Уикипедия

Дон: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ред 21:
| карта-описание =
}}
'''Дон''' (при древните гърци ''Гиргис'', ''Танаис'', ''Тан'' {{lang|grc|Τάναις}}; {{lang|la|Tanais}}, в средновековиетоСредновековието '''Голям Дон''') е 12-таата по дължина [[река]] в [[Русия]] и 5-таата в [[Европа]] след [[Волга]], [[Дунав]], [[Урал (река)|Урал]] и [[Днепър]]. Дължината ѝ е 1 8701870 km. Влива се в [[Таганрогски залив|Таганрогския залив]] на [[Азовско море]].▼
 
▲'''Дон''' (при древните гърци ''Гиргис'', ''Танаис'', ''Тан'' {{lang|grc|Τάναις}}; {{lang|la|Tanais}}, в средновековието '''Голям Дон''') е 12-та по дължина [[река]] в [[Русия]] и 5-та в [[Европа]] след [[Волга]], [[Дунав]], [[Урал (река)|Урал]] и [[Днепър]]. Дължината ѝ е 1 870 km. Влива се в [[Таганрогски залив|Таганрогския залив]] на [[Азовско море]].
 
== Етимология ==
[[Файл:Исток реки Дон.jpg|мини|ляво|Изворът на Дон]]
[[Файл:Don basin.png|мини|дясно|Карта на водосборниятводосборния басейн на река Дон]]
Името на реката има [[Индоирански езици|индоирански]] корен, от думата {{lang|ae|dānu}} – река, [[Древноиндийски език|древноиндийски]]: ''dānu'' – капки, роса, сълзлива течност.<ref>Дон // Етимологичен речник на руски език, ''[[Макс Фасмер]]''</ref><ref name="abaev">''Василий Абаев'', [http://www.allingvo.ru/LANGUAGE/etimolog_slovar.htm Историко-етимологичен речник на осетинския език] Т. 1. М.—Л.: Изд-во АН СССР, 1958. С. 366 – 367</ref>.▼
 
▲Името на реката има [[Индоирански езици|индоирански]] корен, от думата {{lang|ae|dānu}} – река, [[Древноиндийски език|древноиндийски]]: ''dānu'' – капки, роса, сълзлива течност<ref>Дон // Етимологичен речник на руски език, ''[[Макс Фасмер]]''</ref><ref name="abaev">''Василий Абаев'', [http://www.allingvo.ru/LANGUAGE/etimolog_slovar.htm Историко-етимологичен речник на осетинския език] Т. 1. М.—Л.: Изд-во АН СССР, 1958. С. 366 – 367</ref>.
 
Руското наименование на реката произлиза от [[Скитски език|скитската]] дума „dānu“. [[Осетински език|Осетинският език]], като наследник на [[Алански език|аланския]] съдържа корена на думата don (река, вода).
Line 40 ⟶ 38:
 
=== Горно течение ===
Горното течение на реката е 570 km, от извора до устието на десниятдесния ѝ приток – река [[Тихая Сосна]]. В този участък тече в южно направление през югоизточната част на [[Тулска област]], централната част на [[Липецка област]] и северозападната част на [[Воронежка област]]. Долината ѝ е сравнително тясна, като десният ѝ бряг е висок (на места до 90 m) и силно разчленен от оврази и промойни, а левият е полегат. Коритото ѝ е с много завои и [[бързеи]].
 
=== Средно течение ===
Средното течение на реката се простира от устието на река [[Тихая Сосна]] до началото на [[Цимлянско водохранилище|Цимлянското водохранилище]] (около 800 km). След устието на [[Тихая Сосна]] Дон завива на изток, а след устието на река Икорек (ляв приток) – отново се насочва на юг, като следва това направление до устието на река [[Черна Калитва]]. След това посоката ѝ става югоизточна, навлиза в северната част на [[Ростовска област]], от където започва голямата, изпъкнала на изток дъга на реката. Преди устието на големия си ляв приток [[Хопьор]] реката навлиза във [[Волгоградска област]], постепенно завива на югоизток, след това на юг и накрая на югозапад, и северно от град [[Калач на Дон]] водите ѝ се вливат в голямото [[Цимлянско водохранилище|Цимлянското водохранилище]]. В този си участък реката заобикаля от югоизток крайните разклонения на [[Средноруски възвишения|Средноруските възвишения]] на около 60 km от река [[Волга]], от която я отделя [[Приволжко възвишение|Приволжкото възвишение]] и тече на 40 m над нивото на [[Волга]]. По целия участък на средното ѝ течение долината ѝ значително се разширява, като се съпровожда с широка (при град [[Серафимович]] до 6 km) заливна тераса, осеяна с множество [[Крайречно езеро|старици]] и изоставени езера. Десният ѝ бряг продължава да е по-висок, а левиялевият – полегат. Преди навлизането си в [[Цимлянско водохранилище|Цимлянското водохранилище]] долината ѝ силно се стеснява между крайните югоизточни разклонения на [[СреднорускиСредноруските възвишения|Сридноруските възвишения]] и западните части на [[Приволжко възвишение|Приволжкото възвишение]]. Тук в долината ѝ липсва заливна тераса.
 
=== Долно течение ===
От град [[Калач на Дон]] до устието, на протежение от 500 km е долното течение на Дон. В началото посоката на реката е югозападна през [[Цимлянско водохранилище|Цимлянското водохранилище]], а след изтичането си от него, отново на територията на [[Ростовска област]] течението ѝ става в западна посока и запазва това направление до устието си. След изтичането си от [[Цимлянско водохранилище|Цимлянското водохранилище]] долината на реката става много широка (до 20 – 30 km) с широка заливна тераса, а дълбочината ѝ достига на места до 20 m. След град [[Ростов на Дон]] река Дон образува голяма (до 340 km<sup>2</sup>) [[Делта (география)|делта]], чрез която се влива в [[Таганрогски залив|Таганрогския залив]] на [[Азовско море]].
 
=== Водосборен басейн, притоци ===
==== Водосборен басейн ====
Водосборният басейн на река Дон обхваща площ от 422 000 km<sup>2</sup> и се простира на територията на [[Белгородска област|Белгородска]], [[Волгоградска област|Волгоградска]], [[Воронежка област|Воронежка]], [[Курска област|Курска]], [[Липецка област|Липецка]], [[Орловска област|Орловска]], [[Пензенска област|Пензенска]], [[Ростовска област|Ростовска]], [[Рязанска област|Рязанска]], [[Саратовска област|Саратовска]], [[Тамбовска област|Тамбовска]], и [[Тулска област]], [[Краснодарски край|Краснодарския]] и [[Ставрополски край]] и Република [[Калмикия|Република Калмикия]] нав [[Русия]], и [[Донецка област|Донецка]], [[Луганска област|Луганска]] и [[Харковска област]] на [[Украйна]].

Водосборният басейн на реката граничи с други 5 водосборни басийнабасейна:
* на югозапад – водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се от север в [[Азовско море]];
* на запад – водосборниятводосборния басейн на река [[Днепър]];
* на север и изток – водосборниятводосборния басейн на река [[Волга]];
* на юг – водосборните басейни на реките [[Кубан (река)|Кубан]] и [[Кагалник]].
 
==== Притоци ====
Река Дон получава около 90 притока с дължина над 25 km, от които 18 са с дължина над 100 km. По-долу са изброени тези 18 реки, на коитокато са показани на кой километър от течението на Дон се вливат (километрите се броят от устието към извора), техните дължини, площта на вадосборнитеводосборните им басейни, дали са леви (←) или десни (→) притоци и къде се вливат:
 
''Горно течение''
: ← 1645 [[Красивая Меча]] 244 km, 6000 km<sup>2</sup>, при село Болшое Попово, [[Липецка област]];
Line 78 ⟶ 77:
: ← 456 [[Чир]] 317 km, 9570 km<sup>2</sup>, в северозападната част на Цимлянското водохранилище, югоизточно от град [[Суровикино]], [[Волгоградска област]];
: → Есауловски Аксай 179 km, 2590 km<sup>2</sup>, в източната част на Цимлянското водохранилище, при станица Пугачевская, [[Волгоградска област]];
: ← 218 [[Северски Донец]] 1 0531053 km, 98 900 km<sup>2</sup>, на 4 km южно от град [[Уст Донецки]], [[Ростовска област]];
: → 165 [[Сал (река)|Сал]] 798 km, 21 300 km<sup>2</sup>, при град [[Семикаракорск]], [[Ростовска област]];
: → 99 [[Западен Манич]] 219 km, 35 400 km<sup>2</sup>, при станица Маничкая, [[Ростовска област]];
Line 84 ⟶ 83:
 
=== Хидроложки показатели ===
Басейнът на реката изцяло се намира в пределите на лесостепната и степната зона, което обяснява малкиятмалкия отток на реката при голям водосборен басейн, в сравнение с реките в северната част на Европейска Русия ([[Северна Двина]], [[Печора (река)|Печора]]). Средният многогодишен отток на реката в устието е 935 m<sup>3</sup>/s (или 29,5 km<sup>3</sup>). Водният режим на реката е също типичен за реките от степната и лесостепната зона. Висок е процентът на снежното подхранване (до 70%) при сравнително слабо грунтово и дъждовно подхранване. Дон се отличава с високо пролетно пълноводие и ясно изразено маловодие през останалата част от годината. Есенноното пълноводие е слабо изразено, а летните наводнения са крайно редки. Амплитудата на колебанието на речното ниво е значителнозначителна по цялото протежение на реката и достига до 8 – 13 m. В долното си течение реката широко се разлива и наводнява заливната си тераса. Пълноводието често се изявява във вид на две приливни вълни. Първата възниква за сметка на постъпването в коритото на реката на води от топенето на снеговете в най-южната част на водосборниятводосборния ѝ басейн, а втората се образува от водите, постъпващи от горното течение на реката. Понякога, при закъсняване на снеготопенето в долната част на реката двете вълни са застъпват и пълноводието става много голямо, но с по-малка продължителност. Реката замръзва в края на ноември или началото на декември. Ледовият режим продължава от 140 дни в горното течение до 30 – 90 дни в долното. В долното течение размразяването на реката започва в края на март и завършва в средата на април в горното течение. Ежегодно Дон внася в [[Азовско море]] до 14 млн.т тона наноси и около 6,2 млн.т тона минерални вещества.
 
== Селища ==
Line 96 ⟶ 95:
 
== Стопанско значение ==
Регулярно корабоплаване по реката се извършва до град [[Лиски]], [[Воронежка област]] (на 1 3551355 km от устието), а през пролетното пълноводие корабоплаването е възможно до село Хлевное, [[Липецка област]] (на 1 5901590 km от устието). НаПо протежение от 130 km надолу по течението на Дон след [[Цимлянско водохранилище|Цимлянското водохранилище]] в [[Ростовска област]] за поддържане на необходимата дълбочина на реката за корабоплаване са изградени три хъдровъзела с шлюзове: Николаевски (при станица Николаевска), Константиновски (при град [[Константиновск]]) и Кочетовски (при станица Кочетовска).
 
В района на град [[Калач на Дон]] течението на реката се приближава на около 70 km от река [[Волга]]. Преди близо 1000 години в този участък възниква волгодонският търговски път (на руски волгодонская перевалока), съществуващ до 1952 г., когато е построен Волгодонският плавателен канал, свързващ двете реки. В периода 1952 – 1955 г. в района на станица Цимлянская (сега град [[Цимлянск]]) на река Дон е изградена преградна стена с дължина 12,8 km, която повишава нивото на реката с 27 m и се създава [[Цимлянско водохранилище|Цимлянското водохранилище]] (обем 23,9 km<sup>3</sup>, дължина 260 km, ширина до 38 km и дълбочина до 8,8 m). В подножието на стената е изгадена Цимлянската ВЕЦ, а водите на водохранилището се използват за напояване на обширните степни, безводни пространства в южната част от басейна на Дон.
 
Нагоре по течението на реката се превозват зърнени храни, въглища, метали, цимент, нефтопродукти, промишлени и продоволствени стоки и строителни материали, а надолу – минерални торове, сол, руди, промишлени и продоволствени стоки. По Волгодонския плавателен канал в посока Волга се транспортират въглища, зърнени храни и строителни материали, а обратно – дървен материал, сол, стомана, руда и минерални торове.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Дон“.