Разлика между версии на „Мохамед ал-Идриси“

 
== Нузхат ал-Муштак ==
Основният труд на Ал-Идриси е сборник с географска информация, чието заглавие освен горепосоченият превод е преведено и като ''Книга за приятни пътувания в далечни страни'' или ''Удоволствие за този, който иска да пресече хоризонта''. Трудът е запазен в девет ръкописни преписа, седем от които съдържат карти.<ref name="Ducène">Ducène, Jean-Charles, Les coordonnées géographiques de la carte manuscrite d'al-Idrisi//Der Islam, 2011, volume=86, p.271 – 285</ref> Във въведението си Ал-Идриси споменава два свои източника на [[Географска координатна система|географски координати]]: [[Клавдий Птолемей]] и астрономътарабски астроном (вероятно Исхак ибн Ал-Хасан Ал-Заят), като информира, че е сравнявал устни разкази от различни източници, за да потвърди точността на географските координати.<ref name="Ducène"/>
 
Съкратена версия на арабскиарабския текст е публикуван в Рим през 1592, като това е една от първите арабски книги, някога отпечатани в превод на латински. Друг съкратен вариант на текста е публикуван в Париж през 1619 г. с подвеждащо заглавие ''География на Нубия''. Едва в средата на 19 век е публикуван пълен превод на арабския текст – на френски от Пиер-Амеде Жобер. През 1960 неточностите в изданието Жобер са отстранени и пълният арабски текст е публикуван отново, като това издание достига и до България. Новото издание на Идриси в България през 1960 г. с целия арабски текст е снабдено с български превод и коментар. Трудът съдържа безценен изворов материал за българските и за
=== Преводи и публикации ===
 
Съкратена версия на арабски текст е публикуван в Рим през 1592, като това е една от първите арабски книги, някога отпечатани в превод на латински. Друг съкратен вариант на текста е публикуван в Париж през 1619 г. с подвеждащо заглавие ''География на Нубия''. Едва в средата на 19 век е публикуван пълен превод на арабския текст – на френски от Пиер-Амеде Жобер. През 1960 неточностите в изданието Жобер са отстранени и пълният арабски текст е публикуван отново, като това издание достига и до България. Новото издание на Идриси в България през 1960 г. с целия арабски текст е снабдено с български превод и коментар. Трудът съдържа безценен изворов материал за българските и за
=== Споменаване на България ===
Новото издание на Идриси в България от 1960 г. съдържа целия арабски текст и е снабдено с български превод и коментар. Трудът съдържа безценен изворов материал за българските и за съседните им земи през XI и XII век. Идриси съобщава за днешните [[София]], [[Стара Загора]], [[Мачин]], [[Шумен]], [[Ниш]], [[Скопие]], [[Родосто]], [[Малешево]], [[Струмица]], [[Мелник]], а също така за изчезнали градове като [[Авли (град)|Авли]]. Преводът се превръща в събитие в медиевистиката и дава възможност да се запълни една съществена празнота в изследванията на стопанския облик на българските градове презв периода на византийското владичество. Характерното за Идриси е това, че когато разказва за градоветоградовете на Балканския полуостров, почти не засяга или много рядко засяга занаятчийското производство в тях. Идриси е придворен географ на краля на „Сицилия, Италия, Ломбардия и Калабрия“ презв период, в койтокогато италиански търговци систематически навлизат в Балканския полуостров. Вероятно ''Географията'' на Идриси е предназначена да ориентира в кои градове и градски райони могат да се закупят зърнени храни, от които най-много се интересуват по това време италианските търговци, и да се намери „многолюден пазар“ за докараните от тях стоки.<ref>Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА [[Мохамед Ал-Идриси|ИДРИСИ]] КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973</ref>
 
== В популярната култура ==