Просвещение: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 42:
Оригинален и значително по-радикален във вижданията си е швейцарецът, който живее и работи във Франция [[Жан-Жак Русо]] (1712 – 1778). През 1750 г. той печели конкурс на Френската академия с есето си '''''Разсъждения върху науките и изкуствата''''', където отрича ползата от тях, тъй като те карат хората да гледат на своите събратя по дарбите, а не по добродетелите им. Следват '''''Разсъждения върху произхода и неравенството между хората''''' (1755) и '''''Общественият договор''''' (1762). Франция дава на света още редица големи имена на Просвещението – [[Жак-Франсоа Блондел]] (архитект) и [[Жак-Никола Белин]] (хидрограф и географ), които работят за Енциклопедията, [[Жорж-Луи Леклерк дьо Бюфон|Жорж Бюфон]] (1707 – 1788) – биолог, известен със своята книга '''''L’Histoire Naturelle'''''. Голямо е влиянието на [[Жан-Антоан дьо Кондорсе]] (1743 – 1794) – математик и философ, който пръв прилага в обществените науки математически методи, както и на химика [[Антоан Лавоазие]].
=== Великобритания ===
{{основна|Шотландско Просвещение}}За разлика от континенталните европейски държави [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] (обединена след 1707 г.) има сравнително либерално управление и енергията на британските просветители не е насочена срещу правителството или религията. [[Кралство Англия]] има своите революции през 1640 и 1688 г., има своя [[Закон за правата (1689)|Бил за правата]], има представителна институция в лицето на [[Парламент на Англия|парламента]]. Никак не е случайно, че именно около [[Славна революция|Славната революция]] [[Джон Лок]] издава своите трудове. Така той всъщност обяснява теоретично действителните постижения на английския конституционализъм. Той е тясно свързан с Антъни Ашли Купър, Първи граф Шафтсбъри, който предизвиква Славната революция и ръководи парламентарната група, превърнала се по-късно в партията на [[виги]]те. С неговото име обаче се изчерпват просветителите в Англия, затова не е учудващо, че според самите английски историци в страната им не съществува явлението Просвещение.[[Файл:AdamSmith.jpg|мини|ляво|251x251px|Един от водачите на шотландското Просвещение – [[Адам Смит]], баща на съвременната икономическа наука]]
Не е така в [[Шотландия]]. Там влиятелни мислители като [[Франсис Хътчисън]], [[Адам Смит]] и [[Дейвид Хюм]], прокарват пътя за модернизация на страната целия Атлантически свят.<ref>Jonathan Israel, ''Democratic Enlightenment: Philosophy, Revolution, and Human Rights 1750 – 1790'' (2011) ch 16 ch 9</ref> Хътчисън, бащата на шотландското Просвещение, подкрепя политическата свобода и правото за народно въстание срещу тиранията. Смит, в монументалната си творба „[[Богатството на народите|'''''Богатството на народите''''']]“ (1776), се застъпва за свобода в сферата на търговията и световната икономика. Хюм развива философски понятия, които пряко повлияват [[Джеймс Мадисън]] и по този начин [[Конституция на САЩ|конституцията на САЩ]]. Във Великобритания от 19 век, шотландското Просвещение, както е популяризирано от [[Дугалд Стюарт]], се превръща в основата на класическия либерализъм.<ref>David Daiches, Peter Jones and Jean Jones, ''A Hotbed of Genius: The Scottish Enlightenment, 1730 – 1790'' (1986)</ref>[[Файл:Declaration of Independence (1819), by John Trumbull.jpg|мини|215x215пкс|Представянето на Декларацията за независимост пред Конгреса. Сред вносителите са [[Томас Джеферсън]], [[Бенджамин Франклин]] и [[Джон Адамс]], худ. Джон Тръмбул]]
=== Съединените Американски щати ===
Line 58 ⟶ 54:
[[Файл:Friedrich II. von Preußen und Voltaire.jpg|мини|Фридрих ІІ и Волтер]]
До средата на ХVІІІ век, Просвещението в Германия се развива като интелектуална сила в музиката, философията, науката и литературата. Пруският крал [[Фридрих Велики]], вижда себе си като лидер на Просвещението и събира философи и учени в двора си в Берлин. Той е ентусиазиран от френските идеи, докато в същото време се присмива на немската култура и не обръща внимание на забележителния ѝ напредък. Волтер, който е хвърлен в затвора от френското правителство, приема поканата на Фридрих да живее в двореца му. Кралят обяснява: „Моята основна дейност е да се боря срещу невежеството и предразсъдъците... да просветя ума, да развия морала и да направя хората толкова щастливи, колкото отговаря на човешката природа, и доколкото позволяват средствата на мое разположение.“<ref>Giles MacDonogh, ''Frederick the Great: A Life in Deed and Letters'' (2001) p 341</ref> Други владетели също подкрепят тези идеи – като например [[Чарлз Фредерик, Велик херцог на Баден|Карл Фридрих]], Велик херцог на Баден.<ref>John G. Gagliardo, ''Germany under the Old Regime, 1600 – 1790'' (1991) pp 217 – 34, 375 – 95</ref>
▲− [[Кристиан Волф]] (1679–1754) е първият писател, който излага идеите на Просвещението на германските читатели, той легитимира немския като философски език.<ref>Matt Hettche, „Christian Wolff“ ''Stanford Encyclopædia of Philosophy'' (2006) [http://plato.stanford.edu/entries/wolff-christian/ online]</ref> [[Йохан Готфрид фон Хердер]] (1744–1803) отваря нови полета във философията и поезията, и по-специално в движението ''[[Бурни устреми]]'' на проторомантизма. [[Ваймарски класицизъм|Ваймарският класицизъм]] е културно и литературно движение, основано във Ваймар, което иска да създаде нов хуманизъм чрез синтез на идеите на романтизма, класицизма и Просвещението.
=== Австрия ===
Line 71 ⟶ 64:
=== Италия ===
− В [[Италия]] Просвещението има малка роля. То се чувства на първо място в [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]], която е под австрийско влияние. Херцог [[Леополд II (Тоскана)|Леополд ІІ]] отменя смъртното наказание и ограничава цензурата. В южните кралства ([[Неаполитанско кралство|Неапол]] и [[Сицилианско кралство|Сицилия]]) водеща роля има [[Антонио Дженовези]] с влиянието си над младите хора, учещи в университетите. Той се занимава най-вече със социалната и икономическа история на Неапол. Решаващите постижения на [[Алесандро Волта]] и [[Луиджи Галвани]] в областта на електричеството се равняват на ролята, която има [[Пиетро Вери]] за икономическата мисъл - най-значим инокомист преди Адам Смит. В областта на правото най-значимата фигура е [[Чезаре Бекария]]. Неговият труд "'''''Престъпления и наказания'''''" (1764), преведен на 22 езика, има голяма роля за последвалото премахване на мъченията и поставяне под въпрос на смъртното наказание. [[Файл:Krasnaya Ploshad1802.jpg|ляво|мини|212x212пкс|Първото здание на Московския университет, гравюра от 1802 г.]]
=== Русия ===
| |||