Никола Малешевски: Разлика между версии

През [[Балканска война|Балканската война]] Никола Малешевски ръководи чета в авангарда на [[Седма пехотна рилска дивизия]] и освобождава Малешевско и Пиянешко.

 

 

Според някои сведения умира през 1935 година в Дупница,<ref>Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централния държавен архив, Сборник, стр. 417.</ref><ref>Јован Павловски, Ми-Анова енциклопедија: М-П, Том 3, ISBN 9989613915, 2006, стр. 1023.</ref><ref>Българска възрожденска интелигенция: Енциклопедия, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988, стр. 280.</ref><ref>Милен Куманов – Македония – кратък исторически справочник. История, археология, краезнание. Издателство Тинапрес, 1993, стр. 159 – 160.</ref><ref>Гласник на Институтот за национална историја, том 16, 1972, стр. 189.</ref> макар че други приемат за година на смъртта му 1945.<ref>Македонски преглед: издава Македонският научен институт, томове 28 – 29, 2006, стр. 65.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 97.</ref><ref>Никола Малешевски доживява победата на социалистическата революция в България, но не можа да се радва дълго на свободата. Почина на 93-годишна възраст в гр. Дупница (дн. Станке Димитров). Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860 – 1912. Славе Гоцев (Издателство на Отечествения фронт София, 1988) стр. 172.</ref>