Ча-ча-ча: Разлика между версии

'''Ча-ча-ча''' е латиноамерикански [[танц]] с [[Куба|кубински]] произход, разновидност на [[мамбо]], който става популярен през 1940-те години. Изпълнява се под съпровода на музикален стил, носещ същото име и е представен за първи път от кубинския композитор и виолонист Enrique Jorrín. Ритъмът е развит на база звученето на Дансон[[дансон]] чрез синкопиране на четвъртия удар. Едно от предположенията за произхода на името на танца е, че то е звукоподражание на инструмента [[гуиро]] и шума, издаван от движението на краката на танцьорите.

Съвременният стил на танцуване е развит на база опита на танцовия инструктор Пиер Лавел ("Мосю„Мосю Лавел"Лавел“). Пиер посетил Куба през 1953 година, за да изследва какви танци имали кубинците по това време. При посещението си той наблюдавал нов танц, притежаващ четвърти такт. Любопитното било, че при изпълнението на танца танцьорите не започвали на първото отброяване от такта, а на второто.

Пиер Лавел пренесъл тази идея в Англия, създавайки танца, който днес е познат под името Ча-ча-ча. – Танцът вече е бил създаден, той само го е пренесъл от Куба в Англия. Наблюденията на инструктора били добре направени за времето си – доказателства за това съществуват и днес. На първо място – във филма "Orquesta„Orquesta Jorrin"Jorrin“ има сцена с Ча-ча-ча-състезание в Куба; второ, ритъмът на известната песен на Бени Море "Santa„Santa Isabel de las Lajas"Lajas“ (създадена и записана горе-долу по същото време) е ясно синкопиран точно на четвъртия си такт.