Записки по българските въстания: Разлика между версии

== Език и стил ==

Стилът на ''„Записки по българските въстания“'' е своеобразен. Незавършил дори средно образование, Захари Стоянов се оформя като самоук талант. Речта му е близка до народната, изпъстрена с [[турцизъм|турцизми]] и популярни изрази. В нея наред с драматичния [[патос]] присъства живият народен [[хумор]], иронията[[ирония]]та и самоиронията. В „Строителите„[[Строителите на съвременна България“България]]“ [[Симеон Радев]] го нарича „голям хуморист, най-големият безспорно с Ботева и [[Алеко Константинова“Константинов]]а“. Въпреки, че намира ''„Записките“'' за лишени от композиция и твърде небрежни по отношение на езика, Радев ги смята за „блестящ труд“, а персонажите представени в тях намира за обрисувани с рядка дарба.