Смилевски конгрес: Разлика между версии

Градските началства се поставят изцяло в услуга на горските началства, а районните началства разделят районите си на отделни центрове и за тях избират централни войводи. Това са [[Никола Дечев]] за [[Демир Хисар (област)|Демирхисарско]], [[Кичево|Кичевско]] и [[Битоля|Битолско]], поручик Димитър Стойков в [[Охрид]]ско, подпоручик [[Тодор Христов (Велес)|Тодор Христов]] в [[Крушево (град)|Крушевско]], подпоручик [[Александър Панайотов]] в [[Ресен]]ско и [[Преспа (област)|Преспанско]], подпоручик Георги Папанчев в [[Леринско]] и фелдфебел [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]] в [[Костурско]]. Решено е във всяка околия да има по две районни, центрови и селски чети, които да се състоят от 30-50 души, а в краткото останало време до въстанието да се набави максимално много оръжие. Борис Сарафов и Никола Дечев изготвят "Въстанически дисциплинарен устав" за правата, длъжностите и наказанията за четниците, десетниците и централните и районните войводи. Конгресът се наема със задачата да координира датата на всеобщото въстание с другите революционни окръзи, като тя не трябва да е по-рано от месец юли. На конгреса районите на битолския революционен район са преразделени на географски принцип като от 9 стават 12. След въстанието е въстановенавъзстановена старите граници.