Научавайки за придвижването на рицарите, българите отстъпват към по-добри позиции в района на Боруй ([[Стара Загора|Стара]] Загора)]]. През нощта те изпращат пленени византийци и плячка на север към Балкана и се преместват в боен строй близо до латинския лагер. Латинските бойци, които са на пост, оказват свиреп отпор, за да дадат време на останалите да се приготвят за битка. Докато повечето от латинците образуват отряда си, преди да си сложат бронята те претърпяват тежки загуби, причинени от българските стрелци. През това време българската кавалерията успява да заобиколи латинските флангове и атакува главните сили. В битката, която последва, рицарите губят много хора, а самият император [[Анри Фландърски|Хенрих Фландърски]] бил хванат в примка и едва успява да избегне пленяване – рицар успял да среже въжето с меча си и да защити Хенрих с бронираното си тяло от българските стрели. В края рицарите принуждават българската кавалерия да се отдръпне и латинската армия започва да се изтегля към [[Пловдив]] в боен строй.
