Векът на Луи XIV: Разлика между версии

'''Векът на Луи ХІV''' (на [[Френски език|френски]] ''Le Siècle de Louis XIV'') е известно историческо произведение от [[Франция|френския]] философ и историк Франсоа Мари Аруе - [[Волтер]], публикувано през 1751 г. Все още не повлиян от по-късното крайно отрицателно мнение на [[Луи дьо Рувроа, херцог дьо Сен Симон|херцог дьо Сен Симон]], Волтер се отнася към монарха благосклонно, без да спестява и критика. [[Винсънт Кронин]] го определя като "честен и безпристрастен".<ref>Vincent Cronin, ''[https://archive.org/stream/louisxiv00cron#page/372/mode/2up Louis XIV]'', Boston 1965, p. 372</ref>

В едно писмо от 1732 г. Волтер за първи път споменава, че възнамерява да напише история на [[Луи XIV|Луи ХІV]]. Дълго време той не се решава да започне, защото се опасява, че няма да живее достатъчно дълго, ча да я завърши. Когато е назначен за придворен [[Историография|историограф]], той разполага с над 200 тома с информация - оригинални документи, публикувани и непубликувани [[Спомени|мемоари]], някои от които недостъпни за повечето историци и до днес.

Волтер гледа на историята като типичен представител на [[Просвещение|Просвещението]]. Той приема, че съществуват различни "велики епохи" - на [[Александър III Македонски|Александър Велики]] и [[Перикъл]], на [[Юлий Цезар|Цезар]] и [[Октавиан Август|Август]], на италианския [[ренесанс]]. Четвъртата и най-великата епоха е на Краля-слънце - Луи ХІV. Според автора най-силните черти от неговото управление са: уреждането на държавата (с подчертаната роля на [[Жан-Батист Колбер]]), разцветът на литературата и изкуствата, разширяването на границите на кралството, създаването на силна армия, способна да воюва сама срещу цяла [[Европа]]. Волтер е положителен към качествата на много личности от обкръжението на Луи ХІV, на които други автори гледат със съмнение - [[Франсоаз-Атенаис, мадам дьо Монтеспан|мадам дьо Монтеспан]], [[Франсоаз д'Обинье, маркиза дьо Ментнон|мадам дьо Ментнон]], незаконните му синове. Не е така висока оценката му към министъра на войната като[[Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа|Лувоа]].

Волтер разказва с понякога отегчителни подробности за повечето събития от времето на Краля-слънце - от [[Фронда|Фрондата]] през войните, [[Политика на присъединенията (Реюнион)|политиката на присъединенията]], до [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]]. Неговият задълбочен разказ често се използва като основа за по-късните изследвания.

Трудът на Волтер не се приема еднозначно от съвременниците си. Много от тях не са съгласни с подчертано ласкавата оценка за Луи ХІV и възразяват. Пръв в това отношение е протестантът Лоран дьо ла Бомел, който през 1753 г. издава книгата ''Notes sur le siècle de Louis XIV,.'' вТам коятотой обявява позицията на Волтер за безпринципна и безкритична. По време и след Франската[[Френска революция|Френската революция]] историците предпочитат да се доверят на Сен Симон и създават преднамерено негативен образ на краля. По това време книгата на Волтер е пренебрегната. По същото време и във [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] гледат на нея с недоволство и присмех. Известната писателка [[Хана Мор]] пише, че Волтер "украсява епохата и монарха с толкова много слава и блясък, че заслепява очите на читателя". Постепенната реабилитация започва в началото на ХХ в., когато отново надделява обективната оценка за века на Луи ХІV.

Единственото засега [[Български език|българско]] издание се появява през 2015 г. от издателство Изток-запад (в превод на Венелин Пройков). Книгата е разделена на два тома: в първия е събрана политическата история, а във втория - социалната и културната. На кориците са поставени портрети на Луи ХІV от [[Хиацинт Риго]].