Аспарух: Разлика между версии

[[Файл:Balkans about 680 A.D., foundation of the First Bulgarian Empire.png|мини|200п|Хан Аспарух (681 – 701) и [[Хан Тервел]] (700 – 721)]]

[[Файл:Battle of Ongal plan.png|200px|мини|Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в [[Певки]]. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите.]]

 

'''Аспару̀х''' (или '''Испор''', '''Исперих''', '''Есперих''', '''Есперерих''', '''Аспар-хрук'''<ref>„Арменска география“ от VII век</ref>, '''Батий'''<ref>Сигиберт „Хроника“ от XI век</ref>) е [[Първа българска държава|български]] владетел, основател на [[Първа българска държава|Дунавска България]]. Той е трети син на [[Кубрат]], основателя на [[Велика България|Стара Велика България]]. Повечето съвременни изследователи предполагат, че Аспарух е носил титлата [[хан (титла)|хан]].

След отстъплението на византийците на практика по-голямата част от Мизия останала извън контрола на империята. Като сключил военно-племенен съюз със [[седем славянски племена|седемте славянски племена]] и [[Севери (племе)|северите]] си осигурил съюзници наоколо, Аспарух се укрепил отново в Малка Скития.<ref>Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.</ref> Той, обаче започнал поетапно да напада близките византийски области на юг от Стара планина, използвайки умело политическата и военна ситуация. Развоят на събитията принуждава византийското правителство да поиска мир и през пролетта на [[681]] г. в [[Константинопол]] е сключен договор. С него [[Византия]] отстъпва на [[България]] областта [[Долна Мизия]] до р. [[Искър]], но без град [[Одесос]] и околното крайбрежие.<ref>Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Епоха на хуно-българското надмощие с. 177 и сл.</ref> Това всъщност било формално, тъй като византийска власт над тези земи фактически липсвала поради непрекъснатите варварски нахлувания и перманентните вълни от славянски заселници. България същевременно се съгласява да преустанови набезите отвъд [[Стара планина]]. Уредени са и търговските отношения между двете страни. След като сключил мир с Константин IV Погонат, Аспарух не тревожи Византия до 686 г., когато Погонат умира от дизентерия.

 

 

На северозапад съществува напрежение между [[българи]] и [[авари]] още от времето на [[Кубрат]]. При Аспарух са спорни земите между река Искър, Стара планина, река Олт и Карпатите. Макар изходът от него да е неясен, несъмненото присъствие в територията на [[България]] занапред на горепосочените земи подсказва за успешният му за България изход. На североизток от Дунава, откъм [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]] идва през този период главната заплаха за българската териториална цялост. Няма съмнение, че отстояването на границата по р.&nbsp;[[Днепър]](според някои изследователи – Днестър) е била най-важната външнополитическа задача за Аспарух. За значителната опасност свидетелстват и големият брой отбранителни валове, изградени в [[Добруджа]] и [[Влашко]] против заплахата от север. Най-вероятно е военните действия между двете държави да са били непрекъснати през целият период. Въпреки това, в отделни моменти несъмнено е имало и значителни настъпления на запад, обуславящи и личното участие на Аспарух във военните действия. Съществува хипотеза, че археологическият паметник при [[Вознесенка]] на брега на река Днепър е гробът на Аспарух, макар че предназначението на обекта и връзката му с българите е спорна.<ref>{{cite book | last = Рашев | first = Рашо | authorlink = Рашо Рашев | title = Прабългарите през V-VII век | edition = Трето издание | year = 2005 | publisher = Орбел | location = София | isbn = 954-496-073-2 | pages = 127 – 128}}</ref>