Мадам Дьо Помпадур: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 29:
Красива, интелигентна и образована, Жана дьо Помпадур искрено се привързва към краля. Тя обаче има един главен недостатък за пред масите – не е аристократка, а произхожда от буржоазно семейство и то от семейство, което има намеса в държавните дела. Навремето обществото приемало без проблеми метресите на прадядото на краля, [[Луи XIV]] (с изключение на мадам дьо Ментнон), тъй като те произхождали от висшата аристокрация и не се месели в политиката. Но връзката на [[Луи XV]] с мадам Дьо Помпадур бива приемана като позор. В страната плъзват клевети по адрес на кралската фаворитка.
 
Въпреки многото критики, маркиза Дьо Помпадур изиграва огромна роля за развитието на френското изкуство. Голям меценат, създател на стила ''[[рококо]]'', маркизата събира огромна колекция от художествени произведения в своите имения, финансира редица художници и занаятчии, попечителства построяването на [[Конкорд (площад)|Плас дьо ла Конкорд]] и на Военното училище в Париж; непрестанно защитава [[Енциклопедия, или Тълковентълковен речник зана наукинауките, изкустваизкуствата и занаятизанаятите|Енциклопедията]] срещу атаките на църквата и приобщава краля към идеите на френските просветители.<ref>''Ibid.''</ref> Нейна е идеята за създаването на порцелановата фабрика в [[Севър]], която се прочува в цяла Европа; дотогава всичкият кралски порцелан в бил внасян от Германия ([[Майсен]]).
 
Разточителната демонстрация на лукс в именията ѝ е една от основните причини за критиките срещу маркизата, независимо от това, че богатото ѝ семейство неведнъж предоставя пари на правителството, спасявайки го от фалит. Както и от факта, че поради ранната смърт на дъщеря си маркизата остава бездетна и завещава цялото си имущество на краля, така след нейната смърт то става собственост на короната.