{{основна|Учредителен събор на македонските бежански братства}}
[[Файл:Memoire par le comité executif des sociétés de l'emmigration macédonienne en Bulgarie.JPG|мини|ляво|250п|{{cite book |title= Mémoire Présenté a Son Excellence Monsieur le Président de la Conférence de Paix et aux Gouvernements des États-Unis d'Amérique, de France, de Grande-Bretagne et Irlande, d'Italie et du Japon par le Comité Executif des Sociétés de l'Emmigration Macédonienne en Bulgarie |year=Février 1919 |location=Sofia }}]]
От 22 до 25 ноември 1918 година се провежда събор на братствата, на който присъстват 40 делегати от 20 братства, както и видни общественици и революционери, сред които представляващите въстановенатавъзстановената [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] [[Тодор Александров]], [[Александър Протогеров]] и [[Петър Чаулев]]. Съюзът изпраща телеграма до американския президент Удроу Уилсън, в което искат автономия на Македония под протектората на Обществото на народите или за провеждане на плебисцит<ref>[http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=2&article=2789399702§ionID=1&sq=македония Кратка справка от сайта znam.bg, посетен на 11.12.2010 г.]</ref>, както и до представители от държавите победителки. В ръководството на Изпълнителния комитет на братствата влизат [[Иван Каранджулов]] (председател), подпредседатели [[Божирад Татарчев]] и [[Димитър Михайлов (общественик)|Димитър Михайлов]], секретар [[Никола Стоянов]], касиер [[Георги Баждаров]] и съветници [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]] и [[Константин Станишев (лекар)|Константин Станишев]]. Организацията излиза с директива, в която се казва: {{Цитат|Делегатите на братствата, изказвайки несъмнената воля на българското население в Македония, дават на ИК повелителният мандат да се ръководи в своята дейност от следните основни начала:
