Има ли дядо Коледа?: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 178.169.215.50 (б.), към версия на BotNinja Етикет: Отмяна |
|||
Ред 2:
== История ==
През 1897 г. Вирджиния ([[1889]] – [[1971|1971 г.]]) — осемгодишната дъщеря на Филип О'Ханлън, пита баща си дали наистина има Дядо Коледа. Тя започва да се съмнява в съществуването му, когато нейните приятели ѝ казват, че той не съществува.
Филип предлага на дъщеря си да пише на известния по онова време в Ню Йорк [[вестник]] „The Sun“, като ѝ казва, че ''„ако видиш нещо в „Сън“, значи е истина.“''. Той вероятно се е опитвал да избегне пряк отговор, но Филип несъзнателно дава възможност на редактора на вестника [[Франсис Чърч]] да повдигне простичкия въпрос и да отговори, разгръщайки сложните му [[философия|философски]] страни.
Чърч е кореспондент по време на [[Американска гражданска война|Американската гражданската война]]. Тогава той наблюдава голямото страдание, липсата на [[надежда]] и [[вяра]] у по-голямата част от обществото. Макар статията на Чърч да е поместена едва на седмо място в страницата на вестника (дори под новина за ново изобретение — безверижно колело), посланието на текста стига до сърцата на всички, които го прочитат. Един век по-късно статията остава най-често препечатваната статия във вестниците на английски език.<ref name="new details">{{cite journal
| last = Campbell
| first = W. Joseph
| year = 2005
| month = Spring
| title = The grudging emergence of American journalism's classic editorial: New details about „Is There A Santa Claus?“
| journal = [[American Journalism Review]]
| volume = 22
| issue = 2
| pages =
| publisher = [[Philip Merrill College of Journalism]]
| location = [[University of Maryland, College Park]]
| url = http://academic2.american.edu/~wjc/santa.htm
| accessdate = 29 октомври 2007
| quote =
}}</ref>
През 1972 г. четирима приятели, след като виждат некролога на Вирджиния О'Ханлън в ''Ню Йорк Таймс'', основават компания, наречена "Елизабет Прес", и публикуват детска книга със заглавието „Да, Вирджиния“, в която се съдържат самата статия, илюстрации и кратка история. Книгата е използвана за създаване на телевизионно шоу, спечелило наградата [[Еми (награда)|"Еми"]]. В международния "Исторически канал" на 21 февруари 2001 се съобщава, че Вирджиния дава оригиналното писмо на своята внучка, която го преписва в тетрадка. Известно време се смята, че писмото е унищожено при пожар, но тридесет години след това то е открито в безупречен вид.
Някои хора поставят под въпрос истинността на авторството на писмото, смятайки, че малко момиче като Вирджиния едва ли би нарекло децата на своята възраст „моите малки приятели“. Въпреки това писмото се смята за [[антика]] и е оценено на приблизително петдесет хиляди долара.<ref>Antiques Roadshow Broadcast Highlights, [http://www.pbs.org/wgbh/pages/roadshow/series/highlights/1998/phoenix.html Phoenix Arizona 1998], Public Broadcasting Service, посетен на 26 септември 2007</ref>
Вирджиния О'Ханлън често получава поща за писмото си до „Sun“. Като по-възрастна споделя в едно интервю, че Франсис Чърч е дал правилна посока на живота ѝ.
== Превод на статията ==
Line 22 ⟶ 47:
== Коя е Вирджиния? ==
Пълното име на Вирджиния е Лаура Вирджиния О'Ханлън Дъглас. Тя е от [[Манхатън]], [[Ню Йорк]]. Омъжва се за Едуард Дъглас, но се развежда през 1930 г. Бракът ѝ с Дъглас е кратък и той я изоставя малко преди да се роди детето им Лаура.<ref name="new details"
Вирджиния получава степен [[бакалавър]] през 1910 г. и [[магистър]] през 1912 г. Става учителка в Ню Йорк през 1912 и се пенсионира през 1959 г. <ref>{{cite news
| |||