Българо-латински войни: Разлика между версии

След като Балдуин I решава да върне властта си във въстаналите градове, той обсажда Адрианопол и, с думите на хрониста на кръстоносците [[Жофруа дьо Вилардуен|Вилардуен]], "Йоаница, Крал на [[Влахия]] дойде на помощ на Адрианопол с много голямо множество; със себе си доведе власи и българи и четиринадесет хиляди кумани, които никога не са били покръствани" (Villehardouin, 92). На 14 април 1205 година куманите успяват да увлекат в преследване тежката кавалерия на Латинската империя и тя попада в засада в блатата на север от Адрианопол, а българите нанасят съкрушителна победа над кръстоносната армия. Балдуин I е пленен, граф [[Луи I Блоа]] е убит, а венецианския дожа [[Енрико Дандоло]] повежда оцелелите останки от рицарската армия в бързо бягство към Константинопол, по време на което умира от изтощение. Балдуин е затворен в столицата Търново, докато умира или е екзекутиран в края на 1205 година. През 1205 година Калоян пленявазавладява [[Сяр]] и Филипополис ([[Пловдив]]), опустошавайки голяма част от територията на Латинската империя в Тракия и Македония.