Международен наказателен съд: Разлика между версии

На 17 юли 1998 г., по време на дипломатическата конференция на пълномощните представители на ООН, се приема Римския статут, който учредява Международния наказателен съд, но официално бива създаден на 1 юли 2002 г. (денят, в който Римският статут влиза в сила). Занапред Съдът има право да упражнява юридисдикцията си спрямо лица във връзка с много тежки престъпления, предизвикали международна загриженост, извършени преди тази дата и посочени в този статут. МНС може да упражнява своето право, ако обвиняемият е гражданин на държава-членка или ако престъплението е извършено на територията на държава-членка, или ако случаят се предава чрез съвета за сигурност на ООН. Съдът има предназначение да допълва националните съдебни системи. Тя може да упражни своята юрисдикция, само когато националните съдилища не желаят или не са в състояние ефикасно да извършат разследването или наказателното преследване<ref>Член 17 на РИМСКИ СТАТУТ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ НАКАЗАТЕЛЕН СЪД </ref>. Инициативата по отношение на разследването и съдебното решение е оставено на държавите-членки.

До този момент, Съдът е образувал следствено дело по седем случая, всички тевсичките от Африка: Уганда, Демократична република Конго, Централно африканската република, Дарфур (Судан), Република Кения, Либия и Кот Д'ивоар. В следствие има шест обвинени души, седем от които са бежанци, двама са починали, четирима са арестувани и трима са се представили доброволно пред Съда.

ПървияПървият процес на МНС е този на Томас Лубанга (от Конго) за военни престъпления от 26 януари 2009. На 14 март 2012 е признат за виновен, Съдът изказва първото си съдебно решение.

Държавите-членки или Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации може да отправи към главния прокурор, случаи на престъпления, които са в юрисдикцията на Съда. Прокурорът ,от своя страна, може да приеме или да откаже разследването след направен преглед на наличната информация. Прокурорът може също така да започне разследване по своя собствена инициатива въз основа на получена информация, в случай че е получил одобрението от камарата.

Разследванията на прокуратурата обхващат всички факти и доказателства, с цел да оценят наказателната отговорност на участниците.

По време на разследването, всеки случай е възложен на съдебния състав, който отговаря за правните аспекти на процедурата. В случай че обвиняемият потвърди обвиненята, делото бива възложено на съдебен състав на първа инстанция, който бивасе съставенсъстои от тритрима съдии.

Камарата е отговорна също така и за предоставяне на репарации на жертвите.

Ако обвиняемият бъде осъден, може нада получи максимално наказание от 30 години лишаване от свобода, а при по-тежки случай доживотен затвор.

== Държави, отказали да ратифицират статута ==

САЩ подписват договорътдоговорa на Римската конвенция, но не го ратифицират.

Израел подписватподписва договора през декември 2000 г., но гласува против статута на Съда и не ратифицира договора.

Китайската народна република се противопоставихапротивопоставя на съда с аргументите, че това е против суверенитета на националните държави и, че по този начин се съди съдебната система на една нация.

Судан е подписал Конвенцията на 8 септември 2000. Но наНа 14 юли 2008 г., нейният президент Омар Ал Башир е обвинен в престъпление срещу човечеството и във военни престъпления. На 26 август 2008 г. Судан не ратифицира договорътдоговора и изразява своето оттегляне от МНС.