Разлика между версии на „Пламен Петров (изкуствовед)“

редакция без резюме
 
== Научна работа ==
Своите първи научни разработки Пламен В. Петров прави още в студентските си години в НХА. Първоначално неговите изследователски интереси са насочени към средновековното изкуство по българските земи, като прави важни открития за един от средновековните паметници във Велико Търново - старата митрополитска църква [[Св. св. Петър и Павел (Велико Търново)|„Св. Първоапостоли Петър и Павел“]].<ref>[https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=255065 ''Петров, Пламен''. Типология на капителите в митрополитския храм „Св. първоапостоли Петър и Павел“ при Велико Търново. - Изкуствоведски четения, 2013, № 8, 101-116.] Виж и: [https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=73030 ''Петров, Пламен''. За реставрацията на старата митрополитска църква „Св. Първоапостоли Петър и Павел“ във Велико Търново (1913 – 1981). - Проблеми на изкуството, 2013, № 3, 34-43.]</ref> , като са свързани със средновековното изкуство по българските земи. Заедно с [[Янко Маринов (музикант)|Янко Маринов]] работи по темата за връзката на музиката и образа във Византийския свят.<ref>''Маринов, Янко и Пламен Петров''. Образ и музика. Невмена нотация в стенописи от църквата „Рождество Христово“ в с. Арбанаси. В: AB ORIENTE LUX - Музика на православния Изток. София, 2018, 70-96.</ref> В магистратурата си при СУ „Св. Климент Охридски“ той продължава да се занимава активно с изследване на средновековното културно наследство, а магистърската теза, която защитава, е посветена на връзката между образа и текста в цикъла „Вселенски събори“ в църквата „Св. първоапостоли Петър и Павел“ (Велико Търново).<ref>[https://slav.uni-sofia.bg/2018-07-03-12-15-55/59-programs/starobulg/872-mag-starobul Магистри по Старобългаристика]</ref>
 
Междувременно работи изследователски и в полето на светското изкуството в страната от от средата на ХІХ век до 1944 г., като прави важни публикации свързани с жените художнички в България<ref>[http://banitza.net/olga-krusha-i-bg-hudojnichki-sled-osv/ ''Борисова, Невена''. Спасеният спомен за художничките след Освобождението. Една изложба на съдби и картини. 20 юли 2015 г.]</ref>, житейският и творчески път на [[Сирак Скитник]], присъствието на художниците в историята на Народен театър „Иван Вазов“, първата обща художествена изложба в държавата ни от 1892 г. и др. С името на Пламен Петров се свързва откритието на първата жена в страната, подписала се като художник - Олга Круша.<ref name="">[https://kultura.bg/web/пламен-петров-и-споделеността-да-си-мл/ ''Новков, Митко''. Пламен Петров и споделеността да си млад, Портал Култура, 25 февруари 2016 г.]</ref> С негови усилия в историята на българското изкуство са въведени редица нови данни за слабо познати преди това имена на художници като [[Яким Банчев]]<ref>[http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/23018 ''Петров, Пламен''. Казусът Яким Банчев. - Култура, 30 януари 2015 г.]</ref>,[[Захари Желев]], [[Георги Гюлмезов]]<ref>[https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=51566 ''Петров, Пламен и Рамона Димова''. Първите учители по художество на Панайот Тодоров и неговото богословско образование. - Проблеми на изкуството, 2014, № 1, 22-29.]</ref>, [[Георги Канела]] и др.
 
Сред по-важните му студии са тези посветени на [[Сирак Скитник]], [[Димитър Добрович]]<ref>''Петров, Пламен и колектив''. Димитър Добрович 1816-1905. София, 2017.</ref>, [[Елиезер Алшех]]<ref>''Петров, Пламен и колектив''. Елиезер Алшех и "естетиката на безобразието". София, 2018.</ref>, Дружество на южнобългарските художници<ref>''Петров, Пламен и колектив''. [[Дружетво на южнобългарските художници]]. София, 2019.</ref>, Художественият отдел при Първото българско промишлено-земеделско изложение от 1892 г.<ref>''Петров, Пламен''. Художественият отдел на изложението Пловдив, 1892 г. Пловдив, 2019.</ref> и др. Пламен Петров е сред първите, който въвежда проблема за хомоеротичното в българското изобразително изкуство.<ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/goloto-mzhko-tyalo-v-izlozhba ''Николова, Цанка''. Голото мъжко тяло в изложба. - БНТ, 25 февруари 2017 г.] Подробно виж в:''Петров, Пламен и колектив''. Голото мъжко тяло. София, 2017.</ref> Значим негов принос е разкритието на историята и съдържанието на творбата на [[Асен Василиев]] „Кюстендилската художествена школа“, при която Пламен Петров открива връзка с прочутата фреска на [[Рафаело]] от стаята на подписите във [[Ватикана]] - „[[Атинската школа]]“.<ref>[https://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/07/07/2338978_izlojba_obediniava_nepoznatite_bulgarski_hudojnici_ot/ Изложба обединява (не)познатите български художници от една картина.]</ref>
 
След 2016 г. научната му работа се разгръща и по посока българската история след 1944 г., въвеждайки важни факти за взаимодействието между властта и изкуството в социалистическа България. Прави важни открития за фигурата на [[Николай Райнов]] след 9 септември 1944 г.<ref>[http://bgf.zavinagi.org/index.php/130_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D0%B2 130 години от рождението на Николай Райнов.]</ref>, за ролята на критиката през 70-те години у нас и др.
 
== Кураторска работа ==
== Критика ==
19

редакции