Просвещение: Разлика между версии

− В [[Хабсбургска монархия|Хабсбургските владения]] Просвещението се свързва с имената на двама известни владетели - [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария-Терезия]] и сина ѝ [[Йозеф II|Йозеф ІІ]]. То е, така да се каже, наложено отгоре и предизвикано от нуждите на епохата. Мария-Терезия възлага на двама реформатори - графовете [[Венцел Антон фон Кауниц|Кауниц]] и Хаугвиц - да въведат нови кодекси (Наказателен, Граждански), съобразно постиженията на останалите държави. Императрицата въвежда светското образование, отстранява [[Йезуитски орден|йезуитите]] и през 1746 г. открива елитния колеж Терезианум.<ref>Amelia Sarah Levetus, ''Imperial Vienna: An Account of Its History, Traditions and Arts'', London 1905, p. 99</ref> Тя отменя [[Крепостно право|крепостното право]]. Истинската епоха на реформи в духа на Просвещението започва след смъртта ѝ. Стремежът на Йозеф ІІ към пълно преобразуване на обществото носи името "''йозефинизъм''". Той често казва: "След като наследих трона и първата корона на света, аз направих философията пръв законодател в моята империя."<ref>Борислав Гаврилов, ''Векът на абсолютизма 1648-1788'', София 1999, с. 144</ref> Опирайки се на теоретическите постановки на [[Паул Ригер]] и [[Йозеф Зоненфелд]], той поставя църквата под контрол на държавата, а около 500 [[Манастир|манастира]], които счита за ненужни, са затворени. През 1782 г. въвежда '''''Едикт за толерантността'''''. Драстично ограничава цензурата - от 4000 спрените издания на година спадат на 900. Визията на императора обаче рязко се отличава от тази на населението. Оказва се, че обществата под властта на виенския двор не са готови за предложените преобразования. Потиквани от духовниците селяните се вдигат на въстания, които довеждат до отмяна на част от реформите.

− В [[Италия]] Просвещението има малка роля. То се чувства на първо място в [[Велико херцогство Тоскана|Тоскана]], която е под австрийско влияние. Херцог [[Леополд II (Тоскана)|Леополд ІІ]] отменя смъртното наказание и ограничава цензурата. В южните кралства ([[Неаполитанско кралство|Неапол]] и [[Сицилианско кралство|Сицилия]]) водеща роля има [[Антонио Дженовези]] с влиянието си над младите хора, учещи в университетите. Той се занимава най-вече със социалната и икономическа история на Неапол. Решаващите постижения на [[Алесандро Волта]] и [[Луиджи Галвани]] в областта на електричеството се равняват на ролята, която има [[Пиетро Вери]] за икономическата мисъл<ref>Джулиано Прокачи, ''История на италианците'', София 2004, с. 222</ref> - най-значим инокомист преди Адам Смит. В областта на правото най-значимата фигура е [[Чезаре Бекария]]. Неговият труд "'''''Престъпления и наказания'''''" (1764), преведен на 22 езика, има голяма роля за последвалото премахване на мъченията и поставяне под въпрос на смъртното наказание. [[Файл:Krasnaya Ploshad1802.jpg|ляво|мини|212x212пкс|Първото здание на Московския университет, гравюра от 1802 г.]]

Руското Просвещение се развива по времето на царица [[Екатерина II|Екатерина ІІ]], когато правителството активно способства за развитието на науките и изкуствата. Самата Екатерина, германка по произход, е силно благоразположена към идеите на Волтер, Дидро и Монтeскьо. С първите двама тя кореспондира, а авторът на '''''За духа на законите''''' вдъхновява нейния Наказателен кодекс. Тя е искрено възмутена от факта, че във Франция отказват да погребат този "безбожник" и изразява чувствата си в открито писмо. ''“Само няколко седмици, след като са му устроили всенародни чествания, да лишават човек от погребение, при това – такъв човек!"''<ref>''[http://historynakratko.blogspot.com/2015/11/blog-post_98.html "Който не обича свободата и истината, може да стане могъщ човек, но велик — никога", Волтер]'', на сайта '''historynakratko''', посетен на 2 декември 2019 г.</ref> През този период възникват първите руски университети, библиотеки, театри и обществени музеи. Всъщност [[Московски държавен университет|Московският университет]] е основан по инициатива на големия учен [[Михаил Ломоносов]] още през 1755, при царица [[Елисавета (Русия)|Елисавета]]. През 1764 г. Екатерина създава своя частен музей [[Ермитаж]], в който поставя първоначално 225 картини от европейски художници. По отношение на общественото развитие обаче просвещението не постига в Русия същите резултати като в Европа. Не довежда до триумф на либералните идеи, които се възприемат отрицателно. Руските [[Аристокрация|дворяни]] са притеснени от атаките срещу крепостното право, което не само че не е отменено, но е заздравено. Отрицателно е отношението и към [[Френска революция|Френската революция от 1789 г.]] - самата тя продукт на Просвещението.