Варненски халколитен некропол: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикет: Визуален редактор с уикитекст
Редакция без резюме
Етикет: Визуален редактор с уикитекст
Ред 19:
 
'''Варненският халколитен некропол''' е открит през [[1972]] г. в района на [[Варненско езеро|Варненското езеро]] и е датиран в края на V – началото на IV хил. пр. Хр. Смята се, че находките от т.нар. - „Варненското [[злато]]“ представляват '''най-старото технологично обработено злато в [[Европа]] и света''', причислявано към т. нар. [[Култура Варна]] (4400 – 4100 г. пр. Хр.). Археологическият обект е един от
най-забележителните и значими паметници за праисторията на Балканите и Европа. Много учени го тълкуват като свидетелство за напреднало цивилизационно развитие оставено от човешка цивилизация, предхождаща развити древни цивилизации като шумерската и египетската с повече от половин хилядолетие.
 
Обектът е открит случайно при прокопаване на [[канал]] в близост до Варненското пристанище на площ от около 7500 m² са разкрити 294 (от над 1000 общо) [[гроб]]а от [[халколит]]а ([[енеолит]]а), някои от които се оказват от изключително значение за Българската [[археология]]. [[Некропол]]ът е археологически проучван от българския археолог [[Иван Иванов (археолог)|Иван Иванов]] в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Този факт кара много български учени да изкажат предположението, че в Халколита, когато е налице усвояване на металообработването, на [[Балкани]]те вече се появяват наченки на държавно образувание и поява [[цар]]ската институция – близо хилядолетие преди появата на по-късните Древнотракийски владения на Балканите.
 
Погребенията със златни находки са два вида – в единия присъстват човешки останки ([[скелет]]), а а другите са [[кенотаф]]и – символични погребения. Скелетите са в изпънато положение (принадлежащи предимно на мъжки индивиди), или в поза „[[хокер]]“ свити на една страна скелети, при които коленете се опират в лактите. Третият вид, без тленни останки, се наричат в археологиятаса „[[кенотаф]]и“ или „символични погребения“. По количеството на намерените предмети и украшения, гробовете също могат да се разделят на три вида – от изключително богати, до такива съдържащи едва няколко дребни предмета положени около скелета. Откритите златни предмети са над 3000 на брой, а общото им тегло надвишава 6 kg. Другаде не е известна подобна концентрация на златни артефакти от V хилядолетие пр. Хр.<ref>Ivanov, I. 1977. La nécropole chalcolithique de Varna. – Obzor, 38, 87 – 96</ref><ref>Gimbutas, M. 1977. Varna: a sensationally rich cemetery at the Karanovo civilization: about 4500 B.C. – Expedition, Summer, 39 – 47</ref><ref>Ivanov, I. 1978. Les fouilles archéologiques de la nécropole chalcolithique а Varna (1972 – 1976). – Studia Praehistorica, 1 – 2, 13 – 26</ref><ref>Ivanov, I., M. Avramova. 2000. Varna Necropolis. The Dawn of European Civilization. Sofia, Agató, 55 p.</ref><ref>Renfrew, C. 1986. Varna and the emergence of wealth in prehistoric Europe. – In: The Social Life of Things: Commodities in Cultural Perspective (A. Appadurai, Ed.). Cambridge, Cambridge University Press, 141 – 168</ref><ref>Ivanov, I. 1977. La nécropole chalcolithique de Varna. – Obzor, 38, 87 – 96</ref><ref>Славчев, В. 2012. Керамиката като извор за погребалните практики през късния халколит (по данни от гроб №43 от Варненския некропол). – Collegium Historicum, T. 2, С., 11 – 27</ref><ref>Bahn, P. G. (ed.). 1995. 100 Great Archaeological Discoveries. New York, Barnes & Noble, No. 34</ref>
 
== История на откритието ==