Горна баня: Разлика между версии

'''Горна баня''' е [[квартал]] на [[София]] и част от административния район [[Овча купел (район)|Овча купел]] на Столична община. Намира се в югозападния край на столицата. На юг граничи с кв. [[Княжево]], на север и изток с кв. Овча купел. Известен е с минералните си води и най-чистия въздух в София, благодарение на уникалното взаимодействие между [[въздушни течения]] от [[Владайско дефиле|Владайското дефиле]], [[Бучински проход|Бучинския проход]] и [[Сливнишко поле|Сливнишкото поле]], осигуряващи постоянно проветрение и препятстващи задържането на мъгли.

Съществуват исторически сведения, че на мястото на квартала в [[Средновековие|Средновековието]] е имало друго населено място, което обаче е запустяло по неизяснени и до днес причини. Една от легендите разказва, че селището е възстановено, след като по време на лов, кучето на софийския [[валия]] се изцерило при къпането в мочурливата местност под днешния минерален извор. Името се е наложило като описание, различаващо го от близката „долна баня“, която е самата „овча купел“.

Общо 34-те кореняшки рода ([[Сървански]], [[Богровски]], [[Антанасови]], Петкови, Бистричански, Кятови, Кържови, Божкови и др.) живеели през 18 – [[19 век]] в селска община, като разпределили помежду си общите задължения. Богровските от създаването на селото се грижели за поддържането на минералния извор. Големият им двор започвал на изток от банята и площада пред нея, обхващал мястото на днешния хотел, на запад стигал до сегашната улица „Синьото езеро“, а от север и от юг бил ограден от днешните улици „Дон“ и „Гръстниче“. Божковите се грижели за общинската гора и пашата на добитъка и т.н. По време на османската власт в Горна баня не са живели турци. Турски бей пришълец купува през 50-те години на 19 век имоти в района над днешната жп гара и създава чифлик, който след [[Освобождение на България|Освобождението]] е купен от княз [[Александър I Български|Александър Батенберг]], а след детронацията му държавата го изкупува от неговите наследници.

В близост, имотите заключени между ул. „[[Д-р Люба Григорова]]“ и бул. „[[Никола Петков]]“ (в южна посока), са били притежание на придворния градинар, а терените, попадащи под бул. Никола Пенков, около № 138 (стар № 67), представлявали градини със специално [[Изкуствен отбор|селектирани]] от него видове – загубено [[културно наследство]], поради решението, булевардът („Никола Петков“) да бъде изграден именно от там, като се изостави павираният път ([[ул.„Божидарица“]]), прокаран успоредно на [[Жп|ЖП]] линията, по който преминавал и първият [[Тролейбус|тролей]] на София (и България), марка [[MAN]]„MAN“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://stara-sofia.blogspot.com/2011/04/blog-post_13.html|заглавие=Първата тролейбусна линия в България|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=Стара София|труд=|архив_дата=|достъп_дата=07.12.2019}}</ref>

През [[1938]] г. селото има население от 3100 души, като на 11 април същата година Горна баня става квартал на София.<ref>[http://stara-sofia.blogspot.bg/2012/04/blog-post_23.html stara-sofia.blogspot.bg]</ref>

В Горна баня се намира Италианският лицей, ЧОУ и ЧДГ „д„Д-р Мария Монтесори“, ЧОУ и ЧПГ „Дойче шуле“, 53 ОУ „Николай Хрелков“, ЦДГ „Зорница“, бутилираща компания „Горна баня“, дипломатически клуб „Глория Палас“, СБАЛ по ортопедия и др.

Към 20162019 г. транспортната връзка на квартала с останалатаостаналите частчасти на градаСофия са автобусиавтобусни линии №260 и №103. Линията на първиятпървия минавапреминава от бул. Никола„Никола ПетковПетков“, през бул. „[[Борис III|Цар Борис III]]“ и бул. „[[Прага]]“. Освен градскиятградския транспорт в Горна баня, имасъществува и ЖП гара от линията Перник„Перник – СофияСофия“, чрез която се осъществява директна връзка до [[Централна гара София]].