Разлика между версии на „Пламен Петров (изкуствовед)“

редакция без резюме
В кураторската си работа Пламен В. Петров поставя акцент не върху предмета на изкуството като такъв, а върху неговата обусловеност от биографията на твореца. В изложбите си той стреми да изяви разказа за отделни течени и процеси, а не за естетически явления и категории. Затова в осъществявани от негови експозиции могат да бъдат видени много произведения, които са със ниска художествена стойност. Това е свързано с отказа му да работи с естетическите стойности на художествените произведения и убеждението му, че всеки артефакт има място в общия разказ за историята на изобрзителното изкуство. Сам той предпочита да определя работата си като работа на археолог, за когото е важно всяко матерално свидетелство, а не само златните находки.<ref>[http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/23719 ''Петров, Пламен''. Около Свободният избор. За безпаметността в историята на българското изкуство. - Култура, 17 юли 2015 г.]</ref>
 
Сам той казва: '''„''Българското изкуствознание, а и не само – хуманитаристиката изобщо, много обича да отсъжда - това е добър автор, това не е добър. Този пък среден… Преценява през някакви си свои маркери, както сигурно трябва да бъде. Но аз като човек, който работи в музейна институция, която трябва да съхранява паметта за всичко онова, което е било преди мен, и да осигурява възможност на онова, което днес е заедно с мен, да остане за онези след мен – нямам право така да оценявам. Представи си какво би станало, ако при археологически разкопки археолозите копаят, копаят, копаят и намират – „А, това е някаква пършива керамика, хвърляме я!“, не се интересуват от нея, защото търсят злато. И вадят само златото от културите, които са били преди нас. Тогава ние НИКОГА няма да можем да се приближим истински до света, бил преди нас.''“'''<ref name="">[https://kultura.bg/web/пламен-петров-и-споделеността-да-си-мл/ ''Новков, Митко''. Пламен Петров и споделеността да си млад, Портал Култура, 25 февруари 2016 г.]</ref>
 
В изложбите си Пламен В. Петров проблематизира конкретни исторически събития и процеси, житейски съдби и социални теми като миграцията, „''унизеното слово''“ и др., при които художествените творби са само повод за разговор, за създаване на достъпен за зрителя визуален разказ. В кураторската си работа той е воден от принципа за „естетическа неоценка“, като това му дава възможност да социализира непоказвани никога в изложби музейни артефакти и да въведе в историята на българското изкуство десетки имена на художници, които до този момент не са били обект на изследователски и зрителски интерес.
17

редакции