син Ерар потвърждава дарения на своя баща, който вече не е между живите, в полза на манастира Нотр Дам в Троа.
 
== Хрониката "[[Завладяването на Константинопол]]" ==