Ернст Август фон Хановер (1845–1923): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „thumb|140px|Ернст Август фон Хановер File:1860er_Ateliera...“
 
Редакция без резюме
Ред 3:
'''Ернст Август фон Хановер'''/'''Ернст Август Вилхелм Адолф Георг Фридрих фон Хановер''' ({{lang|de|Ernst August (II.) von Hannover; Ernst August Wilhelm Adolf Georg Friedrich, Erbprinz von Hannover}}; * [[21 септември]] [[1845]] в [[Хановер]]; † [[14 ноември]] [[1923]] в [[Гмунден]], [[Австрия]]) е последният трон-принц на [[Кралство Хановер]]. Той има освен това титлата на принц на [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия|Великобритания и Ирландия]], принц на Хановер, [[херцог]] на [[Херцогство Брауншвайг-Люнебург|Брауншвайг-Люнебург]], 3. дук на [[Къмбърланд|Къмбърланд и Тевиотдейл]] (1878 – 1919) и 3. еарл на [[Къмбърланд|Армаг]].
 
Той е единственият син на слепия крал [[Георг V (Хановер)|Георг V фон Хановер]] (1819 – 1878) и съпругата му принцеса [[Мария фон Саксония-Алтенбург (1818–1907)|арияМария фон Саксония-Алтенбург]] (1818 – 1907), дъщеря на херцог [[Йозеф (Саксония-Алтенбург)|Йозеф фон Саксония-Алтенбург]] (1789 – 1868) и [[Амалия фон Вюртемберг]] (1799 – 1848). Внук е на крал [[Ернст Август I (Хановер)|Ернст Август I фон Хановер]] (1771 – 1851) и [[Фридерика фон Мекленбург-Щрелиц]] (1778 – 1841).
 
От ноември 1851 г. Ернст Август е трон-принц на Хановер. Баща му е изгонен от Хановер през 1866 г., фамилията живее в Гмунден, Австрия до смъртта му. През 1866 г. Ернст Август отива с баща си в австрийско изгнание, където през 1878 г. взема титлата „Херцог фон Къмбърланд“ и не се отказва обаче от трона в Хановер. Той има ранг [[полковник]] на инфантерията през 1866 г. в 42. регимент на австрийската армия. На 18 октомври 1884 г. той наследява братовчед си [[Вилхелм (Брауншвайг)|Вилхелм фон Брауншвайг]] като херцог на Брауншвайг-Люнебург. През 1886 г. той е [[майор]]-[[генерал]] в британската армия и става 1892 г. [[лейтенант]]-[[генерал]] и 1898 г. става генерал. На 24 октомври 1913 г. той е принц на Великобритания и Ирландия и се отказва от всичките си британски титли на 28 март 1919 г.