Бояджик: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки |
|||
Ред 14:
Селото е разположено в Тракийското поле, северно от Свети Илийските възвишения, на 19 km на запад от [[Ямбол]] и на 27km на изток от [[Нова Загора|Нова Загора.]]Историческото село Бояджик е разположено в следните граници: на север, на 5-6 км. са с. Гълъбинци и с. Болярско (Имерлии), на изток - на 6-7 км. опира до земите на с. Роза (Гюлменово) и с. Ботево (Чумолеково). На запад на 5-6км. опира до с. Прохорово и с.Златари. На юг е високата част на Бояджишката мера до с.Савино (Курфанлии) и с. Межда (Гибел). В тези си обширни граници селото има около 50 000дка обработваема площ, 10 000дка ливади, 1000дка лозя, 10 000дка пазища и 10 000дка гора. Почвата в землището е разнообразна с хълмист терен–чернозем, сиви и горски почви и на места червенак. Климатът е умерен с леко черноморско влияние. Въздухът е чист, защото много от източниците на запрашаемостта са отстранени. Шосето и улиците са асфалтирани, няма ги харманите в дворовете, които вдигат облаци от прах през [[юли]] и [[август]]. Температурите на въздуха през четирите сезона са нормални. На територията на землището има доказани запаси от железни руди. През селото минава шосе, което свързва Ямбол с Нова Загора.
=='''Клането на Бояджик. Кървавото хоро.''' ==
11 май 1876г. бил топъл и слънччев пролетен ден, мало и голямо, пременено с красиви носии и окичено с алтъни и с цветя, излязло на мегдана с песни, гайди и кавали да почете празника на светите братя Кирил и Методий. Венци с цветя окичили портретите на двамата братя в школото с името на Кирил и Методий. Виели се кръшни хора. Камбаната на църквата биела тържествено. Цялото население се събрало на центъра.
Към пладне от различни улички нахлули десетина турци и татари, водени от Калфекьойския феодал Чекмак ефенди. Те нападнали веселящите се бояджичани и с бой и стрелба втв въздуха ограбвали алтъните и герданите от шиите на девойките. После се втурнали по къщята, грабили дрехи, покъщнина, откарвали овце и впрегнати каруци с всичкото окрадено имане поели към околните турски села. На изповодяк хората на Чекмак ефенди заплашили бояджичани, че ако се оплачат в Ямбол и Сливен, пак ще се върнат в селото и ще го изгорят.
На 15 май за втори път Чекмак ефенди повел десетина чапкъни да нападнат будното гяурско село. Но щом влезли в селището, те били заобиколени от стотици въоражени бояджичани. Чуло се пукането на десетки пушки и двамина турски читаци се намерили свалени от конете си. А другите главорези забравили за своята смелост, в галоп изчезнали в близката курия и потънали вдън земя. Свидетели разказват, че същите турци не посмели да дойдат в селото и по време на клането, защото вярваи, че в Бояджик има "московци". Селяните отнесли труповете в чифлика на хаджи Емин и Садък ефенди, за да им ги покажат и да ги предупредят повече да не се закачат с българите. Това предупреждение на селяните обаче имало обратек ефект.
В Ямбол станало известно, че село Бояджик е непокорно място и се бунтува с оръжие против султана. На 16 май лично ямболският каймаканин Хашим ефенди с 50-60 заприета на коне пристигнал в Бояджик. На един километър североизточно от селото в местността Куршака на дървения мост на река Калница те били посрещнати от бояджичани. Селяните заявили, че в Бояджик няма московци и комити и че Хашим ефенди може да провери това, но без въоражена охрана. "Оръжието, което е в селото, служи на хората да се пазят от грабежите и своеволията на башибозука. Това оръжие ще бъде предадено на Сливен, понеже селото влиза в Сливенския санджак", обяснил един бояджичанин - Дако Желязков. Тези думи ядосали височайшия каймаканин и той наредил да бъде посечен непокорният гяур. Мястото, където загинал Дако, се казва Даков мост. Тогава каймаканинът тръгнал обратно към Ямбол. Телеграфически съобщил на Шефкет паша, че в Бояджик има комити и московци с топове и байряци, които охраняват селото и се готвят да се отправят към Ямбол. Още същата вечер - 16 срещу 17 мй, Шефкет изпратил свои конници до всички околни турски селас думите "Алагар, тръгвайте с оръжия и коне за Бояджик. Утре там ще има сватба." Самият Шефкет паша не можел да повярва, че най-сетне му се удавала възможността да се изяви като своите бойни другари, отличили се при потушаването на бунтовете през април в Перущица и Батак.
Садък ефенди препускал на кон 30км. от Сливен до Бояджик и когато пристигнал в селото, животнотно издъхнало от преумора. Наперен, Садък ефенди излязал пред бояджичани и ги посъветвал: " Ей, алагар, булгаристан, утре Шефкет паша пристига с 20-30 келяви заптиета. Не се плашете, ама излезте с оръжие и ги хранете."
Гроздьо Костадинов пояснил на съселяните си, че Шефкет идва с 2000 редовен аскер, 5 оръдия и хилядна сбирщина башибозук от околните турски села и че сутринта на 17 май ще обградят селото. "Всеки да се готви за своята последна нощ в Бояджик.", трепетно повтаряли хората.
Същата вечер на север на 3 километра от селото започнали да прииждат нови и нови пълчища от войска и башибозук. Въздухът се разцепил от дрънкане на оръжия. Бояджичани молели за милост. Гроздьо продължавал да го увещава, че в Бояджик няма московци и комити. Шефкет ударил с тъпото на ятагана си стареца, за да го махне от коленете си, но възрастният мъж не спирал да прегръща нозете на врага, да плаче и да моли за милост.
Изведнъж от Бояджик гръмнали десетина пушки. Това сторили няколко загубили търпение турци, които се промъкнали тайно още през нощта. Шефкет обаче видял това, което искал да види: гяурите стреляли. От всички страни на селото като хищни зверове нахлули башибозук и редовен аскер и започнали палежи и стрелба по ужасените хора. Навсякъде се носели викове на бягащи и умиращи хора.
Една от първите жертви на Бояджик била красавицата на селото - Йова поп Желязкова, която хукнала да се спасява от запалената си бащина къща. Йова била в напреднала бременност, затова трудно се придвижвала и бил азастигната към гробщата. Гонителят и я разпознал, че е бременна. Въпреки това извергът заклал бременната жена, разпрал корема и, извадил бебето, което, поемайки глътка въздух, проплакало, и го набучил на маждрака си. След това препуснал като звяр с нанизаното окървавено бебешко телце.
Много мъже, които не успели да напуснат селото предишната вечер, били хванати и събрани на центъра. Там Шефкет с кървясали очи и с крива усмивка наблюдавал как главите им падали една след друга на дръвника.
Започнала гонитба на мъже, които избягали по-рано от селото.Турците дълго мъчили един старец и той най-накрая им казал, че в Мусукоджалии (дн.Гълъбинци) има избягали младежи. Потеря от 12 души претърсила Гълъбинци и хванала около десетина млади мъже. Навързали ги на дебело въже и ги отвели през турския военноначалник на хълмовете. Турският военен им заявил: " Така като като ви гледам, явно сте силни, за да стигнете чак до тук. Сигурно сте много бързи като вашия Левски, той нали е идвал в Бояджик. Сега ще ви дам знак да бягате към гората, която е на 150 крачки от тук. Първите десетима които пристигнат ще бъдат пощадени, а останалите седем ще станат курбан за нашия Аллах."
Агата дал сигнал с мляскане на ръце. Всички се понесли към близката курия за спасение. Там обаче ги чакали скрити турци с голи ятагани и секли, секли телата им като снопи на нива.
Междувременно Шефкет паша изпратил конвой от 30 конници към село Имерлии (дн.Болярско). Там турците извикали кмета и го заплашили, че ще изгорят селото, ако не изкаже в кои домове са скрити избягалите бояджичани. Той лесно се решил да извърши предателство. Така били заловени 23 младежи. Турците ги влачили голи и боси. Като пристигнали в селото пашата им казал: "Искам сега да ми свирите и да играете Дайчово или Тракийско хоро. Който най-добре играе, животът му ще бъде пощаден.
Младежите треперили от страх. Издирили гайдаджия и кавалджия, които Садък ефенди познавал и посочил. Започнало хорото: младежите хванати на кръст, играели, клякали, викали както на сватба, повярвали, че турският паша ще спази дадената дума. Шефкет обаче плеснал с ръце и 20 пушки изгърмели, прицелени в играещите. С викове и рев младежите рухнали на земята и така направили Кървавото хоро на бояджичани. Историята не познава такава жестокост като трагедията разиграла се по обяд на 17 май 1876г. в гробището на Бояджик.
Опиянен от "победата" си, Шефкет паша дал заповед за поход към Ямбол. Страхувайки се от идването на руските войски през 1877г. Садък ефенди и хаджи Емин още през есента на 1876г. избягали към Одрин.
<br />
=='''Старините на село Бояджик.''' ==
Line 32 ⟶ 60:
*3 октомври - годишнина от рождението на Джон Атанасов.
=='''Религия и бит'''==
Християнството е въведено като държавна религия в Източната Римска империя със столица Константинопол в средата на IVв. при император Константин. След разделянето на империята през 395г. на западна и източна в Западната Римска империя с център Рим господства католическата религия, чийто глава на църквата е папата. В Източната Римска империя с център Константинопол (Цариград) властва източното православие, а начело на църквата стои патриарх. Българската държава е създадена през 681г., а през 855г. по чремето на Борис I християнството е прието за официална държавна религия. В градовете вече се строят не само укрепления за младата държава, но и църкви и манастири за просветителска дейност, за вярата в Бог, която обединява и засилва българската държава при Борис I, Симеон, Иван Асен II. Бояджик
Бояджик като селище не е съществувало до началото на XIXв., а е имало две населени местности - Картожебен и Тюркменя, откъдето хората донесли и стари свои религиозни названия: "вампири","таласъми","змейове", символи за зло и злини. Запазили и предания за русалки, самодиви и хайдути, комити, Крали Марко, Индже войвода и др., в които били въплътени бляновете за свобода на бояджичани.
От далечните векове хората пренесли в Бояджик и думкането на тъпани, на съдове, звънци, хлопки и чанове за прогонването на злит духове с виковете:"Бягайте змии, таласъми, гущери от къщи и гори в далечни зандани!" Това ставало в началото на март, по време на т.нар. Куковден - щом закука кукавицата, значи идвал краят на зимата и започва пролетта. На куковден се палели огньове, хвърляли се стрели, направели от сипетлак. И понеже това се правело вечер, младежите, джаркащи стрелите, се стремели светещите стрели да отидат най-високо и най-далеко към любимите хора. А тази весела вечер на Куковден винаги съвпадала с Големите Заговезни на християнството.
С такива весели традиции бояджичани отбелязват и дните на пролетта: Трифон Зарезан, Тодоровден 12 март, Лазаровден и други. Особено се почитали Веикден и Гергьовден.
На Гергьовден традиционният събор (сбор) на селото се провеждал в местността Асърлъка, около манастира "Св. Георги" на 3 км. южно от селото.
== Други ==
| |||