Разлика между версии на „Петрички инцидент“

м
редакция без резюме
м
м
{{цитат|Ние вярваме, че всички членове на Съвета ще споделят нашето схващане и ще се произнесат в полза на великия принцип, според който в случай, когато една територия е накърнена без достатъчно основание, обезщетение се дължи и ако в момента на събитието, страната, която е извършила нарушението, е вярвала, че обстоятелствата оправдават нейните действия.}}
 
Гърция е заклеймена като агресор от Обществото на народите и наказана да заплати на България 30 милиона лева като обезщетение за щетите от материален и морален характер, тъй като според комисията заповяданото от гръцкото правителство нахлуване в българската територия не е имало достатъчно основания. От тази сума 1 милион и 200 хиляди са дадени на онези петричани, които взимат участие при отбраната на града. Но те се отказват от личното обезщетение и даряват парите за построяването на сграда на [[Профилирана гимназия „Пейо К. Яворов“ (Петрич)|Петричката непълна смесена гимназия]], която дотогава се помещава в частната къща на [[Атанас Маджаров]]. Строителството започва в началото на 1926 година. Парите свършват, без да е завършена сградата. Тогава петричани се самооблагат. Тютюнопроизводителите отделят по един лев на килограм тютюн, а служителите – по една или повече месечна заплата в зависимост от сумата, която получават. През есента на 1929 година новата сграда на [[Профилирана гимназия „Пейо К. Яворов“ (Петрич)|Петричката гимназия]] отваря врати. На следващата 1930 година общинското ръководство определя улицата, която огражда южната страна на гимназията, да се казва „22 октомври“ – денят, в който жителите на Петрич не допускат гръцките нашественици до своя град.
 
Дипломатическият провал на Гърция в Петричкия инцидент се отразява тежко на репутацията на генерал Пангалос и той губи изборите.{{hrf|Недев|2007|163}}