Овеч: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 55:
Разпространена сред местното население е легендата за отбраната на крепостта. Според нея черкезите с месеци обсаждали Овеч. Местното население обаче си изградило желязна система за защита и си съобщавало с огньове, ако в далечината се мерне враг. Веднага след като се появял сигналът за бедствие, всички влизали в крепостта и вдигали подвижния мост, който свързвал платото с околността. В дълбоките карстови пещери имало огромни запаси с жито, а прочутият кладенец снабдявал обсадените с прясна вода. Според преданията той можел да се ползва и като авариен изход. Местните хора разказват, че преди време в отвора на кладенеца пуснали оцветена юрдечка. Птицата изплувала след два дни в Петров дол, което е на 12 км от крепостта.
 
Едно от преданията за стария град Овеч гласи: Някога градът бил дъно на море, което се простирало чак до [[Тимишоара]] и [[Будапеща]]. Калето стърчало над водата като остров. Идещите гемии бивали а железата. Но по -късно -[[Александър АлександърIII Македонски]] прокопал Босфора и тогава водата се дръпнала. По дъното останали черупки от морски животни, които и до днес биват откривани.” Когато ходих в Будапеща – добавил стареца - там също намерих такива остатъци…”
 
[[Евлия Челеби]] разказва , че в гората зад "Калето" имало извор, чиято вода местното население считало за чудотворна. Късовете от габър хвърлени в извора, след три дни се превръщали в зеле камък. От този матерял местните майстори на ръчни стругове правели филджани, паници, шишета за гюлова вода, ножове и пр.
Ред 63:
'''Легенда за завладяването на Овеч'''
 
Студ бил сковал земята през 1388г. В гордата и непристъпна Овечка крепост бумтял любогреен огън. Неговият опияняващ дим излизал на малки струйки от комините и прибулвал като с воал крепостта. А там, долу – в подножието, бил спрял отряд от 5000 добре въоръжени турски конници на чело с прославения пълководец ЯкшиЯхши бегБей. Премръзналите коне неспокойно риели снега с копитата си, а ездачите току потривали ръцете си една от друга, за да ги стоплят.
 
В добри отношения бил търновския цар [[Иван Шишман]] с турците, но никой не знаел на къде са тръгнали те сега. Уплашен от тази неизвестност, началника на крепостта не искал да ги пусне горе, но вятъра се засилил. Той вземал шепи сняг и го запращал в очите на конете и ездачите. Снегът ставал все по силен и заплашвал да покрие всичко наоколо с непристъпни преспи. Тогава християнското сърце на градоначалника на Овечката крепост се смилило и той пуснал мръзнещите турци в крепостта. Но вероломни в замислите си били гостите. Тяхното посещение не било случайно. Късно през нощта те нападнали спящите и нищо не подозиращи защитници на крепостта и ги изклали. Една по една завладели всички кули. Доволен от своя успех Яхши Бей изпратил вест на пашата чрез един пратеник на име Мурад. На следващия ден още в ранни зори Чандарлъ [[Али паша (велик везир)]] вдигнал целия си стан от 25000 войска разположена край крепостта Овчага потеглил към Провадия и влязъл в крепостта. Така безславно паднала тази недостъпна и почти непревземаема крепост.