БЗНС (казионен): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 213.169.33.98 (б.), към версия на Vodnokon4e
Етикет: Отмяна
м →‎1974 – 1989: replaced: Постояно → Постоянно редактирано с AWB
Ред 51:
Постепенно обаче той изолира хората, които са оценени като неудобни. Като първи такъв е нарочен Георги Андреев, който през юни 1976 г. при избиране на новото правителство не е включен в него, а вместо това на поста министър на съобщенията е избран [[Пандо Ванчев]]. На 33-тия конгрес през 1976 г. статуквото окончателно се утвърждава с избирането на [[Алекси Иванов]] за организационен секретар на ПП на БЗНС и преизбирането на Петър Танчев за лидер на БЗНС. Петър Танчев издига и [[Милена Стамболийска]] – внучката на [[Александър Стамболийски]], за член на ПП на БЗНС и (от 1981 г.) за заместник-председател на Народното събрание на НРБ, като се сватосва с нея.
 
През следващите години БЗНС се утвърждава все повече особено след проведената среща на Тодор Живков с ПостоянотоПостоянното присъствие на БЗНС в гр. [[Правец]] през 1977 г. Малко преди това видният биолог акад. [[Радой Попиванов]] е избран за министър на народното здраве и така БЗНС получава още 1 министерско място. Макар запазен като секретар на ПП на БЗНС по селското стопанство, Георги Андреев става секретар на Националния съвет на Отечествения фронт, но през 1979 г. е освободен от поста секретар на ПП и такъв става Димитър Кармуков, като през следващата 1980 г. Андреев е изпратен за посланик на НРБ в Норвегия и Исландия, за да остане там до 1989 г. Оттук нататък в БЗНС ръководят Петър Танчев, Алекси Иванов и Ангел Димитров, а Янко Марков и [[Николай Георгиев]] са други двама ръководители. През май 1981 г. е проведен 34-тият конгрес на БЗНС.
 
В международен план е важно установяването на контакти с [[Християндемократическата партия]] в [[Италия]] и заслугите на БЗНС в осъществяването на освобождаването на българина [[Сергей Антонов]] от италианския затвор.