Горна баня: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 91.92.42.221 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
м текст, връзки |
||
Ред 19:
В началото на [[17 век|ХVII век]] Горна баня е част от [[вакъф]]а на дъщерята на султан [[Селим II]], Шах султан. През 40-те години на века християнските домакинства са 75, а през 60-те години – 50.<ref>Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 406-407.</ref>
Общо 34-те кореняшки рода ([[Сървански]], [[Богровски]], [[Антанасови]], Петкови, Бистричански, Кятови, Кържови, Божкови и др.) живеели през 18 – [[19 век]] в селска община, като разпределили помежду си общите задължения. Богровските от създаването на селото се грижели за поддържането на минералния извор. Големият им двор започвал на изток от банята и площада пред нея, обхващал мястото на днешния хотел, на запад стигал до сегашната улица „Синьото езеро“, а от север и от юг бил ограден от днешните улици „Дон“ и „Гръстниче“. Божковите се грижели за общинската гора и пашата на добитъка и т.н. По време на османската власт в Горна баня не са живели турци. Турски бей пришълец купува през 50-те години на 19 век имоти в района над днешната жп гара и създава чифлик, който след Освобождението е купен от княз
В близост, имотите заключени между ул. „[[Д-р Люба Григорова]]“ и бул. „[[Никола Петков]]“ (в южна посока), са били притежание на придворния градинар, а терените, попадащи под бул. Никола Пенков, около № 138 (стар № 67), представлявали градини със специално [[Изкуствен отбор|селектирани]] от него видове – загубено [[културно наследство]], поради решението, булевардът („Никола Петков“) да бъде изграден именно от там, като се изостави павираният път (ул.„Божидарица“), прокаран успоредно на ЖП линията, по който преминавал и първият [[Тролейбус|тролей]] на София (и България), марка [[MAN]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://stara-sofia.blogspot.com/2011/04/blog-post_13.html|заглавие=Първата тролейбусна линия в България|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=Стара София|труд=|архив_дата=|достъп_дата=07.12.2019}}</ref>
През 1938 г. селото има население от 3100 души, като на 11 април същата година Горна баня става квартал на София.<ref>[http://stara-sofia.blogspot.bg/2012/04/blog-post_23.html stara-sofia.blogspot.bg]</ref>
Line 33 ⟶ 35:
== Архитектура ==
Кварталът е застроен предимно с еднофамилни и многофамилни къщи и вили. През последните години започва все повече да се застроява и с нискоетажни тухлени кооперации. Горна баня остава един от малкото райони на София, в който напълно липсват панелни блокове
<gallery class="center">
Файл:Planinitsa 12.2.jpg
</gallery>
Line 49 ⟶ 51:
== Транспорт ==
Към 2016 г. транспортната връзка на квартала с останалата част на града са автобуси №260 и №103. Линията на първият минава от бул. Никола Петков през бул. Цар Борис III и бул. Прага. Освен градският транспорт в Горна баня има и ЖП гара от линията Перник – София, чрез която се осъществява директна връзка до Централна гара.
Предстои пускането в експлоатация на [[Софийско метро (трети метродиаметър)|Третия диаметър на Софийското метро]].
== Бележки ==
| |||