Варненски халколитен некропол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Filipov Ivo (беседа | приноси) Етикет: Визуален редактор с уикитекст |
Filipov Ivo (беседа | приноси) Редакция без резюме Етикет: Визуален редактор с уикитекст |
||
Ред 24:
Погребенията със златни находки са два вида – в единия присъстват човешки останки ([[скелет]]), а а другите са [[кенотаф]]и – символични погребения. Скелетите са в изпънато положение (принадлежащи предимно на мъжки индивиди), или в поза „[[хокер]]“ свити на една страна скелети, при които коленете се опират в лактите. Третият вид, без тленни останки, са „[[кенотаф]]и“ или „символични погребения“. По количеството на намерените предмети и украшения, гробовете също могат да се разделят на три вида – от изключително богати, до такива съдържащи едва няколко дребни предмета положени около скелета. Откритите златни предмети са над 3000 на брой, а общото им тегло надвишава 6 kg. Другаде не е известна подобна концентрация на златни артефакти от V хилядолетие пр. Хр.<ref>Ivanov, I. 1977. La nécropole chalcolithique de Varna. – Obzor, 38, 87 – 96</ref><ref>Gimbutas, M. 1977. Varna: a sensationally rich cemetery at the Karanovo civilization: about 4500 B.C. – Expedition, Summer, 39 – 47</ref><ref>Ivanov, I. 1978. Les fouilles archéologiques de la nécropole chalcolithique а Varna (1972 – 1976). – Studia Praehistorica, 1 – 2, 13 – 26</ref><ref>Ivanov, I., M. Avramova. 2000. Varna Necropolis. The Dawn of European Civilization. Sofia, Agató, 55 p.</ref><ref>Renfrew, C. 1986. Varna and the emergence of wealth in prehistoric Europe. – In: The Social Life of Things: Commodities in Cultural Perspective (A. Appadurai, Ed.). Cambridge, Cambridge University Press, 141 – 168</ref><ref>Ivanov, I. 1977. La nécropole chalcolithique de Varna. – Obzor, 38, 87 – 96</ref><ref>Славчев, В. 2012. Керамиката като извор за погребалните практики през късния халколит (по данни от гроб №43 от Варненския некропол). – Collegium Historicum, T. 2, С., 11 – 27</ref><ref>Bahn, P. G. (ed.). 1995. 100 Great Archaeological Discoveries. New York, Barnes & Noble, No. 34</ref>
== Датиране ==
Първоначално Варненският халколитен некропол е датиран към късния Халколит, но с напредването на археологическото проучване точният времеви обхват на ползване на обекта става един от най-дискутираните въпроси сред учените. Възможността обектът да бъде датиран във възможно най-тесни гранци е затруднена от липсата на повече синхронни археологически обекти, от които да бъде използван материал за датиране и последващ анализ. На територията на България синхронни обекти са халколитните некрополи край [[Дуранкулак]] и [[Девня]], при които наличието на находки от погребални дарове е значително по-малко - особено от златни и медни артефакти (в некропола при Дуранкулашкото езеро, където са проучени 1204 гроба, 440 от които са датирани към всички фази на Културата Варна, са открити едва приблизително 50 g златни артефакти).<ref>Kostov, R. I., T. Dimov, O. Pelevina. 2004. Gemmological characteristics of carnelian and agate beads from the Chalcolithic necropolis at Durankulak and Varna. – Geology and Mineral Resources, 11, 10, 15 – 24</ref>
При първоначалното датиране обектът е отнесен към края на III хилядолетие пр.Хр. - между 3600 и 3200 г. пр. Хр.
Калибрираните дати от изследването с радиоактивен въглерод (14 C) показват дати между 4600 и 4200 г.пр. Хр.
По-късните изследвания от 1992 г. показват дата между 4550 и 4050 г. пр. Хр., а изследванията от 2001 г. показват дати между 4550 и 4150 г.пр.Хр.
Данните от по-късните изследвания първоначално са възприети като твърде ранни и дори куриозни, защото е възприето, че в този времеви интервал е междинният, а не късният Халколит. Впоследствие са извършени допълнителни проучвания, които убедително доказват, че развитието на Халколита в централната и северната част на Балканите изпреварва другите части на Европа, което налага създаване на актуални калибрационни таблици специално за региона на Балканския полуостров.<ref>Higham, T., J. Chapman, V. Slavchev, B. Gaydarska, N. Honch, Y. Yordanov, B. Dimitrova. 2007. New perspectives on the Varna cemetery (Bulgaria) – AMS dates and social implications. – Antiquity, 81, 313, 640 – 651</ref>
* '''Дати от последните проучвания'''
– Според радиографски анализ от 2007 г. по програмата „Antiquity 81“ - средата на V хилядолетие пр.н.е.
– Според анализ на университетите в Оксфорд и Дърам, Великобритания – от над 40 проби с 14C - 4600 – 4400 г. пр.н.е.
– Атуализиран датировъчен анализ на университетите в Оксфорд и Дърам, Великобритания на проби с 14C - 4690 – 4330 г. пр.н.е.
== История на откритието ==
| |||