Бачковски манастир: Разлика между версии

| картинка-описание = Изглед от северния манастирски двор

| време на изграждане = 11–2011 – 20 век

Манастирът е основан през [[1083]] г. от [[Григорий Бакуриани]] – велик доместик на западните войски на византийския император [[Алексий I Комнин]] и Абазий, негов брат. Съставеният по нареждане на основателя манастирски устав (типик) е запазен в преписи на гръцки и грузински език.<ref>Gautier, P. Le typikon du sébaste Grégoire Pakourianos. – Revue des études byzantines, 42, 1984, [http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1984_num_42_1_2154 5–1455 – 145]; Шанидзе, А. Г. Грузинский монастырь в Болгарии и его Типик. Грузинская редакция Типика. Тбилиси, 1971; Арутюнова-Фиданян, В. А. Типик Григория Пакуриана. Ереван, 1978. Български превод: Гръцки извори за българската история. Т. 7. С., 1967, [http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_VII.djvu 39–6639 – 66].</ref> Според него светските и църковни власти, вкл. митрополитът на Филипопол ([[Пловдив]]), нямат право да се месят в работите на обителта (глава 3) и достъпът в нея е закрит за монаси-гърци (глава 24).

Бачково се развива първоначално като център на грузинското монашество.<ref>Звездов, С. Известия за Бачковския манастир в грузинския летописен свод „Картлис Цховреба“. – Минало, 24, кн. 2, 2017, [https://www.academia.edu/37092808 9 – 10]; Стефанов, П. Българско-грузински културни и църковни връзки. – Исторически преглед, 65, 2009, кн. 1/2, 5 – 8.</ref> Към края на XI в. там се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска – название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници се осъществяват връзките на средновековна [[Грузия]] с [[Византия]]. Един от тези книжовници е грузинският философ-[[Неоплатонизъм|неоплатоник]] [[Йоан Петрици]] (около 1050- – 1130 г.), ученик на [[Йоан Итал]]. От това време са съхранени две важни постройки – костницата и църквата „Св. Архангели“.

Не е сигурно дали запазените в османски документи от XVI в. сведения се отнасят до Бачковския манастир.<ref>Христемова, М. Бачковският манастир през XVI век според османски описни регистри. – Годишник на Софийския университет, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев", 12, 2003, 215 – 228. Според Дамян Борисов обаче въпросните османски документи се отнасят не до Бачковския манастир, а до църквата на [[Асенова крепост]]: Борисов, Д. Информация за севернородопските манастири в османски регистри от XVI в. – В: Традиции и приемственост: 50 години висше и полувисше образование в Източните Родопи. Т.1. Велико Търново, 2011, [http://www.academia.edu/6242841 340 - – 343].</ref> Приписка във втория [[Ловчански сборник]] споменава, че църквата на манастира „паднала до основи от времето на владичеството на нечестивите".<ref>Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 153.</ref> В края на XVI в., по времето на патриарх [[Йеремия II Константинополски|Йеремия II]], братството поисква от [[Високата порта]] позволение да поднови порутения манастирски храм.<ref>[[Иван Гошев|Гошев, И.]] Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930 – 31, 358.</ref> При игумена Партений са издигнати новата църква „Успение Богородично“ (1604) и трапезарията (1623).<ref>[[Йордан Иванов|Иванов, Й.]] Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 220.</ref>

С грамота от 15 февруари 1628 г. патриарх [[Кирил I Лукарис]] потвърждава [[ставропигия|ставропигиалните]] права на Бачковският манастир, признати от неговите предшественици [[Дионисий II Константинополски|Дионисий]], [[Йоасаф II Константинополски|Йоасаф]], [[Митрофан III Константинополски|Митрофан]], [[Йеремия II Константинополски|Йеремия]] и [[Неофит II Константинополски|Неофит]].<ref>Petit, L. Typikon de Grégoire Pacourianos pour le monastère de Pétritzos (Bachkovo) en Bulgarie. – Византийский временник, 11, 1904, Приложение, [https://archive.org/details/vizantskvremenn03sssrgoog/page/n497 xxiii – xxv].</ref> През 1801 г. обаче йеромонах Макарий е утвърден за игумен не от цариградския патриарх, а от пловдивския митрополит – „съгласно установения отдавна стар обичай".<ref>[[Козма Апостолидис|Αποστολίδης, Κ. Μ.]] Η Ιερά της Φιλιππουπόλεως Μητρόπολις και οι κώδικες αυτής. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 5, 1938- – 1939, 50- – 51.</ref>

За присъствие на монаси-българи свидетелствуват снабдените с посветителни надписи дарове от техни роднини и съграждани, както и няколко славянски ръкописа.<ref>[[Стою Шишков|Шишков, Ст. Н.]] Български старини в Бачковския монастир. – Родопски напредък, 8, 1910- – 1911, 97- – 104; Шишков, Ст. Н. Новонамерени стари ръкописни черковно-славянски паметници в Бачковския монастир. – Родопски напредък, 8, 1910–19111910 – 1911, 129- – 137, 177- – 186; Шишков, Ст. Н. Новонамерен дамаскин в Бачковския монастир от XVIII век. – Родопски напредък, 8, 1910- – 1911, 214- – 226; Герасимов, Т. Епиграфски свидетелства за български села-дарители на Бачковския манастир. – Родопски сборник, 3, 1972, 221- – 224.</ref> При все това към 1869 г. в манастира е открито училище, в което деца от околните селища се учат на гръцки език.<ref>Архив на [[Найден Геров]] (ред. [[Михаил Попруженко|Попруженко, М.]]). Т.1. С., 1931, 502 (№ 448).</ref>

На 8.12.1894 г. по искане на монасите обителта преминава под ведомството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>Архимандрит [[Климент Рилец]]. Бачковски манастир: Кратък пътеводител. С., 1967, 14; срв. Αυτόγραφοι επιστολαί και ενέργειαι του Μητροπολίτου Φιλιππουπόλεως, ειτα Σερβίων και Κοζάνης Φωτίου, προς απόδοσιν εις τα Πατριαρχεία της υπο των Βουλγάρων 1894 καταληφθείσης σταυροπηγιακής επι της Ροδόπης Μονής της Παναγίας της Πετριτσονιτίσσης-Βατσκόβου. – Θρακικά, 10, 1938, 64–12764 – 127.</ref> Да създадат българско братство там са пратени [[Рилски манастир|риломанастирските]] иеромонаси Харалампий, Дионисий, Иоасаф и монах Серафим.<ref>Бачковският манастир. Съст. х. Сл. Кисьов. Ред. архим. Борис. Пловдив, 2005, 27.</ref>

През 1941–471941 – 47 г. в Бачково е евакуирана [[Пловдивска духовна семинария|Пловдивската духовна семинария]]. Избухнал през нощта на 10 декември 1947 г. пожар унищожава богатата семинарска библиотека.<ref>Бачковският манастир. Пловдив, 2005, 14.</ref>

[[Патриарх Евтимий|Евтимий Търновски]] бил погребан в „църквата на Петриотиса", обикновено отъждествявана с тази на Бачковския манастир.<ref>Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 153.</ref> Повечето учени обаче смятат, че откритият през 1905 г. под черквата „Св. Архангели" гроб не е негов.<ref>[[Иван Богданов (писател)|Богданов, Ив.]] Гробът на патриарх Евтимий – национална светиня. С., 1987; Чешмеджиев, Д. Гробът на Патриарх Евтимий в Бачковския манастир. – В: Стенимахос–Станимака–Асеновград: Принос към изучаването на приемствеността и развитието на социално-икономическата и духовна история на града и региона (съст. Гр. Бойков и Д. Борисов). Асеновград, 2014, [http://www.academia.edu/9435157 42–6042 – 60].</ref> В Бачково пожелават да бъдат погребани българският [[Екзарх Стефан I|екзарх Стефан]] и [[патриарх Кирил]]. Техните останки почиват в западната част на главния манастирски храм „Успение Богородично".

Манастирските здания образуват два правоъгълни двора – северен (първоначален) и южен (добавен през 30-те години на XIX в.). На два пъти, в 1912 и 1947 г., части от жилищните сгради биват разрушени от пожар.<ref>Златев, Т. Пространството в българската възрожденска архитектура. С., 1958, 80.</ref> В сегашния си вид източната страна на северния двор е строена през 1928- – 29 г., западната – през 1949- – 55 г., а северната – през 1964 г.<ref>Климент Рилец. Бачковски манастир: Кратък пътеводител. С., 1967, 15- – 16.</ref> Манастирските крила в южния двор са възстановени през 80-те години на 20 век по проект на архитектите Никола Мушанов и Зл. Кирова. Впоследствие вътрешността им е оформена по проекти на арх. Д. Дамянов и арх. Хр. Ганчев. Напоследък (2009) посред северния двор е направено шадраванче. Освен основната църква комплексът включва по-малките храмове „Св. Архангели“ и „Св. Никола“ и килийната църква „Все светии" (над старата трапезария).

Сегашната черква е построена в 1604 г. върху основите на старата Бакурианова църква<ref>Миятев, К. Една важна находка в Бачковския манастир. – Известия на Археологическия институт, 21, 1957, 316–320316 – 320.</ref> и по образец на [[Атон|светогорските]] триконхални храмове.<ref>Μεσσής, Β. Ναοί αθωνικού τύπου. Θεσσαλονίκη, 2010, [http://www.academia.edu/2382459 344 – 347].</ref>

Иконостасът е един най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени [[иконостас]]и по българските земи. Долната му част представлява иззидана от [[бигор]] олтарна преграда, върху която са издигнати дървените части: пояс на царските икони, триделен [[архитрав]] и два реда малки икони. Те образуват релефен архитектурен [[фриз]], увенчан с висок дървен кръст, фланкиран с две [[рипида|рипиди]]. Дърворезбената украса включва лозница с орнаментални мотиви.<ref>Гергова, И. Ранният български иконостас, 16 – 18 век. С., 1993, 21–2221 – 22, 29, 90–9290 – 92.</ref> Иконите в празничния ред датират от XVII в., а тези на Христос и Богородица в царския ред са рисувани през 1793 г. от Яков, монах в светогорския манастир [[Ивирон]].<ref>Мутафов, Е. и др. Гръцки зографи в България след 1453 г. С., 2008, 94, 260.</ref>

Първоначалната живопис в [[наос]]а е била изцяло прерисувана от зографа [[Мосхос]] от [[Одрин]] през 1850 г.<ref>Мутафов, Е. и др. Гръцки зографи в България след 1453 г. С., 2008, 71–7271 – 72, 152–153152 – 153; Куюмджиев, А. и др. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. С., 2018, 810- – 834.</ref> Толкова по-ценни са запазените стенописи в [[притвор]]а, които според [[ктитор]]ския надпис датират от 1643 г.<ref>Текст и фотографска снимка на надписа: Βελένης, Γ. Το έτος κατασκευής της μαρμάρινης τράπεζας στη μονή Πετριτσονιτίσης (Μπατσκόβου). – Βυζαντινά, 35, 2017, 190, 194.</ref> и включват великолепни портрети на дарителите Георги и неговия син Константин от [[Тесалия|тесалийското]] градче Власи (Βλάσι Καρδίτσας, Βλάσι των Αγράφων).<ref>[[Богдан Филов|Filov, B.]] Early Bulgarian Art. Berne, 1919, [https://archive.org/stream/cu31924020685677#page/n211/mode/2up pl. lvi]; Σδρόλια, Σ. Οι κτήτορες της μονής του Βλασίου των Αγράφων. – Θεσσαλικό ημερολόγιο, 37, 2000, 99 – 108; Σδρόλια, Σ. Οι τοιχογραφίες του καθολικού της μονής Πέτρας (1625) και η ζωγραφική των ναών των Αγράφων του 17ου αιώνα. Βόλος, 2012, 43 – 44. Тези двама дарители не бива да бъдат бъркани с живелите през XVIII в. граматик Георги и постелник Константин от рода Слутзярис (Σλουτζιάρης).</ref> Тези стенописи отразяват водещите тенденции в манастирското изкуство на Балканите както по стил, така и по тематика (включваща илюстрации на редки старозаветни сюжети, сцени от църковния календар, „Успение на св. [[Ефрем Сирин]]“ и други).<ref>Корпус на стенописите от XVII век в България (ред. Б. Пенкова, Цв. Кунева). С., 2012, 126–130126 – 130.</ref>

Двуетажната църква е посветена на предводителите на небесното войнство [[Архангел Михаил|Михаил]] и [[Архангел Гавраил|Гавраил]] и се намира западно от главния храм, долепена до него. Преданието твърди, че тя е издигната от император [[Алексий I Комнин]].<ref>[[Йордан Иванов|Иванов, Й.]] Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 221.</ref> Според археологически данни е строена преди XIII век и навярно обновена през XIV в. от [[Иван-Александър|цар Иван-Александър]].<ref>Клисаров, Н. Църквата „Св. Архангели" в Бачковския манастир. – Юбилеен сборник „Сто години Народен археологически музей в Пловдив". Т. 2. Пловдив, 1985, 172–194172 – 194; [[Асен Чилингиров|Чилингиров, А.]] За датирането на църквата „Свети Архангели“ в Бачковския манастир. – В: Чилингиров, А. Българската архитектурна школа. Т.1. Берлин, 2007, [http://www.otizvora.com/files2014/atsch2014//BG-arhitekturna-shola-I-4.pdf 199 – 322].</ref> Храмовата икона „Събор на архангелите“ (пазена сега в София)<ref>[[Национална художествена галерия]], Отдел за старобългарско изкуство, Инв. № Бачково 1040.</ref> е едно от добрите произведения на живописта от средата на XIV век.<ref>Геров, Г. За венценосните ктитори на Бачковския манастир. – Старобългарска литература, 35 – 36, 2006, 188 – 210.</ref> [[Захари Зограф]] изписва през 1841 г. аркирания свод-проход под църквата с илюстрации на евангелските [[Притча|притчи]] и с портрет на [[Алексий I Комнин]].<ref>[[Асен Василиев|Василиев, А.]] Ктиторски портрети. С., 1960, 139–141139 – 141.</ref> Стенописите в самия храм (на горния етаж) са от 1846 г. и също като тези в главната църква (вж. по-горе) са дело на одринчанина Мосхос. Те включват изображение на едно чудо, извършено от архангел Михаил в [[атон]]ския манастир „[[Дохияр]]“.<ref>Клисаров, Н. Художествената украса на църквата „Св. Архангели" в Бачковския манастир. – Опазване на паметниците на културата в България: Годишник на Националния институт за паметниците на културата, 3, 1984, 33–5133 – 51; Куюмджиев, А. и др. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. С., 2018, 495- – 514.</ref>

Строена от 1834 до към 1837 г. при игуменството на йеромонах Ананий – българин от [[Сливен]],<ref>[[Иван Гошев|Гошев, И.]] Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930–311930 – 31, 371.</ref> църквата се издига в южния манастирски двор и впечатлява със стенописите си от [[1840]] г., дело на [[Захари Зограф]]. Изтъкнатият български художник изписва вътрешността и открития притвор на храма.<ref>[[Вера Динова-Русева|Динова-Русева, В.]] Стенописите на бачковската манастирска църква „Св. Николай Мирликийски“. – Изкуство/Art in Bulgaria, 14, 1994, 26–3226 – 32; Куюмджиев, А. и др. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. С., 2018, 435- – 454.</ref> В обширното изображение на [[Страшният съд|Страшния съд]] той изписал сред грешниците образи на някои от тогавашните пловдивски богаташи. Посетилият Бачково скоро след завършването на стенописите [[Никола Тонджоров]] съобщава в писмо до [[Неофит Рилски]] (20 април 1843 г.) за видените там „зографии Захариеви, на които се сърдят филибелии, защо е неколцина изобразил у вечна мука, сос такия дрехи, каквито носят и мъжете и жените..."<ref>[[Асен Василиев|Василиев, А.]] Български възрожденски майстори. С., 1965, 341.</ref> Редом с образите на манастирския игумен Матей от [[Стара Загора]] и на неговия предходник (проигумен) Ананий в горния ъгъл на фасадната стена на църквата художникът е нарисувал и свой автопортрет, надписан „изобрази ся рукою моею“ „Захарий х. Зограф болгарин“.<ref>[[Асен Василиев|Василиев, А.]] Ктиторски портрети. С., 1960, 137–139137 – 139.</ref>

Старата, неизползвана сега трапезария се намира на приземния етаж в южното крило на манастира. Tя представлява правоъгълно по план помещение с полуцилиндричен свод и [[апсида]] на западната стена, където е седял [[игумен]]ът. Запазена е мраморна маса (изработена, според издълбан в нея надпис, през 1690 г.),<ref>Стоянов, К. Славянски и гръцки надписи в Бачковския монастир. – Родопски напредък, 8, 1910–19111910 – 1911, 106; [[Йордан Иванов|Иванов, Й.]] Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 219; Бачковският манастир. Съст. х. Сл. Кисьов. Ред. архим. Борис. Пловдив, 2005, 88. Датата на надписа е αχq (1690), а не αχα (1601) г.: Βελένης, Γ. Το έτος κατασκευής της μαρμάρινης τράπεζας στη μονή Πετριτσονιτίσης (Μπατσκόβου). – Βυζαντινά, 35, 2017, 187 – 194.</ref> на която монасите са се хранели в продължение на повече от два века.

Според един изчезнал днес надпис <ref>Текст на надписа: [[Йордан Иванов|Иванов, Й.]] Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 220.</ref> трапезарията била построена в 1623 г. и покрита със [[стенопис]] през 1643 г. за сметка на същия дарител Георги, който заплатил за украсяването на притвора в главната манастирска църква (вж. по-горе). По художествени достойнства тези фрески могат да бъдат съпоставени само с най-хубавите светогорски образци, и по-точно с живописта в трапезарията на [[Велика Лавра|Великата лавра „Св. Атанасий“]] (1535).<ref>Пенкова, Б. Стенописите в бачковската трапезария и атонската традиция. – Проблеми на изкуството, 1989, № 1, 46–5346 – 53.</ref> Освен [[Страшният съд|Страшния съд]] и фигурите на светци-монаси тук намираме сцени от историята на християнската църква – изображения на седемте вселенски събора, които заклеймяват [[Ерес|еретиците]] и отстояват чистотата на вярата. Двадесет и четири сцени илюстрират богослужебното песнопение в чест на [[Богородица|Божията Майка]], известно като „Богородичен [[акатист]]“. В свода се разгръщат клонките на „Дървото Йесеево“ – родословно дърво на [[Иисус Христос]].<ref>Корпус на стенописите от XVII век в България (ред. Б. Пенкова, Цв. Кунева). С., 2012, 131–137131 – 137.</ref> Покрай него са изписани образите на антични философи и писатели ([[Аристотел]], [[Сократ]], [[Диоген]] и други), които се разглеждат като предтечи на [[християнство]]то, а мъдростта им се съпоставя с тази на библейските пророци.<ref>[[Иван Дуйчев|Дуйчев, Ив.]] Древноезически мислители и писатели в старата българска живопис. С., 1978, 9–199 – 19, 62–9762 – 97.</ref> Стенописите са почистени през 1967–721967 – 72 г. под ръководството на чешкия реставратор Раймунд Ондрачек.

През 1846 г. [[Алекси Атанасов]] рисува върху външната стена на трапезарията разгърната панорама на Бачковския манастир и околността му.<ref>Според [[Асен Василиев]] този стенопис е дело на друг, неизвестен по име художник: Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 623–625623 – 625.</ref> Тя включва образите на главните ктитори и обновители на манастира ([[Григорий Бакуриани]], [[Алексий I Комнин]], Бакуриановия брат Абазий, Гавриил и сина му Георги) и изобразява ежегодното, провеждано и в наши дни на светли понеделник (след [[Великден]]) църковно шествие с бачковската чудотворна икона на Света Богородица (за нея вж. по-долу). Това е най-голямата панорамна стенописна композиция в България.<ref>Колев, К. Нови данни за стенописите върху външната стена на южния корпус в Бачковския манастир. – Годишник на Народния етнографски музей Пловдив, 1, 1980, 137–186137 – 186.</ref>

В долния етаж е оформено костохранилище (гробница), а в горния – храм. Първоначалната стенопис от XII век е относително добре запазена и се нарежда сред най-ценните произведения на православното изкуство от времето на [[Комнини]]те.<ref>Bakalova, E. (ed.) The Ossuary of the Bachkovo Monastery. Plovdiv, 2003.</ref> Тя включва две величествени изображения на възкресението на мъртвите – [[Страшният съд|Страшния съд]] и видението на Пророк [[Йезекил]] в долината със сухите кости (Йезекил 37:1–141 – 14). Гръцки надпис съобщава, че живописта е дело на художника Йоан Иверопулос, който, ако се съди по презимето му, е бил от грузинско потекло.<ref>Текст и рисунка на надписа: [[Иван Гошев|Гошев, И.]] Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930–311930 – 31, 349–351349 – 351.</ref>

През ХIV век, по времето на [[Иван Александър|цар Йоан Александър]], са зазидани отворените аркади в горния и долния етаж на костницата. Новообразуваните ниши са изписани с образи на самия владетел, на неговия светец-покровител [[Йоан Богослов]], на [[Константин I|Св. св. Константин и Елена]], а в долния етаж – на „севаст Григорий Пакурианос, раб Христов, велик доместник и [[ктитор]]“ редом с „магистър Абасий, брат на ктитора“ и на „Георги и Гавраил, вторите ктитори“ (надписите са на гръцки).<ref>[[Асен Василиев|Василиев, А.]] Ктиторски портрети. С., 1960, 27–3527 – 35.</ref>

Българският цар е изобразен в поза, характерна за императорски портрет. В своята дясна ръка той държи увенчан с кръст [[скиптър]], а в лявата, присвита към гърдите – свитък. За [[Византия|византийското]] влияние в тогавашна България свидетелства това, че надписът (сега унищожен) „Йоан во Христа [Бога верен цар]...“ е бил на гръцки език.<ref>[[Йордан Иванов|Иванов, Й.]] Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 213–214213 – 214.</ref> Облеклото на царя повтаря до най-малки подробности византийските императорски одежди: той носи червена [[далматика]], [[лорос]], [[камилафкион]] и осеяна със скъпоценни камъни [[корона]].<ref>Бакалова, Е. Ктиторските портрети на цар Иван Александър като израз на политическата и религиозната идеология на епохата. – Проблеми на изкуството, 1985, № 4, 45–5745 – 57.</ref>

Най-голямата светиня на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Тя се съхранява на специално място в съборния манастирски храм и заради чудотворството си е предмет на поклонение от непрестанен поток от вярващи.<ref>Снимка на иконата: [[Богдан Филов|Filov, B.]] Early Bulgarian Art. Berne, 1919, [http://archive.org/stream/cu31924020685677#page/n51/mode/1up 38]; Бачковският манастир. Съст. х. Сл. Кисьов. Ред. архим. Борис. Пловдив, 2005, 124- – 125.</ref>

От цялата живопис се виждат само лицата на Св. Богородица и Младенеца, а всичко останало е покрито в знак на почит с два сребърни обкова.<ref>Παναγιωτίδη, Μ. Η εικόνα της Παναγίας Γλυκοφιλούσας στο μοναστήρι του Πετριζού (Bačkovo) στη Βουλγαρία. – В: Ευφρόσυνον: Αφιέρωμα στον Μανόλη Χατζηδάκη. Αθήνα, 1992, [http://www.academia.edu/4168812 449 – 468]; Bakalova, E. La vénération des icônes miraculeuses en Bulgarie: Aspects historiques et contemporains d'un pèlerinage. – Ethnologie française, 31, 2001/2, [http://www.cairn.info/revue-ethnologie-francaise-2001-2-page-261.htm 266–267266 – 267]; Гергова, И. Чудесата на Пресвета Богородица в културата на Българското възраждане. С., 2012, 116- – 135.</ref> Върху по-стария от тях има надпис, според който той бил дарен през 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир (Златоуст).<ref>Грузински текст и руски превод на надписа: Шанидзе, А. Г. Грузинский монастырь в Болгарии и его типик. Тбилиси, 1971, 354 – 362. Български превод: [[Димитър Цончев|Цончев, Д.]] Съветските грузински учени в България. – Годишник на Народния археологически музей–Пловдив, 2, 1950, 237.</ref> По-новият обков датира от 1819 г.<ref>Дерменджиев, Х. П. Обкови и ризници върху иконите от епохата на Българското възраждане. – Изкуство, 28, 1978, кн. 6, 30–3230 – 32; Гергова, И. Още веднъж за Бачковската чудотворна икона. – Паметници, реставрация, музеи, 4–54 – 5, 2006, 57–6057 – 60.</ref>

Най-ранното писмено сведение за тази икона дава пловдивският свещеник [[Константин Иконом]] в своето издадено през 1819 г. описание на Пловдивска епархия: ''„Как и кога е донесена иконата тук, не знаем. Според едно предание след завладяването на тези места на Тракия, иконата била намерена в една пещера на половин час разстояние от манастира към южната страна на пролома на планината, наричана сега Кловион, където се намира една църква на Света Богородица и до нея аязмо. И всяка година на втория ден на Великден, в който казват, че била намерена иконата, пренасят с литийно шествие иконата на споменатото Кловион и правят литургия в близката църква на Света Богородица. В това шествие взема участие множество народ от близките села и паланки.”“''<ref>Данова, Н. България и българите в гръцката книжнина (XVII-средата на XIX век). С., 2016, 325.</ref>

[[Александра Карамихалева]] на свой ред разказва през 2007 г., че според някои предания иконата „прелетяла”„прелетяла“ от един грузински манастир и „кацнала”„кацнала“ в местността „Клувията”„Клувията“ край Бачково. При „кацването”„кацването“ лумнал неопалващ огън. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Те съобщили в манастира и монасите с лития я пренесли в църквата „Св. Богородица”Богородица“. Поставили я на иконостаса. Неколкократно иконата „бягала" до „Клувията”„Клувията“ и братята я връщали в манастира. Един от монасите разказал, че му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако ѝ отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат”„отвеждат“ до старото ѝ място. Поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес, а всяка година на втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до „Клувията”„Клувията“, където отслужват молебен.<ref name=":0">[http://pravoslavieto.com/manastiri/bachkovski/index.htm Карамихалева Александра. Църковен вестник, бр.9, 2007.]</ref>

Манастирът има собствен музей, в който могат да се видят богослужебна утвар и образци на църковното изкуство от различни времена.<ref>Иванов, М. Златарските произведения от XVI-XIX век в музея на Бачковския манастир. С., 1967; Сантова, М. 24 златарски творби от Бачковския манастир. С., 1990. Вж. също Гергова, Ив. Един рядък образец на българската дърворезба от ХV в. – Епохи, 3, 1995, кн. 1, 60–6460 – 64; Попова, Е. Критска икона в музея на Бачковския манастир. – Изкуство/Art in Bulgaria, 19–2019 – 20, 1994, 4–54 – 5.</ref> Особено забележителен е сребърният [[дискос]], подарен (според славянския надпис върху него) през 1644 г. от Теодосий от [[Пещера]] и изработен от [[Чипровци|чипровския]] майстор Петър.<ref>Сантова, М. Чипровският дискос. С., 1997.</ref> Произхождащи от Бачковския манастир предмети се намират също в [[Национален църковен историко-археологически музей|Църковния историко-археологически музей]] (София)<ref>[[Васила Пандурски|Пандурски, В.]] Паметници на изкуството в Църковния историко-археологически музей София. С., 1977, №№ 164–167164 – 167, 217, 263. Вж. също Бойчева, Ю. Нови сведения за Бачковската плащаница. – Проблеми на изкуството, 1999, кн. 3, 18–2118 – 21.</ref> и във Византийския и християнски музей (Атина).<ref>The World of the Byzantine Museum. Athens, 2004, №№ 267, 273, 351, 394, 398.</ref> Повечето ръкописи от някогашната манастирска библиотека се пазят сега в Църковно-историческия и архивен институт на [[Българска православна църква|Българската православна църква]].<ref>Getov, D. A Catalogue of the Greek Manuscripts at the Ecclesiastical Historical and Archival Institute of the Patriarchate of Bulgaria: Backovo monastery. Turnhout, 2014. Срв. [[Иван Гошев|Гошев, И.]] Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930 – 31, 343–348343 – 348; Бибиков, М. В. О греческих рукописях Бачковского монастыря в собраниях Софии и Пловдива. – Византийский временник, 41, 1980, [http://www.vremennik.biz/opus/BB/41/52475 256–257256 – 257]; Gautier, P. Le typikon de la Théotokos Évergétis. – Revue des études byzantines, 40, 1982, [http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1982_num_40_1_2131 11, 93–9593 – 95].</ref>

|| Антоний (от Сливен) || 1834–18401834 – 1840<ref name="Кисьов">{{cite book |title= Бачковският манастир |last=Кисьов |first=Славчо, съставител, архимандрит Борис, редактор |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher= |location= Пловдив |isbn= |pages=27 – 33 |url= |accessdate=}}</ref>

|| Матей (от Стара Загора) || 1840–18481840 – 1848<ref name="Кисьов"/>

|| хаджи Кирил|| 1848–18521848 – 1852<ref name="Кисьов"/>

|| Методий (от Стара Загора) || 1852–18601852 – 1860<ref name="Кисьов"/>

|| Акакий || 1890–18941890 – 1894<ref name="Кисьов"/>

|| Харалампий (от Дупница) || 1895- – 1898<ref name="Кисьов"/>

|| Партений || 1898–19021898 – 1902<ref name="Кисьов"/>

|| Йоасаф || 1902–19041902 – 1904<ref name="Кисьов"/>

|| Пахомий || 1904–19051904 – 1905<ref name="Кисьов"/>

|| Архимандрит [[Паисий Пастирев]] || 24 октомври 1905 – 1906<ref name="БПЦ – Бачковски">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bachkovsky_monastery.xml | заглавие= Бачковски манастир „Св. Успение Богородично“ |достъп_дата = 5 юни 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Българска православна църква - – Българска патриаршия |цитат= |език= }}</ref>

|| Йеромонах [[Климент Хитров|Климент]] || 1907- – 1912<ref name="БПЦ – Бачковски"/>

|| Епископ [[Панарет Брегалнишки]] || 1919- – 1923<ref name="БПЦ – Бачковски"/>

|| Архимандрит [[Климент Кинов|Климент]] || 1964- – 1968<ref name="Кисьов"/>

|| Архимандрит [[Симон Бодуров|Симон]] || 22 юни 2014<ref name="БПЦ – Бачковски"/><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=142818 | заглавие=Биография на архимандрит Симон - – новия игумен на Бачковската света обител |достъп_дата = 5 юни 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Българска православна църква - – Българска патриаршия |цитат= |език= }}</ref> – 17 декември 2017

|| Архимандрит [[Самуил Теодосиев|Самуил]] || 17 декември 2017<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/12/17/3099057_bachkovskiiat_manastir_veche_e_s_nov_igumen/ | заглавие= Бачковският манастир вече е с нов игумен | достъп_дата = 18 декември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата=17 декември 2017 |труд= |издател=Дневник |цитат= |език= }}</ref> – 3 април 2019

* [[Йордан Иванов|Иванов, Й.]] Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 202–229202 – 229.

* [[Иван Гошев|Гошев, И.]] Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930- – 31, 341- – 390.

* [[Козма Апостолидис|Αποστολίδης, Κ. Μ.]] Περί της Μονής της Κοιμήσεως της Υπεραγίας Θεοτόκου της Πετριτσονιτίσσης. – Θρακικά, 7, 1936, 51- – 82.

* Станимиров, Ст. Бачковският манастир през ХІХ в. – Родина, 2, 1939, кн. 1, 48- – 72.

* Граматиков, Г. Едно дарение от XVIII век от игумен Дамаскин. – Векове, 7, 1978, кн. 5, 63- – 66.

* Метревели, Е. Сведения афонского Синодика об игуменах Бачковского монастыря и о Бакуриянах. – B: Византиноведческие етюды. Тбилиси, 1990, 21- – 32

* [[Иван Дуйчев|Дуйчев, И.]] Бачковският манастир през първите векове на своята история. – Исторически преглед, 52, 1996, кн. 5, 143- – 151.

* Nikolova, B. Le monastère de Bačkovo et son fondateur: un point de vue différent. – Études balkaniques, 47, 2011, no. 4, 23- – 53

* Martin-Hisard, B. Grégoire Pakourianos, Constantinople et le typikon du monastère des Ibères de Pétritzos (déc. 1083). Le texte et le monastère. – Travaux et mémeoires, 22/1, 2018, 671- – 738

* [http://balkana.eu/rodopite/bachkovski-manastir/. ''Бачковски манастир''. Балкана - – природните забележителности на България]