Натаниел Хоторн: Разлика между версии

От 1825 до 1836 г. Хоторн пише кратки материали за [[списание|списания]] и [[вестник|вестници]]. Сред приятелите му е [[Джон О'Съливан]], редактор на „Демократически преглед“. Първият [[роман]] на Хоторн, ''„Фаншоу“'' е публикуван анонимно на разноски на автора през [[1828]]. В него се разказва за [[студент]]ския живот в един колеж. Този роман не се радва на интерес от читателската аудитория и писателят изгаря останалите непродадени бройки. Покрай издаването на „Фаншоу“, обаче, Хоторн завързва приятелство със Самюел Гудрич от Бостън, издател на популярното ''„Американско списание за полезни и забавни знания“''. Хоторн става сътрудник на списанието, като пише предимно разкази и книжки за деца. През [[1837]] г. са публикувани неговите ''„Приказки, разказани повторно“'' – книга, високо оценена от [[Едгар Алън По]].

 

През [[1842]] г. Хоторн се сприятелява с [[трансцендентализъм|трансценденталистите]] от [[Конкорд (Масачузетс)|Конкорд]] – [[Ралф Уолдо Емерсън]] и [[Хенри Дейвид Торо]]. Но Хоторн изпитва недоверие към интелектуалците и артистите. Той смята, че трансценденталистите гледат прекалено оптимистично на живота и забравят, че човешката природа има и своите тъмни страни. През [[1842]] Хоторн се жени за [[София Пибоди]] – активна участничка в трансценденталисткото движение. Поради растящото семейство и невъзможността да изкарва прехраната си като писател, Хоторн започва работа като чиновник към пристанището на Салем. След три години е уволнен. ''„Мразя този град“'' казва Хоторн за Салем, ''„мразя да излизам по улиците му и да се срещам с хората му“''.

[[Файл:Nathaniel Hawthorne by Brady, 1860-64.jpg|мини|260px|дясно|Портрет на Хоторн от Матю Брейди, ок. 1860 – 1864]]

== Източници ==

<references />

 

== Външни препратки ==