Откровение на Йоан: Разлика между версии

'''Откровението на Йоан''', '''Откровение на свети Йоан Богослов''' (синодален превод) или още '''[[Апокалипсис]]''' (от [[Гръцки език|гръцки]]: αποκάλυψις, ''apokalypsis'' - – „откриване“, „разбулване“, „разкриване“, „откровение“) е заглавието на последната книга от [[Библия]]та. Книгата е разделена през [[Средновековие]]то на 22 глави и е единствената [[Пророчество|пророческа]] книга на [[Нов завет|Новия завет]].

Авторът нарича себе си Йоан <ref>Откровение 1:1, 4, 9; 22:8</ref> и докладва в първата глава на книгата, че е "слуга"„слуга“ на [[Иисус Христос]] и заточеник на о-в [[Патмос]], където получава първото си видение <ref>Откровение 1:9; 4:1–21 – 2</ref>. Ранната църква (в това число [[Юстин Мъченик]], [[Тертулиан]], [[Ириней Лионски]], [[Иполит Римски]] и [[Климент Александрийски]]) приема с изключение на източната църква, че това е [[Йоан Богослов|апостол Йоан]]. Понастоящем мненията за личността на автора са разделени.

Според свидетелството на ранните християнски писатели, Откровението е написано по времето на царуването на [[Римска империя|римския]] [[император]] [[Домициан]] ([[81]]- – [[96]] г.). Викторинус (починал [[303]] г.) казва, че Йоан е получил своето Откровение, когато е бил заточен от Домициан на о-в Патмос, осъден на работа в мините. [[Евсевий Кесарийски]] (починал [[340]] г.) докладва също за заточението на Йоан от Домициан, но също и за освобождението на затворниците от [[Нерва]] ([[96]]- – [[98]] г.), вследствие на което Йоан се завръща в Ефес. Затова може да се приеме, че книгата е написана около [[96]] г.

Паралелна структура на книгата „Откровение“ според Кенет Странд <ref>Kenneth A. Strand, Andrews University, [http://www.auss.info/auss_publication_file.php?pub_id=588&journal=1&type=pdf Chiastic Structure and some Motifs in the Book of Revelation], вж още Frank B. Holbrook [Hrsg.], ''Symposium über die Offenbarung: Einführende und exegetische Studien''. Bd. 1. Silver Spring: Biblisches Forschungsinstitut der Generalkonferenz der Siebenten-Tags-Adventisten, 1992, S. 31- – 32</ref>:

** '''II-ро видение''' (Гл. 4:1- – 8:1 – Божието дело на спасение) – ''[[седемте печата]]''

*** '''III-то видение''' (Гл. 8:2- – 11:18 – ''седемте тръби'') и '''IV-то видение''' (Гл. 11:19- – 14:20 – [[Сатана|сатанински]] сили се борят срещу [[Бог]] и неговите светии) – Мотив „Изход“/„Падането на Вавилон“

*** '''V-то видение''' (Гл. 15:1- – 16:17 – ''седемте последни язви'') и '''VI-то видение''' (Гл. 16:18- – 18:24 – Бог съди [[Сатана|сатанинските]] сили) – Мотив „Изход“/„Падането на Вавилон“

** '''VII-мо видение''' (Гл. 19:1- – 21:4) – Божия последен съд (Второто идване на Исус Христос, 1000 години, Съдът на белия престол)

* '''VIII-мо видение''' (Гл. 21:5- – 22:5) – „победоносната църква“ (Новото небе и новата земя, светия град Ерусалим)

* Епилог (Гл. 22:6- – 21)

* [http://www.bibleserver.com/text/BLG/Откровение%D020на%9E20апостол%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%20%D0%99%D0%BE%D0%B0%D0%BD120Йоан1 Откровение на апостол Йоан (протестантско издание от 1940 г., www.bibleserver.com)]