Оксид: Разлика между версии

Според [[Номенклатура на Международния съюз за чиста и приложна химия|Номенклатурата на Международния съюз за чиста и приложна химия]] {{източник|имената на оксидите се образуват по следния начин: първата дума е българското наименование на първия [[химичен елемент]] с присъединено накрая окончание -ев, -ен, -ов. Втората дума е латинското наименование на втория елемент с окончание -ид.|2019|12|04}} Например СО се произнася [[въглероден оксид]]. Ако в съединението съществува долен индекс, за него се ползват представки, които произлизат от гръцките числителни имена: 1 – моно, 2 – ди, 3 – три, 4 – тетра, 5 – пента, 6 – хекса, 7 – хепта и така нататък.<ref name="Rgate">{{cite web|url=https://www.researchgate.net/profile/Maria_Atanassova3/publication/273949735_I_Dukov_M_Atanassova_A_Zahariev_Nomenclature_of_coordination_compounds_IUPAC_Recommendations_2005_Chemistry_19_5_2010_336-349/links/55113aae0cf20352196daaf9/I-Dukov-M-Atanassova-A-Zahariev-Nomenclature-of-coordination-compounds-IUPAC-Recommendations-2005-Chemistry-19-5-2010-336-349.pdf|title=Номенклатура на координационните съединения: препоръки по IUPAC 2005|publisher=www.researchgate.net|author=Иван Дуков, Мария Атанасова, Александър Захариев|pages=6 – 7}}</ref>