БЗНС (казионен): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 213.169.33.98 (б.), към версия на Vodnokon4e Етикет: Отмяна |
м →1974 – 1989: replaced: Постояно → Постоянно редактирано с AWB |
||
Ред 51:
Постепенно обаче той изолира хората, които са оценени като неудобни. Като първи такъв е нарочен Георги Андреев, който през юни 1976 г. при избиране на новото правителство не е включен в него, а вместо това на поста министър на съобщенията е избран [[Пандо Ванчев]]. На 33-тия конгрес през 1976 г. статуквото окончателно се утвърждава с избирането на [[Алекси Иванов]] за организационен секретар на ПП на БЗНС и преизбирането на Петър Танчев за лидер на БЗНС. Петър Танчев издига и [[Милена Стамболийска]] – внучката на [[Александър Стамболийски]], за член на ПП на БЗНС и (от 1981 г.) за заместник-председател на Народното събрание на НРБ, като се сватосва с нея.
През следващите години БЗНС се утвърждава все повече особено след проведената среща на Тодор Живков с
В международен план е важно установяването на контакти с [[Християндемократическата партия]] в [[Италия]] и заслугите на БЗНС в осъществяването на освобождаването на българина [[Сергей Антонов]] от италианския затвор.
|