Българо-латински войни: Разлика между версии

До 1231 година латинските регенти приключват преговорите с [[Жан дьо Бриен]], бивш крал на Йерусалим, който е поканен като пазител на Константинополи и съимператор на [[Балдуин II]]. Това действие води до скъсване на съюза между България и [[Латинска империя|Латинската империя]] и създаването на друг съюз между България и [[Никейска империя|Никейската империя]]. Владетелят на Никея [[Йоан III Дука Ватаций]] търси съюз с българите, за да бъде по-успешна борбата му с [[Латинци|латинците]] и окончателното им прогонване от [[Тракия]].Към такъв съюз се стреми и Иван Асен II, тъй като се надява той да му донесе нови териториални придобивки. Преговорите завършват успешно и през [[1235]] г. в град [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]] между двамата владетели е сключена спогодба, скрепена с брак между дъщерята на Иван Асен II [[Елена Асенина|Елена]] и сина на Ватаций [[Теодор II Ласкарис]]. Военните действия започват още същата година, като българските и никейските войски нападат и завладяват [[Източна Тракия]], след което тя е поделена между съюзниците съгласно предварително постигнатото между тях споразумение. Никейците получават [[Галиполски полуостров|Галиполския полуостров]] и други градове по северозападното крайбрежие на [[Мраморно море]]. Българите получават областите, намиращи се на север, т.е. голяма част от Източна и Южна Тракия.След това съюзниците, към които се присъединява и солунският владетел Мануил и [[Кумани|кумански]] отряди, се отправят към [[Константинопол]] и го обсаждат по суша и море. Отбраната на столицата е поверена на [[Жан дьо Бриен]]. През 1235 г. херцогът на [[Херцогство Наксос|Наксос]] Анджело Санудо изпраща флота си за защита на [[Константинопол]]. Общата обсада на българите и никейците е неуспешна и те са рабити под стените на града от [[Жан дьо Бриен]]. Съюзниците отстъпват през есента поради наближаващата зима. [[Иван Асен II]] и Ватаци се договарят да продължат обсадата на следващата година, но тогава българският цар отказва да прати войски. В началото на 1236 г. на помощ на Константинопол пристига и обединена флота на [[Жофроа II дьо Вилардуен]], принц на [[Ахейско княжество|Ахея]], пизански и генуезки кораби, които разбиват никейския флот и деблокират столицата. След неуспешната обасада се сключва мирен договор между 2-те империи за 2 г. Със смъртта на Жан дьо Бриен през 1237 г. българите прекратяват договора си с Ватаци поради това, че има възможност Иван Асен да стане регент на Латинската империя. След неуспешната обасада се сключва мирен договор между 2-те империи за 2 г.