Разлика между версии на „Сидхарта Гаутама Буда“

Шудходана, линкове...
(Шудходана, линкове...)
=== Зачеване и раждане ===
[[Файл:Birthplacebuddha.jpg|мини|ляво|Точното място, където Буда се е родил в [[Лумбини]]. Това място е свещено и за индуистите, които вярват, че Буда е деветият от десетте Дашаватари на бог [[Вишну]].]]
Бащата на Буда бил цар СудходанаШудходана – водач на клана Шакя, чиято столица била Капилавасту, която по-късно била присъединена към нарастващото царство Косала по време на живота на Буда. Гаутама е фамилно име. Неговата майка [[Мая (майка на Буда)|царица Маха Мая (Маядеви)]] и съпруга на цар СидходанаШудходана била колиянска принцеса. Легендата разказва, че в нощта, когато Сидхарта е заченат, царица Мая сънувала, че бял слон с шест бели бивни влиза в дясната ѝ страна<ref>{{cite web|url=http://www.sacred-texts.com/bud/lob/lob04.htm |title=Sacred-texts.com |publisher=Sacred-texts.com |accessdate=2 октомври 2010}}</ref> и десет месеца по-късно Сидхарта се родил. Както е Шакя обичая, когато майка му царица Мая забременява, тя напуснала Капилавасту, за да роди в царството на баща си. Въпреки това нейният син е бил роден по пътя в Лумбини в градина под едно салово дърво.
 
Денят на раждането на Буда е широко празнуван в [[Теравада]] страните като [[Весак]].<ref>Turpie, D. 2001. Wesak And The Re-Creation of Buddhist Tradition. Master's Thesis. Montreal, Quebec: [[McGill University]]. (p. 3). Available from: [http://www.mrsp.mcgill.ca/reports/pdfs/Wesak.pdf Mcgill.ca]. Посетен на 17 ноември 2006.</ref> Различни източници твърдят, че майката на Буда умира при раждането му, няколко или седем дни по-късно. На новороденото дете е дадено името Сидхарта (пали: Сидхата), което означава „този, който постига целта си“. По време на честванията на раждането, отшелникът ясновидец Ашита тръгнал от планинското си жилище и обявил, че детето или ще стане велик цар (чакраваратин) или велик свят човек.<ref name = "narada">{{Cite book| last= Narada|title = A Manual of Buddhism|publisher= Buddha Educational Foundation|year= 1992| isbn=967-9920-58-5| page=9 – 12}}</ref> Според традиционния разказ, това става след като Сидхарта поставил краката си в косите на Ашита, който разгледал рождените белези на детето. СидходанаШудходана провел кръщавка на бебето на петия ден от раждането му и поканил осем учени брамини да прочетат бъдещетонеговото на бебетобъдеще. Всички дали двойни предсказания, че бебето или ще стане велик цар или голям свят човек.<ref name=narada/> Каундиня (пали: Кондана), най-младият и по-късно първият [[архат]] става известен с това, че е единственият, който недвусмислено предрича, че Сидхарта ще стане Буда.<ref>Narada (1992), p11-12</ref>
 
Докато според по-късната традиция и легенда обрисуват СидходанаШудходана като наследствен владетел, наследник на Слънчевата династия на Икшваку (пали: Окака), много учени смятат, че СидходанаШудходана бил избран като вожд на племенен съюз.
 
Ранните текстове показват, че Гаутама не е запознат с преобладаващите религиозни учения на своето време, преди той да се остави на религиозния си стремежа, което се казва, че е бил мотивиран от екзистенциална загриженост за състоянието на човека.<ref>Sue Hamilton, ''Early Buddhism: A New Approach: The I of the Beholder.'' Routledge 2000, page 47.</ref> По това време много малки градове държави, т.нар. джанапади, са съществували в древна Индия. Републики и вождества, с разсеяна политическата власт и ограничена социална стратификация са били рядко срещани сред тях и били причислявани като гана-сангхи.<ref>[[Romila Thapar]], ''The Penguin History of Early India: From Origins to AD 1300.'' Penguin Books, 2002, page 137.</ref> Общността на Буда изглежда не е имала кастова система. Тя не била монархия и изглежда е била структурирана или като олигархия, или като форма на република.<ref>Richard Gombrich, ''Theravada Buddhism: A Social History from Ancient Benares to Modern Colombo.'' Routledge and Kegan Paul, 1988, стр. 49 – 50</ref> По-егалитарната гана-сангха форма на управление като политическа алтернатива на силно йерархичните царства, може да се е повлияла от развитието на шрамана-типа джайниски и будистките сангхи, където монархиите клонели към ведическия брахманизъм.<ref>Romila Thapar, ''The Penguin History of Early India: From Origins to AD 1300.'' Penguin Books, 2002, стр. 146</ref>
=== Ранни години и брак ===
[[Файл:Departure_of_Siddhartha.jpg|мини|Отпътуването на принц Сидхарта]]
Сидхарта се ражда в царско индуско семейство от рода Кшатрия. Той бил отгледан от малката сестра на майка муси [[Махападжапати Готами|Маха Паджапати]].<ref name="narada_14">Narada (1992), стр. 14</ref> По традиция се казва, че неговата съдба по рождение била да бъде цял живот принц, и имал три двореца (за сезонно обитаване), построени за него. Неговият баща бил цар СудходанаШудходана, които искал сина му да бъде велик цар на племето Шакя, затова го нарекъл Шакямуни.Той пазел сина си от среща с човешкото [[страдание]] и смърт.
 
Когато Сидхарта става на около 16 години, баща му урежда неговия брак с братовчедка на същата възраст, наречена Яшодхара. Според преданието тя ражда син наречен Рахула.
В съзнанието си Буда (Просветленият) бил преминал отвъд познатия ни триизмерен свят на сетивата. Блаженият бил извървял своя път до четвъртото измерение на съзнанието, където Вселената на отделните неща се била трансформирала в Абсолютната вселена на целостта. Там всяко нещо изгубвало обичайния си вид и приемало форма на течна радост. Никакви мисли не достигали до там, затова Буда я нарекъл [[шуня]], Великата пустота.<ref name=":0" />
 
Според един разказ в Аякана Сута (Самюта Никая VI.1), стих намиращ се в [[Пали канонаканон]]а и други канони – непосредствено след пробуждането си Буда обмислил, дали да преподава [[Дхарма]] на другите. Той бил загрижен за това, че хората били толкова завладени от невежество, алчност и омраза, че никога не биха могли да разпознаят пътя, толкова дълбок и труден за разбиране. Въпреки това според легендата Брахма Шамапати го убеждава, твърдейки, че поне някои ще го разберат. Буда Шакямуни отстъпил и се съгласил да преподава. Край него се събрали много хора, които жадно очаквали да им говори.
 
Буда повдигнал един лотос и се вгледал в него. Никой не разбрал, че това била проповедта на [[цветния венец]].<ref name=":0" /> Само Махакашяпа (или още Махакасяпа) се усмихнал, защото той също видял с вътрешния си взор как целият свят бил потънал в сиянието на живата радост, а „всички същества били елемент от цветния венец на света така, както венчелистчетата на лотоса, в който се вгледал Буда, били част от цветето“. Блаженият Буда му кимнал. За останалите присъстващи Буда продължил проповедта си с наставление за живота. Световният Учител не предавал доктрини и идеи, а разказвал притчи. Недоизказаността в притчите му имала способност да отпраща съзнанието отвъд ръба на познатото. Така хората, хванати все още в мрежите на идеите, усещали интуитивно онова, което не можело да бъде въплътено в думи.
Първата васана дъждовен сезон бил във [[Варанаси]], когато се създава сангха. След това Буда спазил обещанието си да пътува до Раджагаха, столицата на Магадха, за да посети крал Бимбисара. По време на това посещение [[Шарипутра]] и [[Маудгаляяна]] приемат будистката вяра от един от първите пет ученика на Буда на име Асаджи, а след това се превръщат в двамата най-изтъкнати последователи на Буда. Буда прекарва следващите три сезона във Банановата горичка на манастира Велувана в Раджагаха столицата на Магадха.
 
След като научава за пробуждането на сина си, цар СудходанаШудходана изпраща периодично по десет делегации, молейки го да се върне в [[Кипалавасту|Капилавасту]]. От първите девет пъти делегатите не предават посланието и вместо това се пресъедняват към сангха общността и стават архати. Едва десетата делегация, водена от Калудайи, който е приятелят на Буда от детските му години (също станал архат), успява да предаде съобщението.
 
Сега две години след пробуждането си, Буда се съгласил да се върне и прави двумесечно пътуване пеш до Капилавасту, като отива да преподава учението за Дхарма. При завръщането си, царският дворец подготвя обяд, но общността на сангха си прави кръг за милостиня в Капилавасту. Като чул това, СудходанаШудходана приближил сина си Буда, казвайки:
 
{{quote|„Нашето потекло е на войни Махамасата и нито един войн не е отишъл да търси милостиня“}}
{{quote|„Това не е обичаят на царското ти потекло. Но това е обичаят на моето Буда потекло. Няколко хиляди Буди са преминали така, търсейки милостиня“}}
 
Будистки текстове казват, че СудходанаШудходана поканва сангхасангхата в двореца за да им предложи храна, последвано от разговор за дхарма. След това СудходанаШудходана става сотопана. По време на посещението, много от членовете на кралското семейство се присъединяват към сангха.
 
Братовчедите на Буда [[Ананда]] и Анурудха се превръщат в двама от петте му главни ученици. На седемгодишна възраст, неговият син Рахула също се присъединява към общността и се превръща в един от десетте му главни ученици. Неговият полубрат Нанда също се присъединява и става архат.
[[Шарипутра]], [[Маудгаляяна]], [[Махакашяпа]], [[Ананда]] и [[Анурудха]] се смята, че са били петте най-близки ученици на Буда. Неговите десет най-изтъкнатите ученици са предполагаемо допълнени от квинтета на Упали, [[Субхути]], [[Рахула]], [[Махакачана]] и [[Пуна]].
 
В петия васана Буда бил отседнал в Махавана, близо до Весали, когато чува новината за предстояща смърт на баща му. Буда се казва, че е отишъл при СудходанаШудходана и преподавал Дхарма, след което баща му става архат.
 
Смъртта на царя и кремацията е да провокира създаването на орден от монахини. Будистки текстове отбелязват, че Буда не бил склонен да ръкополага жени. За пример приемната му майка Маха Паджапати се приближила до него, искайки да се присъедини към сангха, но той ѝ отказва. Обаче Маха Паджапати е толкова погълната от пътя на пробуждането, че тя води група от царски сакиянски и колиянски дами, който проследяват сангхата на дългия ѝ път до Раджагаха. С течение на времето, след като Ананда подкрепя каузата им, Буда преразглежда решението си и пет години след формирането на сангха, се съгласява за ръкополагането на жени като монахини. Той се аргументира с това, че мъже и жени имат еднаква способност за духовно събуждане. Но Буда дава на жените да следват допълнителни правила ([[Виная]]).