Петрич: Разлика между версии

Петрич е разположен в южната част на [[Санданско-Петричка котловина|Петричката котловина]], в северното подножие на планината [[Беласица]]. Надморската височина на града е между 130 – 305 m, а климатът е преходно-средиземноморски. Средната годишна температура е 13,7 °С, като средната януарска температура е положителна – 1,6 °С, а средната юлска – 25,6 °С. Средната валежна сума е 693 mm. Максимумът на валежите е през зимата – 204 mm, а минимумът е през лятото – 103 mm. Зимата е мека и влажна, като рядко падат дебели снегове, а лятото е горещо и сухо. През града тече река [[Луда Мара (България)|Луда Мара]], десен приток на [[Струмешница (река)|Струмешница]], която му придава особен колорит. Почвите са делувиални, алувиално-ливадни, глинесто-песъкливи, лекопесъкливи глинести и силноерозирани канелени горски. Той е вторият по големина град в [[област Благоевград]]. Населението нараства от естествен и механичен прираст.<ref>Енциклопедия „Пирински край“. Том {{ЕПК|2, Благоевград, 1999, стр.|108.}}</ref>

В началото на 1892 г. мнозинството от българите в Петрич и района преминават официално под ведомството на [[Българската екзархия]].<ref>Енциклопедия „Пирински край“. Томname="ЕПК 109">{{ЕПК|2, Благоевград, 1999, стр.|109.}}</ref> Към 1893 година според [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] градът има 9000 жители, от които 6000 мюсюлмани, а останалите – православни българи.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 160.</ref> [[Гъркомани|Гъркоманската]] партия в града обаче запазва позиции. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година християнското население на Петрич се състои от 3392 българи екзархисти, 1080 българи патриаршисти гъркомани, 20 [[гърци]] и 176 [[власи]]. В града функционира едно начално и едно прогимназиално българско училище с петима учители и 173 ученици, както и 2 начални и 1 прогимназиално гръцко училище с 4 учители и 55 ученици.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, стр. 186 – 187</ref>

След Освобождението в поминъка на петричани не настават никакви особени промени. Земеделието, скотовъдството и занаятите остават основен източник за прехрана. Земите на избягалите турци по време на Балканската война се разделят на малки късове и се раздават на безимотните семейства и бежанците. С учредяването през 1919 година на потребителна кооперация „Беласица“ се поставя началото на кооперативното движение. В периода 1920 – 1927 година се създават още девет кооперативни сдружения и воден синдикат „Струмешница“.<ref>Енциклопедия „Пирински край“. Том 2, Благоевград, 1999, стр.name="ЕПК 109</ref">