Атанас Капралов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 13:
| дебют =
| известни творби =
| награди = „[[Димчо Дебелянов (награда)|Димчо Дебелянов]]“ (2008)<br>„Златен Пегас“ (2012)<br>„Валентин Найденов“ (2013)<br>„Николай Искъров“ (2015)<br>„[[Биньо Иванов (конкурс)|Биньо Иванов]]“ (2016)
| повлиян =
| повлиял =
Ред 25:
Бил е секретар на съвета за култура в родния си град, уредник в Дома музей „Пеньо Пенев“, главен редактор на вестник „Ориент експрес“, общински съветник и председател на комисията по култура и вероизповедания в Димитровград, директор на Драматичен театър „Апостол Карамитев“, председател на СНЦ „Компакт арт“ София.
 
Директор на [[Национален литературен музей|Националния литературен музей]] от юни 2017 г.<ref>Мариана Корчакова, [https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/smeniha-shefa-na-literaturniia-muzej-parkiral-v-kyshtata-na-iavorov-2030803 „Смениха шефа на литературния музей, паркирал в къщата на Яворов“], dariknews.bg, 15 юни 2017 г.</ref><ref>[https://www.mediapool.bg/smyana-na-direktora-na-literaturniya-muzei-zaradi-parkirane-v-kashtata-na-yavorov-news265341.html „Смяна на директора на Литературния музей заради паркиране в къщата на Яворов“], mediapool.bg, 16 юни 2017 г.</ref>
 
Член е на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] и на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]].
Ред 34:
 
== Творчество ==
Автор е на стихосбирките „Нежен скитник“ (1990), „Завръщане в слънцето“ (1996), „Голота“ (2002), „Дамгосан“ (2006), „Жив и свободен“ (2012), на книжката за деца „Цветно чудо“ (2008), на сборници със спомени за родния си град, за поета Пеньо Пенев и др.

{{факт|Негови стихове са спирани през втората половина на 80-те години от тоталитарната цензура и разпространявани в ръкопис. |2019|12|07}}

Участвал е в създаването на песни за театрални спектакли, по негови стихове хитове изпълняват [[Михаил Белчев]], [[Ваня Костова]], [[Васил Петров (певец)|Васил Петров]], [[Ивайло Гюров]], [[Емилия Валенти]] и др. Има текстове в учебни помагала за деца, печелил е престижни награди в конкурси за детски песни с композиторите [[Вячеслав Кушев]], [[Хайгашод Агасян]], [[Юрий Ступел]], [[Светослав Лобушки]] и др.

Творби за възрастни на Капралов са превеждани на френски, немски, руски, английски, румънски, турски и други езици, представян е в Лондон, Чикаго, Париж, Виена.
 
== Награди ==
Носител е на националната литературна награда „[[Димчо Дебелянов (награда)|Димчо Дебелянов]]“ за 2008 г., на „Златен пегас“ за 2012 г., на националните награди „Валентин Найденов“ за 2013 г.<ref>[https://dariknews.bg/regioni/sliven/nagradiha-pobeditelite-v-literaturniq-konkurs-valentin-najdenov-2013-1087644 „Наградиха победителите в литературния конкурс „Валентин Найденов - 2013“], dariknews.bg, 19 май 2013 г.</ref>, „Николай Искъров“ за 2015 г., на първа награда от националния поетичен конкурс „[[Биньо Иванов (конкурс)|Биньо Иванов]]“ за 2016 г.<ref>[http://crosspoint.mediabg.eu/?p=22806 „Лауреатите на Х Национален конкурс за поезия „Биньо Иванов“ – Кюстендил 2016“], електронно списание за литература „Кръстопът“, 27 май 2016 г.</ref>, {{факт|на международни награди в [[Париж]] и [[Москва]]|2019|12|07}}.
 
== Източници ==