Западна Двина: Разлика между версии

| дължина = 1 0201020

[[Файл:Daugava sateces baseins Дзвіна Вадазбор.svg|мини|Водосборният басейн на река Западна Двина на фона на водосборниятводосборния басейн на Балтийско море]]

[[Файл:Zapadnaya Dvina.png|мини|Карта на водосборниятводосборния басейн на река Западна Двина]]

'''За̀падна Двина̀''' ({{{lang|ru|Западная Двина}}; {{lang|be|Заходняя Дзвіна}}; {{lang|lv|Daugava}}) е най-голямата [[река]] в [[Латвия]] и втора по големина в [[Беларус]]. Дължината ѝ е 1 0201020 km. Протича на територията на Русия (325 km) – [[Тверска област|Тверска]], [[Псковска област|Псковска]] и [[Смоленска област]], [[Беларус]] (328 km) – [[Витебска област]] и [[Латвия]] (367 km). Влива се в [[Рижки залив|Рижкия залив]] на [[Балтийско море]].

Река Западна Двина изтича от югозападния ъгъл на езерото Охват (на 221 m н.в.) при село Бобровец, Андреаполски район на [[Тверска област]], във [[Валдайско възвишение|Валдайското възвишение]] и се насочва на юг-югозапад. До град [[Андреапол]] ширината на реката е 15 – 20 m, бреговете ѝ са гористи и умерено стръмни, а коритото ѝ е каменисто, с бързеи и малки прагове. На участъка до град [[Западна Двина (град)|Западна Двина]] шринаташирината иѝ се увеличава до 50 m, а след него – до 100 m. След устието на река [[Велеса]] (ляв приток) Западна Двина завива на запад, а след устието на [[Торопа]] (десен приток) – на юг и нав протежение от около 45 km служи за граница между [[Тверска област|Тверска]] и [[Псковска област]]. Навлиза в [[Смоленска област]], завива на югозапад, минава през град [[Велиж]], от където става плавателна и след около 30 km навлиза на територията на [[Беларус]]. В този така описан участък реката тече в трапецовидна долина с ширина до 1 km, с високи брегове и слабо изразена двустранна заливна тераса. Течението ѝ е с малко завои, на места с бързеи и прагове.

На територията на Беларус, преди град [[Витебск]] реката преминава през ниското Витебско възвишение, изградено от девонски доломити, и образува множество прагове и бързеи нав протежение от 12 km. След [[Витебск]] Западна Двина продължава в западна посока, а след посьолок Бешенковичи – в северозападна, преодолява Городокското възвишение и навлиза в Полоцката низина. Тук долината ѝ значително се разширява (до 3 – 4 km), а ширината на водното течение достига до 200 m. В района на град [[Верхнедвинск]] реката проломява Летгалското възвишение, навлиза в Латвия и след град [[Даугавпилс]] завива на северозапад, като се разлива широко по Източнолатвийската низина. Тук долината ѝ достига вече до 5 – 6 km, и е с много полегати склонове, а течението се забавя. По време на пролетното пълноводие в този участък по течението на реката често се образуват натрупвания от ледени блокове и водите ѝ наводняват обширни пространства.

Между градовете [[Йекабпилс]] и [[Плявиняс]] река Западна Двина преодолява последното си препятствие Видземското възвишение, като тече мв тясна долина, със стръмни, на места отвесни брегове, изградени от сив доломит. След изграждането на Плявиняското водохранилище нивото на реката се покачва с 40 m и голям участък от древната ѝ проломна долина е потопена от водите на водохранилището. При градовете [[Кегумс]] и [[Саласпилс]] са изградени преградните стени на още две водохранилища, а след изтичането си от последното реката навлиза в Среднолатвийската низина. Преминава през центъра на столицата [[Рига]] и в северната част на града се влива от юг в [[Рижки залив|Рижкия залив]] на [[Балтийско море]]. В този последен участък ширината на реката достига до 700 m, в района на квартал Милгравис – до 1,5 km, а дълбочината ѝ – 8 – 9 m.

Водосборният басейн на реката граничи със следните водосборни басийнабасейни:

* на север – водосборните басейни на реките, вливащи се в [[Балтийско море]], в т.ч. реките [[Нарва]] и [[Нева]];

* на изток – водосборниятводосборния басейн на река [[Волга]];

* на югоизток – водосборниятводосборния басейн на река [[Днепър]];

Река Западна Двина получава множество притоци, от които 13 са с дължина над 100 km. По-долу са изброени тези 13 реки, на коитокато са показани техните дължини, площта на вадосборнитеводосборните им басейни, дали са леви (←) или десни (→) притоци и къде се вливат:

* ← Огре 188 km, 1 7301730 km², при град [[Огре]], [[Латвия]].

Подхранването на реката е смесено, като преобладава снеговото, а доста голям процент се пада и на подземното (грунтово) подхранване. Пролетното пълноводие продължава от края на март до началото на юни, а през лятното и есенното маловодие много често се наблюдават големи водни количества за кратко време, причинени от поройни дъждове. Вторичното зимно маловодие продължава от декември до средата на март, но през отделни години се наблюдават и силни наводнения, причинени от ранното топене на ледовете. По принцип замръзването на реката продължава от декември до март. Средният многогодишен отток в устието на реката е 678 m³/s. Средна плътност на речната система във водосборниятводосборния ѝ басейн е 0,45 km/km², а езерата заемат площ около 3% от цялата територия на басейна ѝ.

В миналото реката е била плавателна на близо 680 km от устието си, до град [[Велиж]], [[Смоленска област]], но с построяването на Плявиняското, Рижкото (1972 г.) и Кегумското водохранилища (1939 г.) в [[Латвия]] корабоплаването е нарушено и сега се извършва на отделни участъци, тъй като в преградните стени на тези водохранилища не са изградени плавателни шлюзове. Изграждат се преградните стени на Полоцкото и Витебското водохранилища в [[Беларус]], а предстои изграждането и на Верхнедвинското и Бешенковичкото водохранилища в [[Беларус]]. В Латвия е преустановено строителството на Даугавпилското водохранилище, а е проектирано и Екабпилското. Общият неизползваем потенциал на реката превишава 1 млрд. кВтч годишно.

Между реките [[Улла]] (ляв приток на Западна Двина) и [[Березина]] (десен приток на [[Днепър]]) е изграден т.ннар. Березински плавателен канал, който сега не функционира.