|
'''Бояджик''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Тунджа]], [[област Ямбол]].
==''' География''' ==
Селото е разположено в Тракийското поле, северно от Свети Илийските възвишения, на 19 km на запад от [[Ямбол]] и на 27km27 km на изток от [[Нова Загора|Нова Загора.]]Историческото село Бояджик е разположено в следните граници: на север, на 5-6 км. са с. Гълъбинци и с. Болярско (Имерлии), на изток - на 6-7 км. опира до земите на с. Роза (Гюлменово) и с. Ботево (Чумолеково). На запад на 5-6км. опира до с. Прохорово и с.Златари. На юг е високата част на Бояджишката мера до с.Савино (Курфанлии) и с. Межда (Гибел). В тези си обширни граници селото има около 50 000дка обработваема площ, 10 000дка ливади, 1000дка лозя, 10 000дка пазища и 10 000дка гора. Почвата в землището е разнообразна с хълмист терен–чернозем, сиви и горски почви и на места червенак. Климатът е умерен с леко черноморско влияние. Въздухът е чист, защото много от източниците на запрашаемостта са отстранени. Шосето и улиците са асфалтирани, няма ги харманите в дворовете, които вдигат облаци от прах през [[юли]] и [[август]]. Температурите на въздуха през четирите сезона са нормални. На територията на землището има доказани запаси от железни руди. През селото минава шосе, което свързва Ямбол с Нова Загора.
== История ==
=='''Клането на Бояджик. Кървавото хоро.''' ==
В селото се разиграва едно от най-масовите кланета по време на османската власт над българските земи – [[Бояджишко клане|Бояджишкото]] от [[1876]] година. Днес, на мястото на което се предполагало, че е станало клането има построена градина с паметник.
11 май 1876г. бил топъл и слънччев пролетен ден, мало и голямо, пременено с красиви носии и окичено с алтъни и с цветя, излязло на мегдана с песни, гайди и кавали да почете празника на светите братя Кирил и Методий. Венци с цветя окичили портретите на двамата братя в школото с името на Кирил и Методий. Виели се кръшни хора. Камбаната на църквата биела тържествено. Цялото население се събрало на центъра.
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Бояджик е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>
Към пладне от различни улички нахлули десетина турци и татари, водени от Калфекьойския феодал Чекмак ефенди. Те нападнали веселящите се бояджичани и с бой и стрелба втв въздуха ограбвали алтъните и герданите от шиите на девойките. После се втурнали по къщята, грабили дрехи, покъщнина, откарвали овце и впрегнати каруци с всичкото окрадено имане поели към околните турски села. На изповодяк хората на Чекмак ефенди заплашили бояджичани, че ако се оплачат в Ямбол и Сливен, пак ще се върнат в селото и ще го изгорят.
== Културни и природни забележителности ==
На 15 май за втори път Чекмак ефенди повел десетина чапкъни да нападнат будното гяурско село. Но щом влезли в селището, те били заобиколени от стотици въоражени бояджичани. Чуло се пукането на десетки пушки и двамина турски читаци се намерили свалени от конете си. А другите главорези забравили за своята смелост, в галоп изчезнали в близката курия и потънали вдън земя. Свидетели разказват, че същите турци не посмели да дойдат в селото и по време на клането, защото вярваи, че в Бояджик има "московци". Селяните отнесли труповете в чифлика на хаджи Емин и Садък ефенди, за да им ги покажат и да ги предупредят повече да не се закачат с българите. Това предупреждение на селяните обаче имало обратек ефект.
Местността „Калето“, която се намира на няколко километра от селото. Там има и малък параклис, в който според легендите също е имало клане. След като е бил разрушен изцяло, на един чорбаджия от селото му се присънва сън да изгради на точно това място нов параклис. Така и става. Днес съборът на село Бояджик се провежда именно в тази местност, като в парклиса се изнася литургия.
В края на [[2002]] г. в Ямбол се учреди инициативен комитет за изграждане паметник на [[Джон Атанасов]] в село Бояджик по повод 100 години от рождението му. Същият бе оглавен от областния управител.В момента паметника се намира в центъра на селото.
В Ямбол станало известно, че село Бояджик е непокорно място и се бунтува с оръжие против султана. На 16 май лично ямболският каймаканин Хашим ефенди с 50-60 заприета на коне пристигнал в Бояджик. На един километър североизточно от селото в местността Куршака на дървения мост на река Калница те били посрещнати от бояджичани. Селяните заявили, че в Бояджик няма московци и комити и че Хашим ефенди може да провери това, но без въоражена охрана. "Оръжието, което е в селото, служи на хората да се пазят от грабежите и своеволията на башибозука. Това оръжие ще бъде предадено на Сливен, понеже селото влиза в Сливенския санджак", обяснил един бояджичанин - Дако Желязков. Тези думи ядосали височайшия каймаканин и той наредил да бъде посечен непокорният гяур. Мястото, където загинал Дако, се казва Даков мост. Тогава каймаканинът тръгнал обратно към Ямбол. Телеграфически съобщил на Шефкет паша, че в Бояджик има комити и московци с топове и байряци, които охраняват селото и се готвят да се отправят към Ямбол. Още същата вечер - 16 срещу 17 мй, Шефкет изпратил свои конници до всички околни турски селас думите "Алагар, тръгвайте с оръжия и коне за Бояджик. Утре там ще има сватба." Самият Шефкет паша не можел да повярва, че най-сетне му се удавала възможността да се изяви като своите бойни другари, отличили се при потушаването на бунтовете през април в Перущица и Батак.
В местността „Калето“ са открити останки от крепост, вероятно, база на римски охранителен легион.
Садък ефенди препускал на кон 30км. от Сливен до Бояджик и когато пристигнал в селото, животнотно издъхнало от преумора. Наперен, Садък ефенди излязал пред бояджичани и ги посъветвал: " Ей, алагар, булгаристан, утре Шефкет паша пристига с 20-30 келяви заптиета. Не се плашете, ама излезте с оръжие и ги хранете."
== ''' Редовни събития ''' == ▼Гроздьо Костадинов пояснил на съселяните си, че Шефкет идва с 2000 редовен аскер, 5 оръдия и хилядна сбирщина башибозук от околните турски села и че сутринта на 17 май ще обградят селото. "Всеки да се готви за своята последна нощ в Бояджик.", трепетно повтаряли хората.
* Народен събор на [[6 май]] - Гергьовден. Съборът на село Бояджик се провежда в местността Калето, като в параклиса там се изнася литургия. На центъра на самото село се събират всички жители, играе се хоро, изнася се програма, а наоколо има много сергии с джунджурии, играчки за децата и неща за хапване. ▼
== Личности ==
Същата вечер на север на 3 километра от селото започнали да прииждат нови и нови пълчища от войска и башибозук. Въздухът се разцепил от дрънкане на оръжия. Бояджичани молели за милост. Гроздьо продължавал да го увещава, че в Бояджик няма московци и комити. Шефкет ударил с тъпото на ятагана си стареца, за да го махне от коленете си, но възрастният мъж не спирал да прегръща нозете на врага, да плаче и да моли за милост.
* Бояджик е родното място на Иван Атанасов (1876 г.), който заминава за Америка през 1889 г. Завършва Колгейтския университет (1900) и се жени за ирландката Айва Парди, с която имат 9 деца. Между тях е и [[Джон Атанасов]].
Изведнъж от Бояджик гръмнали десетина пушки. Това сторили няколко загубили търпение турци, които се промъкнали тайно още през нощта. Шефкет обаче видял това, което искал да види: гяурите стреляли. От всички страни на селото като хищни зверове нахлули башибозук и редовен аскер и започнали палежи и стрелба по ужасените хора. Навсякъде се носели викове на бягащи и умиращи хора.
Една от първите жертви на Бояджик била красавицата на селото - Йова поп Желязкова, която хукнала да се спасява от запалената си бащина къща. Йова била в напреднала бременност, затова трудно се придвижвала и бил азастигната към гробщата. Гонителят и я разпознал, че е бременна. Въпреки това извергът заклал бременната жена, разпрал корема и, извадил бебето, което, поемайки глътка въздух, проплакало, и го набучил на маждрака си. След това препуснал като звяр с нанизаното окървавено бебешко телце.
Много мъже, които не успели да напуснат селото предишната вечер, били хванати и събрани на центъра. Там Шефкет с кървясали очи и с крива усмивка наблюдавал как главите им падали една след друга на дръвника.
Започнала гонитба на мъже, които избягали по-рано от селото.Турците дълго мъчили един старец и той най-накрая им казал, че в Мусукоджалии (дн.Гълъбинци) има избягали младежи. Потеря от 12 души претърсила Гълъбинци и хванала около десетина млади мъже. Навързали ги на дебело въже и ги отвели през турския военноначалник на хълмовете. Турският военен им заявил: " Така като като ви гледам, явно сте силни, за да стигнете чак до тук. Сигурно сте много бързи като вашия Левски, той нали е идвал в Бояджик. Сега ще ви дам знак да бягате към гората, която е на 150 крачки от тук. Първите десетима които пристигнат ще бъдат пощадени, а останалите седем ще станат курбан за нашия Аллах."
Агата дал сигнал с мляскане на ръце. Всички се понесли към близката курия за спасение. Там обаче ги чакали скрити турци с голи ятагани и секли, секли телата им като снопи на нива.
Междувременно Шефкет паша изпратил конвой от 30 конници към село Имерлии (дн.Болярско). Там турците извикали кмета и го заплашили, че ще изгорят селото, ако не изкаже в кои домове са скрити избягалите бояджичани. Той лесно се решил да извърши предателство. Така били заловени 23 младежи. Турците ги влачили голи и боси. Като пристигнали в селото пашата им казал: "Искам сега да ми свирите и да играете Дайчово или Тракийско хоро. Който най-добре играе, животът му ще бъде пощаден.
Младежите треперили от страх. Издирили гайдаджия и кавалджия, които Садък ефенди познавал и посочил. Започнало хорото: младежите хванати на кръст, играели, клякали, викали както на сватба, повярвали, че турският паша ще спази дадената дума. Шефкет обаче плеснал с ръце и 20 пушки изгърмели, прицелени в играещите. С викове и рев младежите рухнали на земята и така направили Кървавото хоро на бояджичани. Историята не познава такава жестокост като трагедията разиграла се по обяд на 17 май 1876г. в гробището на Бояджик.
Опиянен от "победата" си, Шефкет паша дал заповед за поход към Ямбол. Страхувайки се от идването на руските войски през 1877г. Садък ефенди и хаджи Емин още през есента на 1876г. избягали към Одрин.
<br />
=='''Старините на село Бояджик.''' ==
# '''<big>Тюркменска могила</big>.''' Намира се на 4км. западно от селото. Висока е 13-15м. с площ 25-30дка пасище. Тази могила била наситена с много останки от новокаменната, бронзовата и желязната епоха от III-II хилядолетие преди новата ера. В нея били намерени огладени каменни брадви, стъргала, медно-железни стрели, ножове, мотики, много глинени съдове и медни монети и други, които били предадени за съхранение в Ямболския исторически музей. В близост до Тюркменската могила се намира местността "Грънчеря", в която и до днес има дълбоки шахти (кладенци) на някогагодишните медно-железни рудници на траките от времето на римското владичество на Iв. на новата ера. Допреди 20-25 години на 3-4км. южно от местността "Грънчеря", в местността "Славов рът" работина мина "Богошина". В продължение на 20 години в нея се извършвали геоложко-разкривателни дейности и се добивала медна руда, която се използвала в производството на "Кремиковци" и "Медет". Поради изчерпване на медната руда, мината била затворена. Шахтите били бетонирани, за да не бъдат опасни за хората и животните. В Тюркменската могила и Грънчеря били намерени много медни чинии, бакъри, тави и други съдове, гърнета, звънци, и оръдия на труда - свредли, търнокопи, емиши на рала, палешици, оси на каруци и други, които също били предадени на историческите музеи в Ямбол и Сливен. При разкопките не били открити останки от строителен материал - камъни или тухли, а само пепелища от дървета, плетове, салми и саи за добитъка и птиците, работилници за грънарство и ковачество от прастари времена. Това говори, че населението по тези места било от чергарски племена, живеещи като скитници с добитъка си. Занаятите упражнявали с колиби.
# <big>'''Картожебенска могила.'''</big> Тя е разположена на десния бряг на река Калница (Азмака). Могилата била с площ около 50дка земя, с височина 10 метра над ливадите на Кашъклъка и Долните чаири. В нея били намерени земеделски сечива: сърпове, лемежи, чересла, емиши, вили, мотики, брадви, грънци и много керамика. Живеещите в околностите на Тюркмена се занимавали повече със занаятчийство и скотовъдство, използвайки тучните пасища на близките гори около Асърлъка, каменнити кариери, медните рудници и дървения материал на горите. Затова имали ковачници и железария за каруци и съдове, рала, сърпове и други земеделски сечива, с които селяните търгували с обитателите на Картожебенската могила, а те ги снабдявали с жито, ечемик, слънчоглед, царевица за добитъка, грозде и други плодове и култури. Хората от Тюркмена имали и тъкачници и работилници за аби, ямурлуци, цървули, кундури, грънци и други. Тези предмети разменяли със земеделците около Картожебенската могила, които били добри производители на храни, зеленчуци и плодове и се славили наблизо и далеко до Одрин и морето. Тези селища съществували навярно от началото на Iв. от новата ера и попаднали под римското владичество до към края на IVв. - 396г., а при разпадането на Римската империя и влезли в състава на Византийската империя. В края на VIIв. се създала Българската държава, която се развила като Велика сила при Аспарух, Крум, Борис I, Симеон, Иван Асен II и Калояндо падането и в края на XIVв. - 1396г. под турско робство.
# <big>'''Хисарлъка (Асърлъка).'''</big> На 4-5км. южно от селото се намира най-високата част на Бояджишката мера - хълма Асърлъка, около 180-200м. надморско равнище, в състава на свети Илиевските възвишения, опиращи до Нова Загора. Асърлъкът се е разпрострял като "хасър" на около 2000дка полугорска и тревиста местност, като тракийското му название е дало името Асърлъка от хилядолетия до наши дни. На юг се спуска по на 2-3км. към лозята и гората на с. Савино и с. Межда. На север ниската част на хълма се спуска на широко към селските лозя на Бояджик и се разделя от река Каленска вада и Дръвенско дере, които извират от северното подножие на Асърлъка. На 2-3км. под върха е разположен манастирът "Св. Георги Победоносец', където всяка година на 6-7 май ставал събора на с. Бояджик. В периода 1980-1990г. обаче манастирът бил оставен на произвола и бил разрушен от иманяри, търсещи злато, накити, съдове и други вещи за забогатяване. След 1993г. започнало пълното възстановяване на разрушения манастир. Храмът бил възстановен благодарение на събрани дарения и доброволен труд от страна на жители на село Бояджик и околните села.
# <big>'''Крепостта Кале и направените разкопки.'''</big> В България има над 20-ина крепости с името Кале от римско време, повечето са построени през II-IVв. след Христа. Такава историческа крепост била Хисар - известният балнеосанаториум в Средногорието. По време на римското владичество по нашите земи римските легиони устройвали военни лагери за почивка и отдих от дългите походи и битки край някои високи и обширни хълмове, заобиколени с гори и вода. Те създавали 2 вида крепости: за постоянна и за временна почивка. В постоянните военни лагери, разположени около хълмовете, били прокопавани дълги тунели с ниши за живеене и подслон на цели легиони от по 2-3 хиляди бойци, за да държат в покорство робите от завладените земи. Легионите били съставени от брити, сакси и други племена на днешна Франция и Германия. Те държали в подчинение гърци, македонци и траки от Балканския полуостров и превърнали в роди картагенци, египтяни, евреи. финикийци и други народи в Северна Африка и Мала Азия. Военните подвижни лагеро са устройвани строго и с голяна дисциплина при завоеванията на военните пълководци - Сула, Помпей, Гай Юлий Цезар, Марк Антоний и Октавиан Август, превърнали Рим в най-могъщата империя на древността в Европа, Африка, и Мла Азия. Във всички завоювани земи римляните създавали подвижни военни лагери, които устройвали по следния начин: Избирала се е местност (хълм) с близка гора и вода за водопой на конницата и пехотата. В центъра на лагера се разполагали палатките на главните началници (консула и трибуните) и офицерите. След това идвали палатките на конниците и най-отвън-на пехотата. Вън от военния лагер бил изкопаван дълбок ров и пълнен с вода, над която имало подвижни стълби и високи дървели кули за часовите, охраняващи спящия лагер. Високо над лагера стърчало знамето на военния римски легион, който се състоял от 6000 бойци и 300 конници. Различните пълководци използвали различен брой легиони при битките. Така консул Сула имал 20 легиона и до 120-130 хиляди бойци, Юлий Цезар с 40 легиона завладял Галия (дн. Франция) в 45г. пр.н.е. Марк Антоний действал с 12 легиона с около 120-хилядка войска и се оттеглил в Египет, където се оженил за Царица Клеопатра, за да воюва с Октавият Август през 31г. от н.е. Всички завоевания от могъщата римска империя в периода I-IVв. от н.е. били озвършени от посочените подвижни римски лагери, които устройвали многобройните римски легиони. Калетата по българските земи обикновено били разположени по хълмове, заобиколени с високи стени 2,80-3,20м. и широки 1,20-2,20м., строени с камъни и хоросан, които издържат на времето, запазили се и до днес и трудно разрушими. По 4-5 стълби се стигало до здрав бетонен под и оттам чрез обширна площадка се отивало в подземна галерия с ниши (стаи) за живеене на бойците от легиона. Всеки легион се състоял от тежка и лека пехота, конница и команден състав - общо 8800 - 10 000 души. Бояджишкото Кале е служило като казарма - за постоянно живеене, почивка и излизане вън от крепостта на римските войски, когато е тряблаво да принуждават робите да работят или да събират продукция за издръжката на други легиони, отиващи на походи за нови завоевания. Всички хълмове крепости се прокопавали по посока север-юг, защото това повелявала тяхната религия и богът на войната Марс. Такава е изторията на произхода на Калето на Асърлка на 4-5км. южно от с. Бояджик. Целият хълм бил обиколен от 3000м. високи стени до 2,5м. Най-запазена бил азападната стена, на 100м. от манастира. Южната страна, която се спускала от Асърлъка към Савинските лозя, била най-висока и най-стръмна. Там именно през пролетта на 1976г., 15 момчета от VII и VIII клас под ръководството на учителя си Гичо ЮВълков разкрили чрез изкоп цялостното разположение на част от южната страна на крепостта Кале. В продължение на 2-3 седмици през лятото на същата година с кон и каруца превозвали работниците инструменти - брадви, кирки, лопати, храна и вода, разкопали голям район от южната част на стената по посока върха. Баирът бил прокопан от север-юг и според предания на стари хора имало "отвор с врати" - целият баир бил прокопан с галерии. Говорило се, че в южната, най-висока, и в северната, най-ниска, част имало отвори, дупки за галериите на крепостта, в която вкарвали коне, криели се римските легиони, като използвали многото пасбища с вода, около хълма Асърлъка, които и до днес съществуват. Към края на 80-те години на XIXв. много крадци на добитък отивали в Северна България и Влашко, отвличали цели стада от едър и дребен добитър и с коне ги откарвали към Мала Азия и Гърция, за да ги продават и така ставали богати търговци. Така наречените конекрадци се криели в такива зандани по калетата. Затова Стефан Стамболов, министър-председател на България по това време, издал заповед такива хълмове да се запушат, за да се спрат граежите от Севера. Така и Калето на Асърлъка било затрупано завинаги. Затова при разкопките на Асърлъка са търсили галериите и техните врати. Тръгнали от едно лозе в Савино, по посока на север към върха и след двудневно копаене попаднали на първите 3-4 стълби, след това на площадка, извила се наляво, а след още 3-4 стълби опрели до голяма площадка от хоросан, дъното на която ни отвела на широка обла стена (пещ за печене на хляб), а наоколо - само гладки стени. Пътят се губел на север към високата част на хълма и това спряло копаенето завинаги. По време на изкопа намирали парчета от копия, стрели, глинени съдове, медни монети и други, които предали в музеите на Бояджик, Ямбол и Сливен.
▲=='''Редовни събития'''==
▲* Народен събор на [[6 май]] - Гергьовден. Съборът на село Бояджик се провежда в местността Калето, като в параклиса там се изнася литургия. На центъра на самото село се събират всички жители, играе се хоро, изнася се програма, а наоколо има много сергии с джунджурии, играчки за децата и неща за хапване.
*17 май - годишнина от клането в с.Бояджик.
*3 октомври - годишнина от рождението на Джон Атанасов.
=='''Религия и бит'''==
Християнството е въведено като държавна религия в Източната Римска империя със столица Константинопол в средата на IVв. при император Константин. След разделянето на империята през 395г. на западна и източна в Западната Римска империя с център Рим господства католическата религия, чийто глава на църквата е папата. В Източната Римска империя с център Константинопол (Цариград) властва източното православие, а начело на църквата стои патриарх. Българската държава е създадена през 681г., а през 855г. по чремето на Борис I християнството е прието за официална държавна религия. В градовете вече се строят не само укрепления за младата държава, но и църкви и манастири за просветителска дейност, за вярата в Бог, която обединява и засилва българската държава при Борис I, Симеон, Иван Асен II. Бояджик
Бояджик като селище не е съществувало до началото на XIXв., а е имало две населени местности - Картожебен и Тюркменя, откъдето хората донесли и стари свои религиозни названия: "вампири","таласъми","змейове", символи за зло и злини. Запазили и предания за русалки, самодиви и хайдути, комити, Крали Марко, Индже войвода и др., в които били въплътени бляновете за свобода на бояджичани.
От далечните векове хората пренесли в Бояджик и думкането на тъпани, на съдове, звънци, хлопки и чанове за прогонването на злит духове с виковете:"Бягайте змии, таласъми, гущери от къщи и гори в далечни зандани!" Това ставало в началото на март, по време на т.нар. Куковден - щом закука кукавицата, значи идвал краят на зимата и започва пролетта. На куковден се палели огньове, хвърляли се стрели, направели от сипетлак. И понеже това се правело вечер, младежите, джаркащи стрелите, се стремели светещите стрели да отидат най-високо и най-далеко към любимите хора. А тази весела вечер на Куковден винаги съвпадала с Големите Заговезни на християнството.
С такива весели традиции бояджичани отбелязват и дните на пролетта: Трифон Зарезан, Тодоровден 12 март, Лазаровден и други. Особено се почитали Веикден и Гергьовден.
На Гергьовден традиционният събор (сбор) на селото се провеждал в местността Асърлъка, около манастира "Св. Георги" на 3 км. южно от селото.
== Други ==
===<big> Спорт</big> ===
В Бояджик има боксов клуб наречен „Априлец“, с треньори Димитър и Тодор Мутафови. Големи успехи СК „Априлец“ завоюва през 2002 е 2003 г. През 2003 г. „Априлец“ участва във всички държавни първенства по бокс за момчета–кадети, юноши, младежи и жени и завоюва 3 златни, 6 сребърни и 11 бронзови медала. През 2016 г. състезателят на клуба Даниел Асенов извоюва правото да се състезава на Олимпийските игри в Рио де Жанейро.
* [http://liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/3/173.htm Народна песен за клането в с. Бояджик (1876)]
* [http://www.sabori.bg/other_fest_art/view.html?oid=21916 www.sabori.bg]
*Източник - Книгата на Гичо Иванов Вълков - "Историята на село Бояджик"
== Бележки ==
|
