Овеч: Разлика между версии

 

== Византийски период ==

Смята се, че Проват е основан като крепост преден пост на [[Византия]] срещу нахлуващите от север войнствени племена. Крепостта получава името Проватон, което на гръцки означава „Овча крепост“. Българите на [[Аспарух]] възприели направения вече от [[славяни]]те буквален превод на името и във всички български документи тя се среща като Овеч. В началото тя е била с основна отбранителна функция, но много бързо се превръща в голям административен и военен център с постоянно население. Крепостта е споменавана като областен административен център, а след приемането на християнството от българите и като епископска резиденция. В града, естествено, е разположен и солиден военен гарнизон.

 

 

== Второ българско царство ==

Крепостта се използва от цар [[Калоян]] и брат му [[Теодор-Петър|Петър II]]. През 1278 г., опитвайки се да преминат през проходите на [[Стара планина]] към [[Търново]], 2 византийски армии от 5000 и 10 000 бойци, водени съответно от пълководците [[Априн]] и [[Мурин]], намират гибелта си под мечовете на воините на цар [[Ивайло (цар)|Ивайло]]. Следващият византийски пълководец [[Михаил Глава Тарханиот]] опитва да проникне през Варна. Той превзема няколко крепости в Източния Балкан, но е спрян при Овеч. Докато се занимава с обсадата, в тила му пристига армията на Ивайло и ликвидира византийците за броени дни. Михаил Глава (смята се, че същият е от български произход) изтъква здравословни причини и се качва на кораб за [[Константинопол]], оставяйки войниците си без предводител. През 1366 г. по нареждане на цар [[Иван Александър]] в Овеч са затворени трима от рицарите на граф [[Амедей VI Савойски]]. Един от тях бил маршалът на [[Бургундия]] [[Гвидо ди Понтарлиер]]. Те били пленени от войските на Овеч, взели участие в боевете при Галата. Благородниците били освободени след намесата на католическия патриарх на [[Константинопол]] срещу откуп от 2400 златни [[перпера]].

 

== Османска власт ==

През 1388 г. Овеч пада под османска власт. Това става под напора на 30-хилядна турска армия под командата на [[велик везир]] Чандарлъ [[Али паша (велик везир)|Али паша]] и Яхши Бей, синът на [[Румелийски еялет|румелийски]] [[бейлербей]] Кара Тимурташ Паша. Това става с измама през нощта, когато армията нахлува, след като преди това е сключено примирие. Според османския хронист Нешри „неверниците“ се окопитили и оказали яростна съпротива, но били „насечени на парчета“. Османците също понесли страшни загуби.

 

 

== Митове и легенди ==

Разпространена сред местното население е легендата за отбраната на крепостта. Според нея черкезите с месеци обсаждали Овеч. Местното население обаче си изградило желязна система за защита и си съобщавало с огньове, ако в далечината се мерне враг. Веднага след като се появял сигналът за бедствие, всички влизали в крепостта и вдигали подвижния мост, който свързвал платото с околността. В дълбоките карстови пещери имало огромни запаси с жито, а прочутият кладенец снабдявал обсадените с прясна вода. Според преданията той можел да се ползва и като авариен изход. Местните хора разказват, че преди време в отвора на кладенеца пуснали оцветена юрдечка. Птицата изплувала след два дни в Петров дол, което е на 12 км от крепостта.