Априлски събития в България (1925): Разлика между версии

Подозрения за подготвянето на „втора„Втора вартоломееваВартоломеева нощ“ срещу противниците на правителството са изказани от депутата от [[БЗНС]] [[Петко Петков (политик)|Петко Д. Петков]] от парламентарната трибуна през февруари 1924 ггодина.<ref>21-во Народно събрание, 112 заседание, четвъртък, 26 юни 1924 г. ''Запитване от народния представител Георги Косовски към министър-председателя относително убийството на бившия народен представител Петко Петков и запитване от народния представител [[Тодор Страшимиров]] към министър-председателя [[Александър Цанков]] относително убийството на народния представител Петко Петков и относително заплашванията, които са били отправени до същия народен представител (Тодор Страшимиров) от някой от министрите'' [http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/21%20ons/1rs/21%20ons-1rs-z1-1.htm] </ref>. Петко Петков е убит на улицата, четири месеца по-късно от правителствен агент .<ref> 21-во Народно събрание, 104 заседание, вторник, 17 юни 1924 г. ''Питане от народните представители [[Кръстьо Пастухов]] и [[Никола Пъдарев]] към министъра на вътрешните работи и народното здраве относително убийството на народния представител Петко Д. Петков'' [http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/21%20ons/1rs/21%20ons-1rs-p2-2.htm]

Физическите извършители са групи офицери, организирани в Трета секция към Министерство на войната, полицейски служители и някои дейци на [[ВМРОВътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]]. Тези от тях, подсъдими на процеса срещу генерал от пехотата [[Иван Вълков]], през 1954 година твърдят, че са действали по негова заповед.

Според твърдението на [[Българска марксическа историография|българската марксическа историография]] в месеците след атентата тези групи отвличат, изтезават и убиват хиляди български граждани. Това е изопачаване, не е обективно и безпристрастно изследване на [[История на България|българската история]]. Според българския историк [[Георги Марков (историк)|Георги Марков]] броят на убитите през април 1925 година е около 400 – 450 души. След продължителна проучвателна работа [[Музей на революционното движение в България|МузеяМузеят на революционното движение в България]] издава книгата „Звезди във вековете“, където поименно и с кратка характеристика са описани жертвите на тези действия в периода 1923 – 1944 г.<ref>'''Музей на революционното движение в България''', ''Звезди във вековете'', Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972, 791 стргодина.</ref> Дават се следните данни за загиналите за периода 1924 – 1926 г.:

* загинали анархистив ипрестрелки членовес полицията, осъдени на терористичнисмърт след атентата в черквата „Света Неделя“, убити от четивоенни иили технидруги ятациоргани за периода 1924 – 1926 г. – общо 105503 човекадуши;

* загинали отанархисти междуособицитеи вчленове македонскитена оранизациитерористични чети и подкрепататехни на ВМРО към правителствотоятаци за периода 1923 1924 – 1926 г. – общо 76105 човека.души;