Разлика между версии на „Мохамед ал-Идриси“

(→‎Нузхат ал-Муштак: преструктуриране)
 
== Трудове ==
Идриси създава три основни географски произведения, като обединява арабските знания, събрани от пътешественици и търговци: (1) сребърна планисфера с карта на света, (2) карта на света, съставена от 70 отделни секции, получени с разделянето на Земята на север от екватора на седем климатични зони с равна ширина, всяка от които разделена на свой ред на десет равни части по линиите на географската дължина и (3) географски текст, предназначен за описание на планисферата<ref name="EB"/>.
 
=== Картата на Рожер ===
Най-голяма известност придобива първото от тях - – ''Картата на Рожер'' ({{Lang|la|Tabula Rogeriana}}) – една от най-точните средновековни карти на познатия тогава свят<ref> Scott S.P., 1904, ''[https://archive.org/stream/historyofmoorish03scotuoft#page/461/mode/1up History of the Moorish Empire in Europe]'', (Vol. 3), Lippincott, Philadelphia, p. 461 – 462</ref>. Картата е изложена пред монарха върху двуметров сребърен диск-планисфера. По-късно тази карта служи за илюстрация на неговия основен географски труд ''Kitab nuzhat al-mushtaq'', ({{Lang|la|Opus Geographicum}}), с възможен превод ''Изкушение за човека, мечтаещ да пътува до далечни места''<ref>John Dickie, ''Delizia! ''</ref>, запазен в оригинал и различни преводи. Ал-Идриси е повлиял и вдъхновил пътешественици и откриватели като [[Ибн Батута]], [[Ибн Халдун]], [[Пири Реис]], [[Христофор Колумб]] и [[Вашку да Гама]].
 
Най-голяма известност придобива първото от тях - ''Картата на Рожер'' ({{Lang|la|Tabula Rogeriana}}) – една от най-точните средновековни карти на познатия тогава свят<ref> Scott S.P., 1904, ''[https://archive.org/stream/historyofmoorish03scotuoft#page/461/mode/1up History of the Moorish Empire in Europe]'', (Vol. 3), Lippincott, Philadelphia, p. 461 – 462</ref>. Картата е изложена пред монарха върху двуметров сребърен диск-планисфера. По-късно тази карта служи за илюстрация на неговия основен географски труд ''Kitab nuzhat al-mushtaq'', ({{Lang|la|Opus Geographicum}}), с възможен превод ''Изкушение за човека, мечтаещ да пътува до далечни места''<ref>John Dickie, ''Delizia! ''</ref>, запазен в оригинал и различни преводи. Ал-Идриси е повлиял и вдъхновил пътешественици и откриватели като [[Ибн Батута]], [[Ибн Халдун]], [[Пири Реис]], [[Христофор Колумб]] и [[Вашку да Гама]].
 
=== Нузхат ал-Муштак ===
 
Съкратена версия на арабския текст е публикуван в Рим през 1592, като това е една от първите арабски книги, някога отпечатани в превод на латински. Друг съкратен вариант на текста е публикуван в Париж през 1619 г. с подвеждащо заглавие ''География на Нубия''. Едва в средата на 19 век е публикуван пълен превод на арабския текст – на френски от Пиер-Амеде Жобер. През 1960 неточностите в изданието Жобер са отстранени и пълният арабски текст е публикуван отново, като това издание достига и до България.
 
==== Споменаване на островите в [[Северно море]] ====
Ал-Идриси споменава Ирландия и нейното местоположение (''Irlandah-Al-kabirah'').<ref>Dunn, 2009, p. 452.</ref>. Според него, „от брега на [[Исландия]] до Великата Ирландия, времето за плаване е един ден“.
==== Споменаване на Америка ====
Ал-Идриси съобщава в своя географски текст ''Нузхат ал-Муштак'' за [[Доколумбови презокеански контакти с Америка|възможни плавания до Америка]].<ref>Mohammed Hamidullah (Winter 1968). „Muslim Discovery of America before Columbus“, ''Journal of the Muslim Students' Association of the United States and Canada'' '''4''' (2): 7 – 9 [http://www.muslimheritage.com/topics/default.cfm?ArticleID=646]</ref>. Това твърдение се основава на превод на проф. Мухамад Хамидуллах, който е спорен<ref>Idrisi, Nuzhatul Mushtaq– „La première géographie de l'Occident“, comments by Henri Bresc and Annliese Nef, Paris, 1999</ref> Според тази теория андалуски мореплаватели ''Mugharrarin'' достигат [[Саргасово море]] близо до [[Бермудски острови|Бермудите]], на хиляди километри от американския континент. Въпреки това, историята, съобщена от Идриси, първа посочва и формулира концепцията на [[Великите географски открития]].
 
==== Споменаване на България ====
Новото издание на Идриси в България от 1960 г. съдържа целия арабски текст и е снабдено с български превод и коментар. Трудът съдържа безценен изворов материал за българските и за съседните им земи през XI и XII век. Идриси съобщава за днешните [[София]], [[Стара Загора]], [[Мачин]], [[Шумен]], [[Ниш]], [[Скопие]], [[Родосто]], [[Малешево]], [[Струмица]], [[Мелник]], а също така за изчезнали градове като [[Авли (град)|Авли]]. Преводът се превръща в събитие в медиевистиката и дава възможност да се запълни една съществена празнота в изследванията на стопанския облик на българските градове в периода на византийското владичество. Характерното за Идриси е това, че когато разказва за градовете на Балканския полуостров, почти не засяга или много рядко засяга занаятчийското производство в тях. Идриси е придворен географ на краля на „Сицилия, Италия, Ломбардия и Калабрия“ в период, когато италиански търговци систематически навлизат в Балканския полуостров. Вероятно ''Географията'' на Идриси е предназначена да ориентира в кои градове и градски райони могат да се закупят зърнени храни, от които най-много се интересуват по това време италианските търговци, и да се намери „многолюден пазар“ за докараните от тях стоки.<ref>Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА [[Мохамед Ал-Идриси|ИДРИСИ]] КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973</ref>