Априлски събития в България (1925): Разлика между версии

Жертви на априлските събития стават активисти на левицата, като [[Иван Манев]], [[Александър Боримечков]], [[Ана Маймункова]], [[Жеко Димитров]], [[Тодор Страшимиров]], [[Димитър Грънчаров (Равнище)|Димитър Грънчаров]], [[Христо Косовски]], [[Темелко Ненков]], [[Николай Петрини]], както и интелектуалците [[Гео Милев]], [[Йосиф Хербст]], [[Христо Ясенов]], [[Сергей Румянцев]]. В различни части на страната продължава дейността на антиправителствени терористични чети, сформирани предимно от комунисти, земеделци и анархисти. Сред ръководителите им са [[Митьо Ганев]], [[Васил Попов (анархист)|Васил Попов – Героя]] и [[Тинко Симов]]. След екзекуцията на [[Борис Баев]] и [[Тодор Кацаров]] четата на [[Тинко Симов]] убива ловешкия околийски полицейски управител Николай Тифчев (Кърджи Осман).<ref>[http://ikonomov.a-bg.net/tinkosimov.html ikonomov.a-bg.net]</ref> При друга нейна акция, още преди атентата в църквата „Света Неделя“, в прохода Арабаконак се прави неуспешен [[Атентат срещу Борис III в Арабаконак|опит за покушение над цар Борис III]]. [[Файл:Chetnitzi1925.jpg|мини|300px|Участници в антиправителствена чета]]В крайна сметка повечето от четите са разгромени от правителствени войски или се изтеглят в съседни страни. След физическото унищожение на множество дейци на БКП през април 1925 година продължава вътрешната борба в партията по въпроса дали да се снеме курса към ново въстание срещу режима на [[Александър Цанков]]. В крайна сметка умереното крило, начело с [[Васил Коларов]] и [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]], надделява над [[леви комунисти в БКП|ултралевите]] и на Московското съвещание през 1925 година и на Виенския пленум през 1926 г. курсът към въстание е окончателно снет.