Разлика между версии на „Раймон дьо Поатие“

м
+изт от нагл
м (замяна с n-тире)
м (+изт от нагл)
'''Раймон дьо Поатие Антиохийски''' (фр. {{lang|fr|Raimond de Poitiers – роден}}, 1115 в Аквитания   29 юни 1149, Антиохияг.) eе княз нафренски Антиохия от 1136благородник, младшипо-малък син на [[Гийом IX дьо Поатие|Гийом IX]] Трубадур, херцог на Аквитания и неговата жена му Филипа, графиня на Тулуза. [[Княжество Антиохия|Княз на Антиохия]] от 1136 до смъртта си.
[[Файл:RaymondOfPoitiersWelcomingLouisVIIinAntioch.JPG|мини|300px|На миниатюрата на [[Жан Коломб]] и Себастиян Мармеро е показано посрещането в Антиохия от Раймон дьо Поатие и крал [[Луи VII]]. [[XIV век]].]]
 
== Идване на власт ==
== Брак с наследницата на Антиохия ==
КатоРаймон сене раждае Раймон,първороден засин негои особенизатова перспективине вможе Европада каторазчита по-малъкда син,наследи тойбаща нямаси. В това време далекодалеч на изток се намиракръстоносното [[княжество Антиохия]], наизпитва коетозатруднения отчаяно не върви нас управнициуправниците: двама от тях загиват, и от 1119 година княжеството почти през цялото време се управлява от регенти[[регент]]и. В средата на 301130-те години, възниква остра потребност от пълноправен действащ господар — мъж и воин. Раймон много подхожда за тази роля, по твърдение на хрониста, защото се отличава с невиждана сила и ловкост, а също е перфектенотличен ездач. Както се говори за него, Раймон на шега огъва железни пръти; може да се прехвърля под коня в движение, да смачка пръстен с една ръка и с помощта само на единия си крак, така да притисне хълбока на коня, че да го застави да спре веднага. Раймон пребивава в Англия, но след смъртта на [[Хенри I]] на 1 декември 1135 {{sfn|Hamilton|1984|p=8}} Раймон се отправя към Антиохия с цел да сключи брак с престолонаследничката Констанс (родена 1127 г.)
 
В 1136 година понеговата времебъдеща на сватосването и венчаванетосъпруга Констанс е на десет години. Когато за пристигането на Раймон разбира майката на кандидатката, доволно младата дама Алиса Йерусалимска  (2-равтора дъщеря на [[Йерусалимско кралство|краля на Йерусалим]][[Бодуен II]] и вдовица на княз Боемон II), решава да предложи на задморския жених всамата качествосебе наси за спътница в живота себе си. Раймон разбира разликата: в положението. В първиятпървия случай той става пълноправен господар на княжеството, във вториятвтория – само с права на регент. Затова бързо се споразумява с [[Латински патриархат на Антиохия|латинския патриарх]] Раул. Раймон дава клетва за васал пред духовния пастир, а патриахътпатриархът го венчава за похитената Констанс. Раймон и патриарх Раул организират сватбата и изиграват по този начин майката Алиса.
 
== ВториятВтори кръстоносен поход ==
Най-злият враг на Раймон става съседът му [[Имад ад-Дин Занги]]. Когато в 1146 година го отстранява съдбата, обстановката не се подобрява, защото мястото на пияницата Занги, в Алепо заема неговият син-аскет Нур ад-Дин Махмуд. Борбата се води с променлив успех  Раймон изпитва дефицит от жива сила. В многолюдната Антиохия (възможно, 100 000 или 150 000 жители) има хора от всякакви занятия, но само не и войници. КнязътКняз Раймон реално не може да събере повече от 700 рицари плюс съответниятсъответния контингент пехота (обичайно, превишаваща числеността на тежката конница в 5—105 – 10 пъти). Затова напълно естествено, пристигането на морското пристанище Сен-Семион на френските кръстоносци на [[Луи VIII (Франция)|Луи VII]] Младия, Раймон преценява като шанс да нанесе чувствителен удар по главния си противник.
 
Централна операция така и не се състоява, макар много рицари охотно приемат участие в набези на съседна територия, благото не е далеко  от стоящото на изток Алепо, Антиохия я делят по-малко от 100 км по път.
 
Несъмнено, зана много от французите-северняци, южнякът Раймон Поатие семного се харесва много. Силен и храбър, той съчинява стихове, макар че не може да пише и чете. Затова, на всички основания е, красноречив и куртуазенкуртоазен. В края на краищата, това не е удивително, защото баща му е [[трубадур]]. В това време всичко куртуазнокуртоазно става на модата в Париж, особено с появяването в качество на съпруга на краля на херцогинята на Аквитания, [[Елеонор Аквитанска|Алиенора]]. На Луи VІІ не му харесва вниманието на поданиците му към княза, а още по-малко възхищението към Раймон от собствената му жена Алиенора, която придружава краля в похода.
 
Двадесетгодишната [[Елеонор Аквитанска|Алиенора Аквитанска ]] е племенница на Раймон, но се говори за прекалена близост между двамата родственици. Слуховете преминават виз двороветеевропейските накралските Европадворове и се коментират от съвременните хронисти. Но бързият преход на Луи към  [[Ако|Акра,]] едва ли може да се обясни с кавга със съпругата му, а по-вероятно с интригите на кралица Мелисанда, която праща много тайни и явни емисари в Антиохия, за да извикат бързо Луи. Вдовица от 1143 година ([[Фулк Йерусалимски|Фулк]] загива на лов през ноември), Мелисанда просто не може да допусне, Антиохия да прихване похода. Освен това, в Акра вече се намира германскиягерманският крал [[Конрад III]], и се получава, четака немците изпреварват французите, показвайки по-голямо кръстоносно усърдие. Така, че от съвременна гледна точка става дума за политика, а не за слухове.
 
Двадесетгодишната Алиенора Аквитанска  е племенница на Раймон, но се говори за прекалена близост между двамата родственици. Слуховете преминават в дворовете на Европа и се коментират от съвременните хронисти. Но бързият преход на Луи към  Акра, едва ли може да се обясни с кавга със съпругата му, а по-вероятно с интригите на кралица Мелисанда, която праща много тайни и явни емисари в Антиохия, за да извикат бързо Луи. Вдовица от 1143 година (Фулк загива на лов през ноември), Мелисанда просто не може да допусне, Антиохия да прихване похода. Освен това, в Акра вече се намира германския крал [[Конрад III]], и се получава, че немците изпреварват французите, показвайки по-голямо кръстоносно усърдие. Така, че от съвременна гледна точка става дума за политика, а не за слухове.
== Битка при Инаб ==
[[Файл:BattleOfInab.jpg|мини|200px|Битката при Инаб, в която е убит Раймон]]
Когато кръстоносният поход окончателно се проваля и към началото на лятото 1149 година, кръстоносците се разотиват, князът на Антиохия се оказва сам с противника си Нур-Ед-Дин. Раймон намира не лош съюзник сред мюсюлманските съседи – вождът на асасините, кюрдският шейх известен с името Али Ибн-Вафа. Започват размени на удари между християните и мюсюлманите-шеитишиити с мюсюлмани-сюнити, с променлив успех и баланс на силите до момента, когато Нур-Ед-Дин не обсажда замъка Инаб. Раймон не може да си позволи противника да го лиши от тази крепост, защото със загубата и се губи възможността да се контролира положението на делата на изток от река Оронт, на която се намира Антиохия.
 
Нур-ед-Дин отначало отстъпва, но получава обнадеждаващи сведения за числеността на вражеската войска, и премисля. Войската на Раймон наброява хиляда пехотинци и около четири хиляди конници (като три четвърти от конниците са мюсюлманите на Али Ибн-Вафа), а у Нур Ед-Дин само конниците са шест хиляди. В утрото на 29 юни 1149 година той обкръжава лагера на противника. На разсъмване Раймон и Али Ибн-Вафа, не виждайки друг изход, се хвърлят в атака за да направят пробив от височината по склона, при много неизгодна позиция. Освен това, отначало утрото е ясно, но изведнъж задухва вятър, и се надига истинска буря, облаци от пясък се носят направо в лицето на атакуващите рицари и асасините. Да се победи в такива условия и даже само да си проправят път става невъзможно.
== Смъртта на Раймон ==
[[Файл:RecoveryOfRaymondOfPoitiersBody.jpg|мини|ляво|Намиране тялото на Раймон Поатие след битката.]]
Раймон е третият княз на Антиохия, губещ главата сизагинал в бой — трети по ред. Обезсилен и измъчен, той пада с меч в ръка, сражавайки се с пълководеца на Нур-ад-Дин, Асад ад-Дин Ширкух ибн Шади.
 
Точно тридесет години след 28 юни 1119 година, когато князът на Антиохия, Рожер Салернски загубва главата сизагива в печално известната [[битка при Кърваво поле]]. Главата на Раймон е донесена на Асад ад-Дин Ширкух, а той заповядва да облекатоблицоват черепа всъс сребро и да го отправят в дар на Нур-ад-Дин, халифа на Багдад.
 
Антиохия устоява  Нур-ад-дин не се решава да щурмува веднага, а след това на помощ на Антиохия идва от юг младият крал на Йерусалим, Бодуен III.
Точно тридесет години след 28 юни 1119 година, когато князът на Антиохия, Рожер Салернски загубва главата си в печално известната [[битка при Кърваво поле]]. Главата на Раймон е донесена на Асад ад-Дин Ширкух, а той заповядва да облекат черепа в сребро и да го отправят в дар на Нур-ад-Дин, халифа на Багдад.
 
== Наследници ==
Антиохия устоява — Нур-ад-дин не се решава да щурмува веднага, а след това на помощ на Антиохия идва от юг младият крал на Йерусалим, Бодуен III.
Констанс остава вдовица с четири деца: най-възрастниятголемият син, малолетният Балдуин (бъдещият Балдуин III), две дъщери  Мария и Филипа  и с новородения Балдуин. (Последният често е посочван за син на втория мъжсъпруг на княгинята, Рено де Шатийон., но Товатова обаче е съмнително). Съдейки по всичко, Балдуин се ражда в годината на смъртта на Раймон, а Констанс се омъжва повторно около 1153 г. Така или иначе през 1176 г., в годината на нещастната [[битка подпри Мириокефалон]], Балдуин командва отряд рицари в армията на Мануил I Комнин и загива, сражавайкив сесражение като герой, подобно на баща си.
 
== НаследициИзточници ==
<references />
Констанс остава вдовица с четири деца: най-възрастният син, малолетният Балдуин (бъдещият Балдуин III), две дъщери — Мария и Филипа — и с новородения Балдуин. Последният често е посочван за син на втория мъж на княгинята, Рено де Шатийон. Това обаче е съмнително. Съдейки по всичко, Балдуин се ражда в годината на смъртта на Раймон, а Констанс се омъжва повторно около 1153 г. Така или иначе през 1176 г., в годината на нещастната битка под Мириокефалон, Балдуин командва отряд рицари в армията на Мануил I Комнин и загива, сражавайки се като герой, подобно на баща си.
 
== Литература ==
*{{cite journal |title=Ralph of Domfront, Patriarch of Antioch (1135 – 40) |first=Bernard |last=Hamilton |journal=Nottingham Medieval Studies |volume=28 |year=1984 |pages=1 – 21}}
* Duggan, A. „The Story of the Crusade“. London, 1963.
* Kelly, A. „Eleanor of Aquitaine and the Four Kings“. Cambridge, Massachusetts, 1950.