Велика България (политическа концепция): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
м форматиране: 12x тире, 11x тире-числа, 9x кавички, 4x нов ред, 6lokavica (ползвайки Advisor)
Ред 3:
{{POV}}
{{други значения|политическата концепция|други значения на Целокупна България|Целокупна България (пояснение)|историческата държава|Стара Велика България}}
[[Файл:Bulgarian-Exarchate-1870-1913.jpg|мини|250п|Карта на Българската екзархия (1870- – 1913).]]
[[Файл:Bulgaria-map-Tscherkassky-1877.jpg|250п|мини|Карта на [[Владимир Черкаски|Княз Черкаски]] за Българското землище в 1877 г. от мирните преговори в Сан Стефано]]
[[Файл:Constantinople conference.png|Граници на България според [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]], [[1876]]- – [[1877]]|мини|250п]]
[[Файл:Sanstefanska_Bulgaria.png|мини|250п|Карта на Санстефанска България.]]
[[Файл:Sofia Military Museum Greater Bulgaria Lion.jpg|мини|ляво|250п|Карта на Велика България, изобразена върху скулптура, поставена в двора на [[Национален военноисторически музей|Националния военноисторически музей]] в София, възстановена в 2017 г. на оригиналното си място в градинката пред НДК]]
Ред 17:
Концепцията е разисквана за първи път на [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]] от 1876 година и е осъществена от [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] от 1878 година:
 
{{цитат|България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите приети от Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османската армия там повече не ще се намира.<ref>Россия и национально-освободительная борьба на Балканах 1875- – 1878, Москва, 1973 г., стр. 359- – 360</ref>}}
 
== Граници и история ==
В границите на ''Велика България'' обикновено се включват териториите на: днешната Република [[България]] - – 111 000 кв.км, [[Северна Македония|Вардарска Македония]], [[Егейска Македония]], [[Западна Тракия|Беломорска Тракия]], [[Източна Тракия|Одринска Тракия]], [[Северна Добруджа]], [[Тимошко]] и [[Поморавие]]то със [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]].
 
В границите на ''Велика България'' обикновено се включват териториите на: днешната Република [[България]] - 111 000 кв.км, [[Северна Македония|Вардарска Македония]], [[Егейска Македония]], [[Западна Тракия|Беломорска Тракия]], [[Източна Тракия|Одринска Тракия]], [[Северна Добруджа]], [[Тимошко]] и [[Поморавие]]то със [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]].
 
Тук се развиват българското [[Възраждане]] и националноосвободителни борби за освобождение и обединение на българския народ в една държава. С обособяването на [[Сърбия|Сръбското княжество]] в [[Османска империя|Османската империя]] след [[1830]] г. започва усилена инвазия на съседните на българския балкански народи за откъсване на земи от българското землище и присъединяването им към техните държавни територии, съпроводено от политика на асимилация, [[етническо прочистване]], на икономически, културни, верски и физически репресии, стигащи до [[геноцид]].
Line 27 ⟶ 26:
Българите, с извисяване на народностното им само[[съзнание]] през [[Възраждане]]то, дават все по-силен отпор на тези действия и докато в началото [[сърби]]те не срещат ожесточена съпротива при навлизането си в [[Поморавие]]то и дори успяват да привлекат част от населението на своя страна срещу османския поробител, то по-късно в борбите срещу [[гръкомани|погърчването]] и за независима Църква борбата е яростна, а във [[въстание|въстанията]] срещу [[турци]]те и [[Руско-турска война (1877-1878)|Освободителната война]] е пролята кръвта на стотици хиляди българи.
 
След [[Санстефански договор|Освобождението]] през [[1878]] г. и последвалото злощастно маргинализиране на България в едно трибутарно княжество от [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]], българите вдигат две големи въстания – [[Кресненско-Разложко въстание]] и [[Илинденско-преображенско въстание]], участвайки в пет войни за национално освобождение и обединиение: [[Сръбско-българска война|Сръбско-българска война (1885 г.)]], [[Първа балканска война|Балканска война (1912 г.)]], [[Втора балканска война|Междусъюзническа война (1913 г.)]], [[Първа световна война|Първа световна война (1915- – 1918 г.)]] и [[Втора световна война|Втора световна война (1940- – 1945 г.)]] Националното движение и борба се водят: в Тракия и Македония - – [[Българска екзархия|Българската екзархия]], [[ВМРО]], [[Съюз на тракийските дружества в България|Вътрешна тракийска революционна организация - – ВТРО]], [[Дружба "Родина"|Дружба „Родина“]] и [[Охрана]], a в Добруджа – Вътрешна добруджанска революционна организация - – ВДРО и др., в Западните покрайнини и Поморавието – [[Вътрешна западнопокрайненска революционна организация|Вътрешна западнопокрайнска революционна организация - – ВЗПРО]], известна и като организация ''„Въртоп“.''
 
Постигнатите успехи във войните за национално обединение не са пълни и от цялото българско национално землище е отвоювана малко повече от половината, а излазът на [[Егейско море|Бяло море]] е загубен. Сравнен обаче с това, което впоследствие се случва с Австрия, Унгария и напоследък със Сърбия, все пак резултатът засега е задоволителен. Съвременното схващане е, че България като пълноправен член на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], след евентуалното приемане на [[Сърбия]] и [[Северна Македония]] в него, може да постигне и опази своите национални идеали основно по пътя на икономическото, културното и демографското утвърждаване в териториите на своето национално землище в и извън държавните си граници.
 
== Предпоставки и същност ==
 
Доктрината за Велика България се базира на реално постигнатите икономическите успехи на съединена България превърнали я във водеща страна на Балканите; на добре организираната и мотивирана армия и на геополитическите възможности които дава широкият териториален обхват на разпространение на българския етнос на полуострова.<ref name=":0">{{cite book|last=Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|first=Българска Академия на Науките (БАН)|authorlink=Институт за български език|title=Единството на българския език в миналото и днес|year=1978|publisher=Издателство на Българската Академия на Науките, София}}</ref> Тя е изразител на силните народни стремежи за национално обединение на българския народ.
 
Line 40 ⟶ 38:
 
Целите на доктрината са да се разпростре властта на управляващия България елит, воден от цар Фердинанд над възможно най-голяма територия и на Балканите и възможно над най-много ресурси, като се превърне в неоспорим хегемон в югоизточна Европа.
 
Царят мечтае дори да завладее Константинопол и да създаде империя разпростирайки властта си и в Ориента. Започва и проучване за реализиране на нов имперски дворцов комплекс на бул. "Царя"„Царя“ в София.
 
Средствата, които са предвидени за реализацията ѝ, са изключително по пътя на войната, като не са отдава голямо значение на всички други методи за постигане на дадена политическа цел.
Line 48 ⟶ 47:
== Приложение ==
[[Файл:First Balkan war - liberated territories 1913.png|мини|250п|Територии под контрола на България към края на април 1913 г.]]
[[Файл:WWI BG MAP.jpg|мини|250п|ляво|България - – военни граници през Първата световна война]]
 
[[Файл:Bulgaria 1915-1918.jpg|мини|250п|ляво|България - – административно деление с новоосвободените земи през Първата световна война]]
[[Файл:bg_IIWW_MAP.jpg|мини|ляво|250п|България - – административно деление през Втората световна война]]Реализацията на така обрисуваната доктрина започва да се струва възможна с постигането на първите големи победи на българската войска в Балканската война. Тогава пропагандата дори видоизменя рефрена на химна "Шуми„Шуми Марица"Марица“ в "Марш„Марш, марш, Цариград е наш!", а се говори, че вече е готова поръчаната от Фердинанд каляска за парада в Константинопол.
 
Първият ход в изпълнение на Великобългарската директива е отхвърлянето на турското предложение за мир в октомври 1912 и заповедта на двореца до генерал Радко Димитриев да атакува Чаталджанската укрепена линия и да напредне към Цариград. Заповедта е изпълнена и атаката е проведена на 17- – 18 ноември (4- – 5 ноември стар стил).
 
Още в този пръв акт на политическия елит в даденото направление прозират тежките заблуди и авантюризъм, от които той се води и вредата на поетия курс за интересите на българската нация.
 
Храбрите и победоносни български воини дават целия свой устрем и героизъм, но лошо планираната и зле осигурена операция води до масови жертви и успешно отразяване на удара от турските части.
 
Следващият знаков ход е заповедта на Фердинанд за "демонстративната"„демонстративната“ атака в нощта на 16 срещу 17 юни 1913 г. срещу сръбските и гръцки части, за да може да преговаря от позиция на силата за съдбата на Македония, с което започва Междусъюзническата война, завършила с "първата„първата национална катастрофа"катастрофа“.
 
Трета значима проява е включването на България на страната на "Централните„Централните сили"сили“ в Първата световна война, когато елитът е привлечен от големите обещания относно Македония, Поморавието и Добруджа и вероятно с преки материални стимули пренебрегва факта, че срещу Германия, Австро-Унгария и Турция стоят ресурсите на целия останал свят, довеждайки страната до "втора„втора национална катастрофа"катастрофа“, като на България е отнет излазaизлаза на Бяло море и е превърната във второстепенна държава на Балканите.
 
== Крах на Великобългарската доктрина ==
Ред 78:
Великобългарската доктрина за създаване на доминираща сила на Европейския югоизток е утопия, защото:
първо – това грубо противоречи на интересите на Русия и Великобритания и на другите мощни държави, диктуващи световната политика и те никога не биха допуснали това;
второ – българският народ, макар и най-многоброен и добре развит, няма такъв ресурс – икономически, военен и културен- – за установяване на пълна хегемония;
трето – обществото глобално се е променило от времето на последните национални обединения, тези на Италия и на Германия и превръщането им във "велики"„велики“ държави, (самият факт, че Австрия остава извън [[Германска империя|Втория Райх]] и немското обединение не е напълно завършено, е достатъчно показателен за това), в ХХ век тепърва предстои разпадането на съществуващите империи, а българският елит тепърва иска да създаде собствена;
четвърто – самият елит няма капацитет да реши задачите, които си поставя. Тесногръдо се залага единствено на военните средства, пренебрегвайки икономическото и културно обвързване и доминация, не умее да осигури необходимата международна подкрепа за прокарването на своите каузи и да открие тези, които биха имали интерес от този успех, допуска наивност и елементарни тактически и дипломатически грешки, разчита единствено на ограничените ресурси на народа и не успява да ги свърже в успешна комбинация с други държави, дори се случва да изпадне в изолация и всички съседи да се обединят срещу България.
 
Ред 92:
* Б. Цонев, История на българский език, т. I, С., 1919; 1940; т. II, 1934; т. III, 1937.
* Бернштейн, С. Б., Разысквания в области болгарской исторической диалектологии. Москва-Ленинград, 1948.
* Ив. Дуриданов, Към проблемата за развоя на българския език от синтетизъм към аналитизъм. ГСУ, Филологически факултет, т. 51, кн. 3, 1955, с. 87- – 273.
* Л. Давидов, М. Дамянова, П. Ковачева, Ив. Харалампиев, История на българския език. Текстове, анализи, речник. С., 1982.
* А. Давидов, Ив. Харалампиев, М. Дамянова, Христоматия по история на българския език, С., 1983.
* Ст. Стойков, Българска диалектология, С., 1993.
* Й. Иванов, Българска диалектология, Пловдив, 1997, /II изд./
* „Трудове по бълг. диалектология“. Т. I-IX, 1965- – 1977.
* В памет на проф. Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. С., 1974.
* Изследвания върху историята и диалектите на бълг. език. С., 1979.
* История на България, БАН—Сф, 1980- – 88 г.
 
== Външни препратки ==
* [http://old.vmro.bg/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=14 Карта на българското землище]
* [http://www.promacedonia.org/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_1.htm БАН, Институт за български език София 1978]
* [http://www.omda.bg/BULG/ethography/folklor.html Проф.Тодор Ив. Живков д-р на филологическите науки, гл. р. сп. "Български„Български фолклор"фолклор“ за фолклора на българите в тяхното землище]
 
== Бележки ==