Химическа промишленост: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 13:
Един от първите масово произвеждани химикали чрез промишлени процеси е [[Сярна киселина|сярната киселина]]. През 1736 г. е разработен процес за добиването ѝ, включващ нагряването на селитра, което позволява на [[сяра]]та да се [[Оксидация|оксидира]] и да взаимодейства с вода. Джон Роубък и Самюъл Гарбет първи основават голяма фабрика за производство на сярна киселина в Престонпанс, [[Шотландия]], през 1749 г. В производствения процес те използват [[Олово|оловни]] кондензационни камери.<ref>{{cite book | author = Derry, Thomas Kingston |author2=Williams, Trevor I. | year = 1993 | title = A Short History of Technology: From the Earliest Times to A.D. 1900 | location = New York | publisher = Dover }}</ref><ref>{{cite web | title = Sulfuric Acid: Pumping Up the Volume | author = Kiefer, David M. | year = 2001 | publisher = American Chemical Society | url = http://pubs.acs.org/subscribe/journals/tcaw/10/i09/html/09chemch.html | accessdate = 21 април 2008}}</ref>
 
В началото на 18 век дрехите се избелват със стара [[урина]] или [[кисело мляко]] и поставянето им под [[слънчева светлина]] в продължение на дълго време. Сярната киселина започва да се използва като по-ефективно средство заедно с [[варовик]] към средата на столетието. Все пак, откритиванетооткриването на [[Хлорна вар|хлорната вар]] от [[Чарлз Тенант]] ускорява създаването на първата голяма химическа компания. Неговата смес от [[хлор]] и сух [[калциев хидроксид]] се оказва евтин и успешен продукт. Той открива фабриката си северно от [[Глазгоу]], а производството му нараства от 52 тона през 1799 г. то почти 10 000 тона само пет години по-късно<ref>{{cite web | title=The Chemical Industries In The UK|publisher = American Chemical Society|url=http://the-environment.org.uk/bristish_isles/history_chemical_industry_UK.html|accessdate = 21 април 2013}}</ref>
 
[[Натриев карбонат|Натриевият карбонат]] се използва от древността за производство на стъкло, платове, сапун и хартия, а източникът на [[поташ]] в [[Западна Европа]] е предимно пепелта от дървесина. Към 18 век този източник става все по-неикономичен, поради [[обезлесяване]]то. Поради тази причина, [[Френската академия на науките]] обявява награда от 2400 [[ливра|ливри]] за разработването на метод за добиване на основи от морската сол. [[Процес на Льоблан|Процесът на Льоблан]] е патентован през 1791 г. от [[Никола Льоблан]], който скоро след това построява завод в [[Сен Дени]].<ref name="Aftalion11">{{Cite book | first = Fred | last = Aftalion | title = A History of the International Chemical Industry | location = Philadelphia | publisher = University of Pennsylvania Press | year = 1991 | pages = 11 – 13 | isbn = 978-0-8122-1297-6}}</ref> Наградният фонд така и не му е връчен, поради настъпването на [[Френската революция]].<ref name='Aftalion14'/> Впоследствие процесът на Льоблан става по-успешен във [[Великорбитания]].<ref name='Aftalion14'>{{Cite book | first = Fred | last = Aftalion | title = A History of the International Chemical Industry | location = Philadelphia | publisher = University of Pennsylvania Press | year = 1991 | pages = 14 – 16 | isbn = 978-0-8122-1297-6}}</ref> Когато през 1824 г. данъците върху производството на сол са премахнати, британската карбонатна промишленост бързо се разраства и химическите цехове на Ливърпул и Глазгоу бързо се превръщат в най-големите центрове за химикали в света. Към 1870-те години британското производство на карбонати съставлява 200 000 тона годишно, което надминава това на всички останали страни в света, взети заедно.
 
С узряването на Индустриалната революция, големите фабрики започват да произвеждат все по-разнообразни химикали. В началото, големи количества вторични аклални продукти се изхвърлят в околната среда, което довежда до приемането на първите екологични регулации през 1863 г. Те включват строгото инсепктиранеинспектиране на заводите и налагат тежки глоби върху компаниите, надхвърлящи допустимите граници на замърсяване. Скоро след това започва да се измислят методи за оползотворяването на вторичинитевторичните продукти.
 
В [[Белгия]], промишленият химик [[Ернест Солвей]] разработва т. нар. [[процес на Солвей]] през 1861 г. През 1864 г. той, заедно с брат си, построява завод в белгийския град [[Шарлероа]], а през 1874 г. двамата отварят още по-голям завод в [[Нанси]], Франция. Новият процес се доказва като по-икономичен и по-екологичен в сравнение с метода на Льоблан. Същата година [[Лудвиг Монд]] посещава Солвей, за да купи правата да използва процеса. След това отваря химически завод в Англия. Монд играе ключова роля в комерсиалния успех на процеса на Солвей. В периода 1873 – 1880 г. той внася промени по процеса, премахващи вторичните продукти, които биха могли да забавят или възпрепятстват производството на натриев кабонат.
Ред 24:
Към края на 19 век настъпва експлозивен растеж както в количеството продукция, така и в разнообразието на произвежданите химикали. Големи химически предприятия се зараждат в [[Германия]], после и в [[САЩ]].
 
Пътят на производството на изкуствени [[Тор (биология)|торове]] за селското стопанство е прокаран от сър Джон Лоус в построената му за целта лаборатория. През 1840-те години той основава голям завод близо до [[Лондон]] за производство на [[монокалциев фосфат]]. Процесът на [[вулканизация]] на [[каучук]]а е патентован от [[Чарлз Гудиър]] в САЩ през 1840-те години. Първата синтетична боя е разработена от [[Уилям Хенри Пъркин]] в Лондон. Той частично преобразува [[анилин]] в сурова смес, която при извличане с [[алкохол]], образува субстанция с наситен лилав цвят. Той също произвежда и първите синтетични парфюми. В крайна сметка, обаче, германската промишленост става тази, която бързо започва да доминира в областта на изкуствените бои. Немските компании [[BASF]], [[Bayer]] и [[Hoechst]] прозивеждатпроизвеждат няколко различни вида бои и към 1913 г. промишлеността на Германия произвежда близо 90% от световния запас на бои и продава около 80% от продукцията си в чужбина.<ref>{{Harvnb|Aftalion|1991|p=104}}</ref><ref>{{Harvnb|Chandler|2004|p=475}}</ref> В САЩ, [[Хърбърт Хенри Дау]] използва електрохимия, за да получи химикали от солена вода, което се оказва комерсиален успех и помага за израстването на химическата промишленост в страната.<ref>{{Cite web|url=https://www.acs.org/content/acs/en/education/whatischemistry/landmarks/bromineproduction.html|title=Electrolytic Production of Bromine – National Historic Chemical Landmark – American Chemical Society|website=American Chemical Society|access-date=10 октомври 2016}}</ref>
 
Петролната промишленост може да се проследи до нефтените съоръжения на Джеймс Йънг в [[Шотландия]] и Абрахам Пинео Геснер в [[Канада]]. Първата пластмаса е изобретена от английския металург [[Александър Паркс]]. През 1856 г. той патентова [[целулоид]], базиран на [[нитроцелулоза]], третирана с различни разтворители.<ref>{{cite book|last=UK Patent office|title=Patents for inventions|year=1857|publisher=UK Patent office|pages=255|url=https://books.google.com/books?id=0nCoU-2tAx8C&pg=PA255}}</ref> Промишлената употреба на сапун от растителни масла е започната от братята Левър през 1885 г. в [[Ланкашър]] и се основава на химичен процес, включващ [[глицерин]] и [[растително масло|растителни масла]].<ref name="watson">Jeannifer Filly Sumayku, [http://www.thepresidentpost.com/?p=2621 Unilever: Providing Enjoyable and Meaningful Life to Customers], ''The President Post, 22 March 2010</ref>
Ред 33:
 
== Технология ==
От инженерна гледна точка, химичексатахимическата индустрия включва употребата на химически процеси: [[Химическа реакция|химически реакции]] и методи за [[рафиниране]], при които се получава широка гама от твърди, течни и газообразни материали. Повечето от тези продукти служат за производството на други предмети, макар малка от част от тях (разтворители, пестициди, [[луга]], [[натриев карбонат]] и [[цимент]]) да са пригодни директно за консуматорския пазар.
 
Промишлеността включва производството на неорганични и органични химикали, кермаикакерамика, петролни химикали, селскостопански химикали, полимери, каучук (еластомери), олеохимикали (масла, мазнини, восък), експлозиви и аромати.
 
{| class="wikitable"
Ред 75:
|}
 
Въпреки че [[Фармацевтика|фармацевтичната]] индустрия често се счита за част от химическата промишленост, тптя има много различни характеристики, които я поставят в отделна категория. Други тясно свързани с химическата промишленост отрасли са производството на нефт, стъкло, боя, мастило, лепило и храна.
 
В химическите заводи, чрез химически процеси се образуват нови вещества в различни видове съдове за реакция. В повечето случаи, реакциите се случват в специално антикорозионно оборудване под високи температура и налягане в присъствието на [[катализатор]]и. Продуктите от реакциите се отделят посредством различни техники, сред които: [[дестилация]], [[утаяване]], [[кристализация]], [[дсорбция]], [[филтрация]], [[сублимация]] и сушене.