Разлика между версии на „Пламен Петров (изкуствовед)“

Пламен Валентинов Петров е роден на 6 август 1983 г. във [[Велико Търново]].Детството му преминава в с. [[Присово]]. Средното си образование получава през 2001 г. в родния си град в [[Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“|ПГСА „Ангел Попов“]], специалност „Строителство и архитектура“ През ученическите си години създава самодейната театрална трупа „Театър на приказките“, с която осъществява десетки театрални спектакли на сцените на НЧ „Васил Левски“ (Присово), [[Народно читалище „Надежда – 1869“|НЧ „Надежда–1869“]] (Велико Търново), [[Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“|МДТ „Константин Кисимов“]] (Велико Търново).<ref>''Димитрова, Златина''. Търновски театрал с 38 постановка, в-к Янтра днес, 25 септември 2001 г.</ref> След дипломирането си е приет като студент в специалност „Строителство на сгради и съоръжение“ в [[УАСГ]]. Междувременно оргиназира и първата си самостоятелна изложба в галерия [[„Кръг +“]] при Националната художествена академия в София, в която той показва над 20 живописни творби, по-голямата част от които монохромни.<ref>''Димитрова, Златина''. Пламен Петров с първа самостоятелна изложба в София, в-к Янтра днес, Велико Търново, 7 септември 2002 г.</ref> Година преди да приключи образованието си в УАСГ (2007) започва работа като репортер във вестник [[Демокрация (вестник)|„Демокрация днес“]]. Там публикува редица критически текстове за театрални спектакли и множество интервюта. Сред тях с [[Юрий Дачев]], [[Стоянка Мутафова]], [[Иво Димчев]], [[Белослава]], [[Снежина Петрова]], [[Касиел Ноа Ашер]], [[Койна Русева]], [[Златина Тодева]] и др.<ref>в-к Демокрация днес, 2006-2008, част от интервютата са публикувани на [https://pvpetrov.wordpress.com/2008/01/04/23/ блога на Пламен Петров].</ref>
 
През 2010 г. е приет в специалност „Изкуствознание“ при [[НХА]], където прави и първите си научни открития и публикации.<ref>''Илиева, Татяна''. Нови изследвания, посветени на 130-ата годишнина от смъртта на йеромонах Неофит Рилски. – Език и литература, 2014, № 1-2, с. 98.</ref> Година по-късно е назначен като уредник при СГХГ. Продължава своята публицистична дейност като между 2009 и 2011 е сред редовните автори на списание [[Еуропео]]. През годините публикува свои текстове в списания Abitarе, Ego във вестници „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“, „[[Култура (вестник)|Култура]]“, и др. От 2014 до 2018 г. е редактор в списание „A-specto“, където публикува и десетки текстове за история и изкуство.<ref>[https://infacto.bg/issues/ Списание A-specto, сайт]</ref> След като се дипломира в НХА продължава образованието си в магистърска програма „Старобългаристика“ при [[СУ „Св. Климент Охридски“]], където продължава да се занимава активно със средновековно изкуство. Дипломира се с пълно отличие.<ref>[https://slav.uni-sofia.bg/2018-07-03-12-15-55/59-programs/starobulg/872-mag-starobul Магистри по Старобългаристика]</ref> Паралелно с обучението си в Софийски университет учи и в магистърска програма „Сравнително изкуствознание“ при [[Нов български университет]]. От 2016 г. е зачислен като докторант при Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с ръководител проф. д-р [[Евгения Калинова]]. Темата по която работи е власт и изкуство в България през 70-те години на ХХ в.<ref>[https://www.segabg.com/category-observer/izkustvoto-ni-e-chuzhdenec-sobstvenata-si-durzhava ''Димова, Милена''. Изкуството ни е чужденец в собствената си държава. – в-к Сега, 20 юли 2019 г.]</ref>
 
До 2019 г. е част от кураторския екип на една от най-големите художествените галерии в страната – СГХГ. В залите на тази галерия той реализира множество изследователски проекти, фокусирани около историята на българските пластични изкуства от Освобождението до 1944 г. Сред тях са „Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина“ (2014)<ref>[https://www.bnr.bg/post/100436577/restavracia-na-pametta-pokazvat-poznati-i-nepoznati-hudojnici Реставрация на паметта показва познати и непознати художници, БНР, 10 юли 2014 г. (2014)]</ref>, „Свободният избор. Първите жени художнички“ (2015)<ref>[https://www.capital.bg/light/neshta/2015/07/03/2565671_pravo_na_svoboden_izbor/ Право на свободен избор, Капитал, 3 юли 2015 г.]</ref>, „Голото мъжко тяло 1856 – 1944“ (2017)<ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/goloto-mzhko-tyalo-v-izlozhba Голото мъжко тяло в изложба, БНТ, 25 февруари 2017 г.]</ref>, „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ (2018)<ref>[http://www.kultura.bg/article/75-nostalgiya-po-kosmopolitizma ''Попов, Иван''. Носталгия по космополитизма. Култура, 19 ноември 2018 г.]</ref>. Заради откритите си критични коментари е наричан „''лошото момче на българското изкуствознание''“<ref name="">[https://kultura.bg/web/пламен-петров-и-споделеността-да-си-мл/ ''Новков, Митко''. Пламен Петров и споделеността да си млад, Портал Култура, 25 февруари 2016 г.]</ref>.