Адвокат: Разлика между версии

[[Файл:Advokat, Engelsk advokatdräkt, Nordisk familjebok.svg|90px|дясно]]

[[Файл:Advokat, Fransk advokatdräkt, Nordisk familjebok.png|90px|дясно]]

 

Често се случва понятията „адвокат“ и „юрист“ да бъдат объркани. Вторият термин има по-широк обхват, тъй като пред всички адвокати стои изискването да бъдат юристи, но не всички юристи са адвокати. Юристи са още и нотариусите, съдиите, прокурорите. В България, след успешно полагане на изпитите в юридическите факултети, държавни изпити и изпит за придобиване на юридическа правоспособност пред Министерство на правосъдието, юристите получават юридическа правоспособност, която им позволява да практикуват някоя измежду многото юридически професии. За да започне едно лице да практикува като адвокат е нужно същото да изпълни изискванията на Закона за адвокатурата и да бъде вписано в някоя от Адвокатските колегии, които са разпределени на регионален принцип. За придобиване на качеството адвокат, кандидатите полагат изпит пред Висшия адвокатски съвет, който се състои от три части – решаване на писмен тест, писмено решаване на казуси и устен изпит. Изпитът покрива материя от гражданското право и наказателното право. Съгласно чл.6, ал.3 от Закона за адвокатурата, без полагане на изпит се вписват кандидатите с образователна и научна степен „доктор по право“, както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години. Тези лица подават молба за вписване в адвокатската колегия. Изпитът за придобиване на адвокатска правоспособност е с висока сложност и е създаден за да ограничи достъпа на недостатъчно подготвени юристи до адвокатската професия. Това е наложително, тъй като, за разлика от грешките на съдилищата, често поправими в горната инстанция, грешките на адвоката могат да бъдат непоправими (например пропускане на преклузивен срок и т.н.) и фатални за изхода на спора. Съществува и доста популярно схващане, че адвокатският изпит е създаден за да ограничи достъпа до адвокатската професия изобщо, тъй като поради големия брой юристи, които юридическите факултети в България произвеждат, работата на адвокатите е намаляла чувствително.

За встъпване в длъжност, адвокатите полагат клетва в тържествено заседание и подписват клетвен лист. Съдържанието на клетвата е следното:

{{цитат|Заклевам се да изпълнявам добросъвестно задълженията си като адвокат в съответствие с Конституцията, законите на Република България и морала, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение и чрез поведението си при нейното упражняване и в обществото да проявявам уважение към съда и органите на властта, да защитавам с всички допустими от закона средства правата и законните интереси на моите доверители и подзащитни и да не издавам тайните им. Заклех се.}}

 

== Адвокатска дейност ==

В някои държави адвокатите практикуват в различни области на правото и са строго профилирани. Правната наука е твърде обширна и трудно позволява постигане на цялостен практически опит във всичките ѝ клонове. Поради тази причина в повечето от правните системи има създадена практика адвокатите да се сдружават в адвокатски дружества, които поемат всякакъв тип работа, която впоследствие се разпределя измежду отделните адвокати в дружеството, съобразно техния опит в дадена правна сфера.

В [[България]] съществуват множество големи и малки адвокатски дружества, които са способни да поемат дела с висока правна сложност, както и самостоятелни адвокати, които сами определят работата, която поемат, съобразно опита, знанията и времевия ресурс, с който разполагат в конкретния момент. В България адвокатите основно се делят на такива, практикуващи в наказателното право и в гражданското право, но има и такива адвокати, които практикуват и в двата основни отрасла на правото.

 

== Представителство пред съдилищата ==

Съгласно българското законодателство, субектите, които могат да извършват действия пред съда са ограничени. Адвокатът упражнява процесуално представителство по силата на пълномощие, най-често предоставено от клиента, който го е наел, или от друго упълномощено лице, вкл. друг адвокат. Често се налага страните по делото да ангажират адвокати да присъстват на съдебните заседания, да пледират, да правят искания пред съда във връзка със защита на правата на упълномощилата ги страна. Причината за това е, че процесуалните закони предвиждат срокове и други изисквания за извършване на много от съдопроизводствените действия, което влече заплаха от пропускането на възможността за извършване на тези действия, което в голяма част от случаите би могло да доведе до загуба на делото. Страните, съгласно повечето национални закони, могат и да се представляват сами, но това често представлява трудност за тях, а на практика изнервя съдиите, които следва да насочват страните в процеса. В страни като Венецуела, от друга страна, никой не може да се яви пред съдия, освен ако не е представляван от адвокат. (липсва източник)

 

== Проучване на дела и изготвяне на съдебни документи ==

Адвокатите често биват ангажирани за извършването на обширни изследвания и проучвания на релевантни за казуса факти, които интересуват клиента. Има ред начини и прийоми, които адвокатите познават и използват за установяване на собствеността върху имоти, историята на собствеността върху тези имоти, статута и представителството на дружества, както и влиянието на определени лица в тези дружества. Правното проучване представлява съвкупност от сложни действия, които целят установяването на конкретни факти. Такива проучвания се налагат от нуждата на правните субекти да имат сигурност в гражданския оборот, като в случая не става дума единствено за съдебни дела, а за всякакъв вид дела и процедури. За да се направят въпросните проучвания често се налага изготвянето на специални документи и депозирането им пред съответните учреждения. Някои адвокати предпочитат да им се плаща „на парче“ за такъв тип дейност, без да се ангажират с по-нататъшния резултат от проучването или анализа. В тези случаи клиентите винаги имат възможността да се свържат с друг адвокат, който да им предостави следващото „парче“ от въпросното дело. За адвокатите не представлява трудност да свързват тези парчета и да дават прогнози за крайния изход на процедурата или да предложат друго решение за постигане на търсения резултат. Други адвокати избягват да приемат работа „на парче“, считайки, че най-добрият начин да бъде защитен интереса на клиента е да се поема обща отговорност за целесъобразността и правилността на всички извършени действия във връзка със случая.

Съдебните дела биват проучвани от адвокатите директно в деловодството на съда, като често същите се ангажират с писмено или устно становище по въпросното дело. Важно е да се знае, че адвокатските становища представляват единствено мнението на въпросния адвокат във връзка с делото, а не някакъв вид константа. Много рядко се срещат адвокати, които твърдо биха заявили, че дават гаранция за верността на тяхното становище или за изхода от съдебния спор. Това произтича от обстоятелството, че адвокатът дължи на клиента адекватна и навременна правна защита, и, въпреки че той е длъжен да положи максимални усилия за защита на интересите на клиента, той не дължи, а и не би могъл да дължи, конкретен съдебен резултат (конкретен изход от правния спор), тъй като той не е решаващ орган.

 

== Отношения между адвокат и клиент ==

Отношенията между адвокат и клиент са основани на добросъвестност, взаимно доверие и отговорност. Адвокатът следва да предоставя адекватно правно съдействие и защита, а клиентът – да изнася пред адвоката всички факти и обстоятелства от значение за предмета на съдействието или защитата. Адвокатът има редица задължения спрямо своите клиенти, произтичащи директно от закона. Такива са задълженията на адвокатите точно да осведомяват своите клиенти за правата и задълженията им, да не поемат работа, за изпълнението на която знаят или са били длъжни да знаят, че не притежават необходимите знания и подготовка, да не представляват или защитават едновременно и двете страни по делото и др.