Шпионаж: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Заглавие Международни шпионски скандали |
м (от френски: espionner – съгледвач, със суфикс -age, ‘ɛs.pjɔ.naʒ ‘, през руски шпионаж) или шпиониране, шпионство; определение; връзки; източници |
||
Ред 2:
[[Файл:Knopflochkamera.jpg|мини|Миниатюрна шпионска камера, използвана от [[Щази]], тайната полиция на [[Източна Германия]]. Камерата е скрита в облеклото, а за да се прикрие обектива са поставя подходящо копче.]]
[[Файл:L'espion - Alphonse de Neuville - 1880.jpg|мини|Заловен френски шпионин през [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] ''Картина „Шпионинът“ на Alphonse de Neuville, 1880 г.'']]
'''Шпионаж''' (от [[Френски език|френски]]: '''''espionner''''' – съгледвач, със суфикс ''-'''age''''', ‘ɛs.pjɔ.naʒ ‘, през [[Руски език|руски]] '''''шпионаж''''') или '''шпиониране, шпионство''' е [[Процес (система от действия)|процес]], чиято цел е сдобиване с [[Класифицирана информация|класифицирана]] или поверителна [[информация]] за държава, организация и пр. по таен, [[Конспирация|конспиративен]] начин, без знанието или разрешението на обекта или притежателя на информацията.
Подобни са и юридическите дефиниции, според които, ''шпионството'' е [[престъпление]], което се осъществява в събиране на сведения, съставляващи [[класифицирана информация]] ([[държавна тайна]]), ''особено на военни сведения''<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Александър Милев, Божил Николов|first=Йордан Братков|title=Речник на чуждите думи в българския език. Пето издание|year=2007|month=|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=954-02-0263-9|pages=}}</ref>, с цел да бъдат предадени на чужда държава, чужда организация<ref>{{Цитат книга|last=Георги Георгиев|first=Любен Велинов|title=Юридически речник|year=2007|month=|publisher=Университетско издатество „Св. Климент Охридски“|location=София|isbn=978-954-07-2536-9|pages=164}}</ref> ''или на враждебно настроени лица''<ref name=":0" />.
За разлика от други [[разузнаване|разузнавателни]] дейности, шпионажът изисква достъп до мястото, където желаната информация е скрита, или достъп до хората, които притежават тази информация и биха я издали. С развитието на електронната техника и следенето, физическият достъп вече не е задължително условие.
Практикуването на шпионаж по [[дефиниция]] е нежелано и
Един от най-ефективните начини за събиране на данни и информация относно „противника“ (или потенциален противник), е чрез внедряването във „врежеските“ редици. Това е дейността на '''шпионин''' ([[Немски език|немски]] ''Spion'') или доносчик<ref name=":0" />, съгледвач. Шпионите могат да дават информация относно големината и силата на вражеските войски, например. Те могат да откриват и дисиденти сред вражеските войски и да ги убедят да дезертират.<ref>Fischbacher-Smith, D., 2015. The enemy has passed through the gate: Insider threats, the dark triad, and the challenges around security. Journal of Organizational Effectiveness: People and Performance, 2(2), с. 134 – 156.</ref>
Във времена на [[криза]], шпионите крадат технологии и [[Саботаж|саботират]] врага по множество начини.
Line 14 ⟶ 16:
[[Контраразузнаване]]то е практиката по осуетяване на ''вражеския'' шпионаж и разузнаване.
Всички [[Суверенна държава|суверенни държави]] имат строги закони, касаещи шпионажа, а наказанията са тежки. Въпреки това, облагодетелстването от ''шпионажа'' често е толкова голямо, че повечето правителства и големи [[Корпорация|корпорации]] го използват.
== Видове шпионаж ==
Line 30 ⟶ 32:
== Международни шпионски скандали ==
През есента на 2019 г., Специализираната прокуратура, след сигнал получен в [[Държавна агенция „Национална сигурност“]] образува досъдебно производство по Раздел II, чл. 104, ал.1 от [[Наказателен кодекс|Наказателния кодекс]] (НК), срещу [[Първия секретар (дипломат)|Първия секретар]] в [[Дипломатическа мисия|Посолството]] на [[Русия|Руската федерация]], в София, който е обявен в събиране на чужда класифицирана информация, с цел да я издаде на чужда държава. Руският дипломат е провеждал конспиративни срещи с български държавен служител, разполагащ с достъп до ''[[класифицирана информация]]'' на Република България, [[НАТО]] и [[Европейски съюз|Европейския съюз]].
Съобразно чл. 31 т. 1 от [[Виенска конвенция за дипломатическите отношения|Виенската конвенция за дипломатическите отношения]], „дипломатическият агент се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на приемащата държава“. По тази причина, въпреки наличието на основания за привличането му в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 104 ал. 1 НК, наказателното производство срещу руския гражданин е спряно, на основание чл. 25 ал. 1 т. 3 НПК, а именно – [[Дипломатически имунитет|дипломатическият имунитет]] на дееца.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.prb.bg/bg/sp/news/publikacii-i-intervyuta/|заглавие=Специализирана прокуратура|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=06.12.2019 г}}</ref> Дипломатът е обявен за [[персона нон грата]] и е отзован, в съответствие с дипломатическите процедури и обичаи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bta.bg/bg/search/?subsearch=News&searchtext=%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82&submit=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5|заглавие=БТА. Политици в парламента определиха обявяването за персона нон грата на български дипломат в Москва като реципрочно действие|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=06.12.2019 г}}</ref> [[Президент|Президентът]] на Руската федерация [[Владимир Путин]] награждава руския дипломат ([[офицер]] от [[Главно разузнавателно управление|ГРУ]]) с орден.<ref>{{Cite news|url=|title=Теливизионно предаване „България сутрин“ на Bulgaria ONAIR|last=Агов|first=Асен (журналист)|date=06.12.2019|work=|access-date=}}</ref>
| |||