Велика България (политическа концепция): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sashko1999 (беседа | приноси) Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция |
м форматиране: 12x тире, 11x тире-числа, 9x кавички, 4x нов ред, 6lokavica (ползвайки Advisor) |
||
Ред 3:
{{POV}}
{{други значения|политическата концепция|други значения на Целокупна България|Целокупна България (пояснение)|историческата държава|Стара Велика България}}
[[Файл:Bulgarian-Exarchate-1870-1913.jpg|мини|250п|Карта на Българската екзархия (1870
[[Файл:Bulgaria-map-Tscherkassky-1877.jpg|250п|мини|Карта на [[Владимир Черкаски|Княз Черкаски]] за Българското землище в 1877 г. от мирните преговори в Сан Стефано]]
[[Файл:Constantinople conference.png|Граници на България според [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]], [[1876]]
[[Файл:Sanstefanska_Bulgaria.png|мини|250п|Карта на Санстефанска България.]]
[[Файл:Sofia Military Museum Greater Bulgaria Lion.jpg|мини|ляво|250п|Карта на Велика България, изобразена върху скулптура, поставена в двора на [[Национален военноисторически музей|Националния военноисторически музей]] в София, възстановена в 2017 г. на оригиналното си място в градинката пред НДК]]
Ред 17:
Концепцията е разисквана за първи път на [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]] от 1876 година и е осъществена от [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] от 1878 година:
{{цитат|България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите приети от Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османската армия там повече не ще се намира.<ref>Россия и национально-освободительная борьба на Балканах 1875
== Граници и история ==
В границите на ''Велика България'' обикновено се включват териториите на: днешната Република [[България]]
▲В границите на ''Велика България'' обикновено се включват териториите на: днешната Република [[България]] - 111 000 кв.км, [[Северна Македония|Вардарска Македония]], [[Егейска Македония]], [[Западна Тракия|Беломорска Тракия]], [[Източна Тракия|Одринска Тракия]], [[Северна Добруджа]], [[Тимошко]] и [[Поморавие]]то със [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]].
Тук се развиват българското [[Възраждане]] и националноосвободителни борби за освобождение и обединение на българския народ в една държава. С обособяването на [[Сърбия|Сръбското княжество]] в [[Османска империя|Османската империя]] след [[1830]] г. започва усилена инвазия на съседните на българския балкански народи за откъсване на земи от българското землище и присъединяването им към техните държавни територии, съпроводено от политика на асимилация, [[етническо прочистване]], на икономически, културни, верски и физически репресии, стигащи до [[геноцид]].
Line 27 ⟶ 26:
Българите, с извисяване на народностното им само[[съзнание]] през [[Възраждане]]то, дават все по-силен отпор на тези действия и докато в началото [[сърби]]те не срещат ожесточена съпротива при навлизането си в [[Поморавие]]то и дори успяват да привлекат част от населението на своя страна срещу османския поробител, то по-късно в борбите срещу [[гръкомани|погърчването]] и за независима Църква борбата е яростна, а във [[въстание|въстанията]] срещу [[турци]]те и [[Руско-турска война (1877-1878)|Освободителната война]] е пролята кръвта на стотици хиляди българи.
След [[Санстефански договор|Освобождението]] през [[1878]] г. и последвалото злощастно маргинализиране на България в едно трибутарно княжество от [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]], българите вдигат две големи въстания
Постигнатите успехи във войните за национално обединение не са пълни и от цялото българско национално землище е отвоювана малко повече от половината, а излазът на [[Егейско море|Бяло море]] е загубен. Сравнен обаче с това, което впоследствие се случва с Австрия, Унгария и напоследък със Сърбия, все пак резултатът засега е задоволителен. Съвременното схващане е, че България като пълноправен член на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], след евентуалното приемане на [[Сърбия]] и [[Северна Македония]] в него, може да постигне и опази своите национални идеали основно по пътя на икономическото, културното и демографското утвърждаване в териториите на своето национално землище в и извън държавните си граници.
== Предпоставки и същност ==
Доктрината за Велика България се базира на реално постигнатите икономическите успехи на съединена България превърнали я във водеща страна на Балканите; на добре организираната и мотивирана армия и на геополитическите възможности които дава широкият териториален обхват на разпространение на българския етнос на полуострова.<ref name=":0">{{cite book|last=Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|first=Българска Академия на Науките (БАН)|authorlink=Институт за български език|title=Единството на българския език в миналото и днес|year=1978|publisher=Издателство на Българската Академия на Науките, София}}</ref> Тя е изразител на силните народни стремежи за национално обединение на българския народ.
Line 40 ⟶ 38:
Целите на доктрината са да се разпростре властта на управляващия България елит, воден от цар Фердинанд над възможно най-голяма територия и на Балканите и възможно над най-много ресурси, като се превърне в неоспорим хегемон в югоизточна Европа.
Царят мечтае дори да завладее Константинопол и да създаде империя разпростирайки властта си и в Ориента. Започва и проучване за реализиране на нов имперски дворцов комплекс на бул.
Средствата, които са предвидени за реализацията ѝ, са изключително по пътя на войната, като не са отдава голямо значение на всички други методи за постигане на дадена политическа цел.
Line 48 ⟶ 47:
== Приложение ==
[[Файл:First Balkan war - liberated territories 1913.png|мини|250п|Територии под контрола на България към края на април 1913 г.]]
[[Файл:WWI BG MAP.jpg|мини|250п|ляво|България
[[Файл:Bulgaria 1915-1918.jpg|мини|250п|ляво|България
[[Файл:bg_IIWW_MAP.jpg|мини|ляво|250п|България
Първият ход в изпълнение на Великобългарската директива е отхвърлянето на турското предложение за мир в октомври 1912 и заповедта на двореца до генерал Радко Димитриев да атакува Чаталджанската укрепена линия и да напредне към Цариград. Заповедта е изпълнена и атаката е проведена на 17
Още в този пръв акт на политическия елит в даденото направление прозират тежките заблуди и авантюризъм, от които той се води и вредата на поетия курс за интересите на българската нация.
Храбрите и победоносни български воини дават целия свой устрем и героизъм, но лошо планираната и зле осигурена операция води до масови жертви и успешно отразяване на удара от турските части.
Следващият знаков ход е заповедта на Фердинанд за
Трета значима проява е включването на България на страната на
== Крах на Великобългарската доктрина ==
Ред 78:
Великобългарската доктрина за създаване на доминираща сила на Европейския югоизток е утопия, защото:
първо – това грубо противоречи на интересите на Русия и Великобритания и на другите мощни държави, диктуващи световната политика и те никога не биха допуснали това;
второ – българският народ, макар и най-многоброен и добре развит, няма такъв ресурс – икономически, военен и културен
трето – обществото глобално се е променило от времето на последните национални обединения, тези на Италия и на Германия и превръщането им във
четвърто – самият елит няма капацитет да реши задачите, които си поставя. Тесногръдо се залага единствено на военните средства, пренебрегвайки икономическото и културно обвързване и доминация, не умее да осигури необходимата международна подкрепа за прокарването на своите каузи и да открие тези, които биха имали интерес от този успех, допуска наивност и елементарни тактически и дипломатически грешки, разчита единствено на ограничените ресурси на народа и не успява да ги свърже в успешна комбинация с други държави, дори се случва да изпадне в изолация и всички съседи да се обединят срещу България.
Ред 92:
* Б. Цонев, История на българский език, т. I, С., 1919; 1940; т. II, 1934; т. III, 1937.
* Бернштейн, С. Б., Разысквания в области болгарской исторической диалектологии. Москва-Ленинград, 1948.
* Ив. Дуриданов, Към проблемата за развоя на българския език от синтетизъм към аналитизъм. ГСУ, Филологически факултет, т. 51, кн. 3, 1955, с. 87
* Л. Давидов, М. Дамянова, П. Ковачева, Ив. Харалампиев, История на българския език. Текстове, анализи, речник. С., 1982.
* А. Давидов, Ив. Харалампиев, М. Дамянова, Христоматия по история на българския език, С., 1983.
* Ст. Стойков, Българска диалектология, С., 1993.
* Й. Иванов, Българска диалектология, Пловдив, 1997, /II изд./
* „Трудове по бълг. диалектология“. Т. I-IX, 1965
* В памет на проф. Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. С., 1974.
* Изследвания върху историята и диалектите на бълг. език. С., 1979.
* История на България, БАН—Сф, 1980
== Външни препратки ==
* [http://old.vmro.bg/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=14 Карта на българското землище]
* [http://www.promacedonia.org/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_1.htm БАН, Институт за български език София 1978]
* [http://www.omda.bg/BULG/ethography/folklor.html Проф.Тодор Ив. Живков д-р на филологическите науки, гл. р. сп.
== Бележки ==
|